Днес в Сърбия се провеждат предсрочни парламентарни избори – третите през последните пет години.

Според оценките на наблюдатели и структури на ЕС изборният процес протича в дълбоко поляризирана атмосфера, подхранвана от масовите антиправителствени протести, започнали през ноември 2024 г.

Вотът се смятат за най-голямото изпитание на 14-годишното управление на Александър Вучич, който подаде оставка като президент през септември, за да се кандидатира за министър-председател от името на Сръбската прогресивна партия (СПС), на която е основател.

Републиканската избирателна комисия (РИК) обяви в началото на октомври, че в Сърбия имат право да гласуват 6 450 523 души.

Гласуването ще се проведе в 8392 избирателни секции, от които 93 са в чужбина.

Гласоподавателите, които живеят извън границите на Сърбия, ще трябва да гласуват според сръбското време (от 7:00 до 20:00 часа централноевропейско време).

Въпреки че броят на регистрираните да гласуват за парламент представители на сръбската диаспора е почти три пъти по-висок отколкото на предишни избори, правителството отказа да открие избирателни секции в десетки градове.

Градовете на Балканите, където днес гласуване на сръбски граждани няма да се състои, са Букурещ, София, Солун и Истанбул. Във Ванкувър в Канада и Грац в Австрия също няма да бъдат открити избирателни бюра.

В предизборната надпревара за нов парламент с 250 депутатски места се състезават общо 2418 кандидати в 18 листи.

За да влязат в Народната скупщина, 18-те листи трябва да спечелят поне три процента от общия брой гласове.

В изборите участват и девет малцинствени листи, които трябва да преминат по-нисък праг.

Голяма част от обществеността е разделена между листата, водена от доскоро управляващата Сръбска прогресивна партия (СПС), и Студентската листа, която се появи след месеци протести заради смъртта на 16 души при срутване на козирката на жп гарата в северния сръбски град Нови Сад през ноември 2024 г.

Европейската комисия, която засили критиките си към Сърбия през последните две години заради ограничаване на медийната свобода и правото на протест, забавяне на реформите и несинхронизиране на външната политика, обяви, че ще наблюдава изборния процес с повишено внимание.

По данни на РИК парламентарните избори в Сърбия ще бъдат наблюдавани от 26 местни сдружения с над 15 хиляди наблюдатели, както и 57 чуждестранни организации и сдружения с над 600 наблюдатели.

Източник: БТА

Протестиращи в Тирана хвърляха камъни по сградата на Министерството на образованието, запалиха контейнери за отпадъци и откъртиха тротоарни плочки. Полицията отговори със сълзотворен газ и водни оръдия, съобщава агенция АТА.

Тази сутрин лидерът на Демократическата партия Сали Бериша оглави протестен митинг пред сградата на Министерския съвет. По време на свикания национален митинг в подкрепа на студентите и младите хора, беше запалена импровизирана маса за преговори, поставена пред сградата, където се помещава кабинетът на премиера Еди Рама.

В 14 ч. протестиращи студенти и други граждани се събраха пред сградата на министерството с настояване за смяна на управляващите. Протестиращите се придвижиха от Министерството на образованието към площад „Скендербег“, а след това и към сградата на Министерския съвет. След пристигането на групата там избухнаха нови сблъсъци. Демонстрантите замеряха полицията с камъни и пиротехнически средства. Полицията отговори с използване на водни оръдия и сълзотворен газ, като за кратко изтласка тълпата назад.

За момента не се съобщава за ранени. 

Протестите в Албания започнаха в Тирана на 13 октомври на фона на недоволство от лошите условия в университетите, високите разходи за висше образование, недостатъчната финансова подкрепа за студентите и ограничените перспективи за работа след дипломирането. Демонстрациите бързо прераснаха в антиправителствени прояви с призиви за оставката на премиера Еди Рама и създаването на техническо правителство. Последваха сблъсъци с полицията, палежи и щети по обществени сгради и бизнеси, а стотици участници бяха задържани. 

По информация на албанското здравно министерство от началото на протестите до 19 октомври общо 310 души, от които 191 полицаи, 88 протестиращи и 31 случайни минувачи, са били ранени.

Преди няколко дни албанският премиер обвини Русия, Иран и екстремистки движения за провокиране на насилие на антиправителствените протести, както и лидера на опозиционната Демократическа партия на Сали Бериша, като част от сложна мрежа за влияние, която подстрекава протестите в страната с цел предизвикване на насилие и разпространяване на дезинформация.

Преди протестите на студентите в последните две седмици Албания беше обхваната от многомесечни демонстрации, станали известни като „Фламинго революция“, насочени срещу плановете за изграждане на луксозен курорт на южното албанско крайбрежие от инвестиционна компания, учредена от Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп.

Източник: БТА

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова за реформи в Съвета за сигурност на ООН в съобщение от днес по повод годишнината на организацията, предаде Анадолската агенция.    

По думите му са нужни реформи, които да направят Съвета за сигурност на ООН по-справедлив и приобщаващ. Ердоган подчертава необходимостта от укрепване на способността на организацията да се справя с глобалните кризи.

В послание по повод Деня на ООН и 81-вата годишнина от основаването на организацията – разпространено от Дирекцията по комуникации на Турция в турската социална платформа Ен сосял (NSosyal), премиерът заявява, че първоначалната мисия на ООН става все по-значима на фона на глобалните предизвикателства.

„Стана особено важно да се създаде по-справедлива и приобщаваща структура на Съвета за сигурност на ООН, която да отговаря на очакванията на международната общност“, отбелязва Ердоган.

По думите му продължаващите войни, хуманитарните катастрофи, изменението на климата, глада, бедността, расизма, ксенофобията и ислямофобията са предизвикателства, които доказват, че ООН остава все така важна.

Той отбелязва, че организацията, създадена след две световни войни с цел „да избави бъдещите поколения от бедствието на войната“, е поела значителни отговорности за поддържането на международния мир и сигурност, както и за насърчаването на развитието и просперитета.

Турският президент призовава държавите по-категорично да спазват Хартата на ООН и да подкрепят реформи, насочени към повишаване на ефективността на основните органи на организацията.

Източник: БТА