Развитието на Коридор 8 като връзка между Адриатическо и Черно море, значението му за европейската интеграция, транспорта, енергетиката и икономиката, както и ролята му за сигурността и военната мобилност бяха обсъдени днес на Международната министерска конференция по Коридор 8 в София, чийто домакин беше министърът на външните работи Велислава Петрова.

Във форума участваха министри и високопоставени представители на България, Албания, Италия и Република Северна Македония, както и представители на Румъния, Косово и Черна гора. Сред участниците бяха европейският комисар по разширяването Марта Кос, представители на Европейската служба за външна дейност и НАТО, както и на САЩ, Обединеното кралство и Украйна. Дискусиите бяха разделени в три основни направления – геополитическото значение на Коридор 8, транспортната, енергийната и икономическата свързаност и военната мобилност, сигурността, хибридните заплахи, иновациите и новите технологии.

Европейският комисар по разширяването Марта Кос постави Коридор 8 в контекста на бъдещото разширяване на ЕС. „И точно това искаме да направи Коридор 8 – да свърже Адриатическо с Черно море и да носи ползи за хората в България, Северна Македония, Албания и отвъд тях“, заяви тя. По думите ѝ ЕС подкрепя развитието на коридора в Северна Македония и Албания с 319 млн. евро.

„Още днес изграждаме връзките на утрешния Европейски съюз“, каза Кос. Според нея един ден пътищата и железопътните линии по това направление ще преминават през обединена Европа без вътрешни граници, а Коридор 8 ще бъде част от по-широка транспортна мрежа от центъра на Европа към Азия. Еврокомисарят благодари на България за водещата ѝ роля в развитието на транспортната и енергийната свързаност.

Велислава Петрова заяви, че Коридор 8 „не е просто една отсечка на картата“, а възможност за по-голяма свързаност в региона на пресконференцията след форума. По думите ѝ проектът трябва да бъде разглеждан едновременно в транспортното и енергийното му измерение и от гледна точка на военната мобилност.

Петрова каза, че днешната среща е дала нов политически тласък на инициатива, която е била приоритет за редица правителства, но невинаги е имала необходимата политическа воля и импулс за своевременно изпълнение. Тя посочи, че Коридор 8 трябва да се разглежда и като част от по-широка мрежа от транспортни направления и припомни, че през следващата година България ще бъде домакин заедно с Европейската комисия на регионална среща на върха за свързаността.

Министърът на външните работи и външната търговия на Република Северна Македония Тимчо Муцунски определи Коридор 8 като „много повече от транспортна връзка“ – като стратегическа европейска връзка между Адриатическо и Черно море, между Европейския съюз и Западните Балкани, както и между икономическите интереси и интересите в областта на сигурността.

Муцунски подчерта необходимостта от конкретни резултати, координирано изпълнение и видим напредък по цялото протежение на коридора. Той потвърди ангажимента на Северна Македония да изпълни своята част от поетите задължения и да работи с България, Албания и европейските партньори за ускоряване на изграждането му.

Албанският министър за Европа и външните работи Ферит Ходжа заяви, че Коридор 8 трябва да се превърне от политически ангажимент в реални проекти. Според него политическата воля трябва да бъде последвана от конкретно изпълнение на инфраструктурните проекти по направлението.

Ходжа постави акцент върху значението на коридора за регионалната свързаност и сътрудничество и върху необходимостта страните по маршрута да действат съвместно. За Албания Коридор 8 е важна връзка между Адриатическия и Черноморския регион с потенциал за развитие на търговията, мобилността и икономиката.

Генералният директор на дирекция „Европа и международна търговска политика“ в италианското Министерство на външните работи Никола Верола заяви, че Италия твърдо подкрепя проекта. Той открои три основни измерения на Коридор 8 – икономическото, европейската интеграция и сигурността, като определи свързаността като двигател на интеграцията.

Според Верола движението на хора, стоки и идеи създава по-тесни връзки между държавите и допринася за добросъседските отношения. Той отбеляза, че процесът по изграждането на Коридор 8 набира скорост и показва как при наличие на политическа воля политическите декларации могат да бъдат превърнати в конкретни действия.

По-рано днес министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев каза при пристигането си за конференцията, че България и Република Северна Македония вече работят по конкретен план за ускоряване на проектите по Коридор 8. Създаден е общ комитет, който е провел срещи в София и Скопие, а според Пеев проектите се движат с ускорени темпове и има политическа воля за реализацията им.

Транспортният министър посочи още, че Европейската комисия, Европейският парламент и НАТО отчитат стратегическото значение на Коридор 8. „Тук не говорим само за свързаност, а за сигурност“, каза Пеев и подчерта, че в условията на конфликти и войни значението на тази инфраструктура се увеличава.

Коридор 8 е паневропейска транспортна ос по направлението изток – запад, която свързва Адриатическо и Черно море през Албания, Република Северна Македония и България. Той включва пътна и железопътна инфраструктура и връзки с пристанищата по двата бряга и е част от европейския транспортен коридор „Западни Балкани – Източно Средиземноморие“ в Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Наред с транспортното си значение Коридор 8 се разглежда и като важен за енергийната свързаност, сигурността и военната мобилност.

Източник: БТА

Европейският съюз е в състояние да осигури необходимите количества природен газ за зимата, но запасите в европейските газохранилища са на рекордно ниско равнище и ще трябва да бъдат следени внимателно, предупреди днес Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG), цитирана от Франс прес.

„Поддържането на високо ниво на доставките на втечнен природен газ през цялата зима остава от ключово значение“, посочва организацията в доклад, публикуван днес.

Ако доставките на втечнен природен газ останат ограничени, запасите в газохранилищата могат да спаднат значително под 30 на сто до края на зимата. Това би увеличило уязвимостта на газовата система при евентуално настъпване на продължителен студ в края на зимния сезон, предупреждава асоциацията на европейски оператори на газопреносни системи.

Към 1 октомври подземните газохранилища в ЕС са били запълнени средно на 72 на сто – „исторически ниско“ равнище, посочва организацията, като обръща внимание и на последиците от войната в Близкия изток.

Степента на запълване се различава значително в отделните държави. Във Франция газохранилищата са запълнени на около 85 на сто от капацитета им, докато в Германия равнището е едва 59 на сто.

Затова асоциацията призовава за продължаване на запълването с природен газ на хранилищата и за внимателно следене на запасите.

Въпреки ниското им равнище на запасите европейската газова инфраструктура остава достатъчно гъвкава, за да покрие търсенето през зимата, подчертава организацията.

Доставките на втечнен природен газ могат частично да компенсират по-ниските запаси в газохранилищата и да помогнат за покриване на зимното потребление.

Затова е „от съществено значение“ доставките на втечнен природен газ да останат високи през цялата зима, се посочва в доклада.

Организацията посочва и значителни различия между отделните региони. По-големи трудности при осигуряването на достатъчни количества газ могат да срещнат по-специално държавите без излаз на море в Централна и Източна Европа, както и страните от Югоизточна Европа.

В края на септември Европейската комисия заяви, че няма „непосредствен риск за сигурността на газовите доставки“, но предупреди, че тази зима цените могат да бъдат „много високи“ заради войната в Близкия изток.

В края на миналия месец Асоциацията на европейските оператори на газова инфраструктура (Gas Infrastructure Europe – GIE) съобщи, че европейските газохранилища, предназначени да служат като буфер срещу сътресения в доставките и цените на газа през зимните месеци на пиково търсене, са пълни на около 70 на сто от капацитета си – най-ниско ниво от десетилетия и под средната стойност от 85 на сто за последните пет години.

Източник: БТА

Украйна иска да използва германски пристанища за износ на селскостопанска продукция, след като руските атаки блокираха основните ѝ морски пристанища. Това заяви днес украинският министър на земеделието Тарас Висоцки, цитиран от Ройтерс.

„Украйна работи за пълното възстановяване на морския си експортен маршрут и разширяването на алтернативни маршрути“, каза той.

По думите му се обмисля използването на германската пристанищна инфраструктура, което според оценките на министерството би могло да осигури допълнителен експортен капацитет от около 1 млн. тона месечно.

По-голямата част от украинските товари, включително зърното, се пренасочват през трите пристанища на страната по река Дунав. Това се наложи, след като руските атаки на практика блокираха черноморските пристанища в Одеска област, които преди това обслужваха 90 на сто от износа.

Пренасочването обаче увеличава логистичните разходи с около 50 долара на тон, което намалява конкурентоспособността на украинското зърно и затруднява износителите.

През миналия месец Висоцки заяви, че Украйна проучва възможността да изнася зърно през пристанища на Балтийско море. Русия също предприе подобна стъпка, като двете страни търсят алтернативи на прекъснатите от войната черноморски маршрути.

Според министъра балтийските пристанища биха могли да обслужват износ на до 20 млн. тона зърно на сезон. Използването на този маршрут обаче би увеличило разходите за износ с около 100 долара на тон.

Киев посочва, че ще се нуждае от международна помощ в размер до 2 млрд. долара, за да покрие допълнителните разходи.

Източник: БТА