Системата „бонус-малус“ при застраховката „Гражданска отговорност“ се очаква да заработи през февруари 2027 г., заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Пламен Данаилов в предаването „Говори сега“ по БНТ. Той припомни, че наредбите, които я уреждат, са приети в края на август, но е необходимо техническо време за практическото ѝ прилагане.

По думите му не е вярно твърдението, че системата ще предвижда само оскъпяване, без отстъпки. Същевременно не може да се очаква „Гражданска отговорност“ да поевтинее за всички водачи.

Данаилов прогнозира по-силна конкуренция за изрядните шофьори, като застрахователите ще определят условията си така, че да привличат именно тях.

Той подчерта, че системата отчита реалните застрахователни претенции, свързани с поведението на водача и причинените от него произшествия.

Според заместник-председателя на КФН държавното регулиране на цените е погрешен подход. Затова всяко застрахователно дружество ще определя собствена политика за ценообразуване и отчитане на историята на претенциите, като е задължено да я оповести публично.

Данаилов отбеляза, че в някои държави от ЕС системата се прилага от десетилетия, а при определяне на условията се разглеждат причинените застрахователни щети за период до десет години назад.

Към момента не се очаква увеличение на цената на „Гражданска отговорност“ заради Гаранционния фонд, заяви още той.

По думите му промените в Кодекса за застраховането улесняват изплащането на обезщетения на пострадалите чрез фонда, без да променят режима по същество. Досегашната процедура е била по-тромава и бавна, а новите правила целят хората да получават плащанията в значително по-кратки срокове.

Източник: БТА

Съдебно жури в американския щат Ню Мексико установи, че „Мета“ (Meta), собственик на „Фейсбук“ (Facebook), е подвела потребителите относно защитата на личните им данни и свободата на словото, предаде ДПА. Решението е по дело, заведено след скандала с „Кеймбридж Аналитика“ (Cambridge Analytica), а размерът на финансовата санкция предстои да бъде определен от съдия.

За всяко нарушение се предвижда санкция до 5000 долара. Според Блумбърг, която отрази процеса от съдебната зала, журито е приело, че компанията носи отговорност по повечето от 34-те въпроса, поставени за разглеждане. За всеки от тези случаи са установени между 1,3 млн. и 2,1 млн. нарушения според броя на засегнатите потребители.

„Мета“ заяви, че не е съгласна с решението и ще продължи да се защитава срещу обвиненията.

Скандалът с „Кеймбридж Аналитика“, разкрит през 2018 г., нанесе траен удар върху общественото доверие във „Фейсбук“. Данни, събрани чрез анкета на изследовател, са били използвани за създаване на потребителски профили и предоставени на аналитичната компания. От тях се е възползвал и предизборният екип на Доналд Тръмп преди президентските избори през 2016 г. Засегнати са били около 87 млн. потребителски акаунта.

За уреждане на разследванията по случая компанията е платила, наред с други суми, около 6 млрд. долара на американското правителство, посочва ДПА.

Ню Мексико заведе делото през 2021 г. Обвиненията включват и начина, по който платформата представя политиката си за свобода на словото, след разкрития, направени при разследването на скандала.

В отговора си „Мета“ заяви, че Конституцията на САЩ ѝ дава право да управлява платформите си по начин, който смята за най-подходящ за потребителите. Според компанията това включва поставяне на свободата на словото на преден план, защита на потребителската информация и предоставяне на контрол върху личните данни.

Източник: БТА

Най-големият риск пред американската икономика в момента е утвърждаването на очаквания за трайно висока инфлация, заяви президентът на подразделението на Управлението за федералния резерв (УФР) в Кливланд Бет Хамак, цитирана от Ройтерс. В петък (местно време) тя подчерта, че инфлацията остава над целта на централната банка вече повече от пет години. 

„Трябва да гарантираме, че паричната политика е рестриктивна, за да върнем показателите обратно към целевото ниво“, заяви Хамак.

Тя не уточни какви следващи решения за лихвите би подкрепила, но е сред категоричните привърженици на последното затягане на паричната политика. През септември УФР повиши основната си лихва с 0,25 процентни пункта до диапазона 3,75-4 на сто.

Прогнозите на централните банкери предвиждат още едно увеличение до края на годината, докато пазарните участници очакват по-съществено затягане.

Целта на УФР е инфлация от 2 на сто. През юли обаче годишното повишение на ценовия индекс на разходите за лично потребление (PCE), предпочитан от централната банка измерител на инфлацията, е достигнало 3,7 на сто. Основната инфлация също остава над целта.

Според Хамак ценовият натиск не се дължи само на митата и поскъпването на енергията вследствие на войната с Иран. За него допринася и силното търсене, подкрепяно от устойчивата икономика и стабилния пазар на труда.

По думите ѝ паричната политика засега почти не ограничава инвестициите на предприятията извън сектора на недвижимите имоти, което може допълнително да засили инфлационния натиск.

Хамак не изрази тревога от последното покачване на доходността по американските държавни облигации. Според нея то отразява по-високите реални лихви, добрите икономически перспективи и значителните инвестиции в технологичния сектор.

Източник: БТА