Най-големият риск пред американската икономика в момента е утвърждаването на очаквания за трайно висока инфлация, заяви президентът на подразделението на Управлението за федералния резерв (УФР) в Кливланд Бет Хамак, цитирана от Ройтерс. В петък (местно време) тя подчерта, че инфлацията остава над целта на централната банка вече повече от пет години. 

„Трябва да гарантираме, че паричната политика е рестриктивна, за да върнем показателите обратно към целевото ниво“, заяви Хамак.

Тя не уточни какви следващи решения за лихвите би подкрепила, но е сред категоричните привърженици на последното затягане на паричната политика. През септември УФР повиши основната си лихва с 0,25 процентни пункта до диапазона 3,75-4 на сто.

Прогнозите на централните банкери предвиждат още едно увеличение до края на годината, докато пазарните участници очакват по-съществено затягане.

Целта на УФР е инфлация от 2 на сто. През юли обаче годишното повишение на ценовия индекс на разходите за лично потребление (PCE), предпочитан от централната банка измерител на инфлацията, е достигнало 3,7 на сто. Основната инфлация също остава над целта.

Според Хамак ценовият натиск не се дължи само на митата и поскъпването на енергията вследствие на войната с Иран. За него допринася и силното търсене, подкрепяно от устойчивата икономика и стабилния пазар на труда.

По думите ѝ паричната политика засега почти не ограничава инвестициите на предприятията извън сектора на недвижимите имоти, което може допълнително да засили инфлационния натиск.

Хамак не изрази тревога от последното покачване на доходността по американските държавни облигации. Според нея то отразява по-високите реални лихви, добрите икономически перспективи и значителните инвестиции в технологичния сектор.

Източник: БТА

Биологичното стопанство „ВКУСнаГРАДИНА“ в град Игнатиево край Варна отваря врати за посетители на 3 октомври, събота, от 10:00 до 13:00 часа, съобщиха от Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“.

„ВКУСнаГРАДИНА“ съществува от 2023 година и досега е произвела поне 100 тона зеленчуци по изцяло природосъобразни методи. Вратите на стопанството ще бъдат отворени за всички, които искат да видят как отглеждането на зеленчуците се прави с грижа за здравето на хората и опазването на природата.

По време на събитието посетителите ще имат възможност да се разходят из стопанството и да се запознаят отблизо с биологичното земеделие и принципите му на работа – как шестимата градинари на „ВКУСнаГРАДИНА“ се грижат зеленчуците, за да са биологични; как се справят с болестите и неприятелите; какви са ценностите, които ги движат от създаването на биостопанството им преди три години. 

Посетителите също така ще могат да влязат в ролята на биоградинари, като поработят с грелинет и сеялка по щадящ за природата начин, засадят моркови и салати, намерят домати, краставици, пипер, алабаш, зеле, салати и репички.

Данчо от „Прегърни готвача“ ще сготви на място ястие с есенната продукция от „ВКУСнаГРАДИНА“, което всички ще могат да опитат, както и да научат тайната рецепта. Освен това всеки може да си набере зеленчуци, които да си закупи на място.

Специално за децата са подготвени разнообразни занимания и изненади като търсене на съкровища, стрелба с торбички пълни с пясък по мишени върху бали слама.

Събитието е подходящо за семейства и малки деца. Безплатно е и не е нужно предварително записване.

Това е четвъртото българско биостопанство, което организира такива дни в съвместна инициатива с Фондацията за биологично земеделие „Биоселена“ по швейцарско-българския проект „Заедно за природата“. Първите три бяха на 15 май в биоферма и мандра „Ръченица“ във врачанското село Костелево, на 29 май в биоферма „Нестинари“ в село Ново Паничарево, Приморско и на 19-20 септември в биологичните градини на семейство Ралчеви в панагюрското село Бъта.

Предстоят нови издания на Фермерски училища за деца и Ден на отворените врати в биоферма и на други места в страната, посочват организаторите.

Източник: БТА

Развитието на изкуствения интелект се очертава като един от най-мащабните инвестиционни залози в историята на САЩ, с потенциал да надхвърли изграждането на железопътната мрежа, магистралите и интернет инфраструктурата, пише „Уолстрийт джърнъл“ в свой анализ. Бумът създава работни места и подкрепя строителството и фондовите пазари, но увеличава дълговете, конкуренцията за ресурси и рисковете за икономиката.

Според прогноза на икономиста Стийн ван Ниувербург, публикувана от института „Брукингс“ (Brookings), инвестициите в центрове за данни и свързаната с изкуствения интелект инфраструктура могат да достигнат 10,3 трилиона долара в периода 2025–2032 г. Това би представлявало средно около 3,6 на сто от брутния вътрешен продукт годишно.

Прогнозите са несигурни и действителните разходи може да се окажат значително по-ниски, отбелязва изданието. Дори сегашният мащаб обаче е необичаен. Според „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) инвестициите в изкуствен интелект в САЩ ще достигнат 1,9 на сто от БВП през 2026 г. Последният период, когато развитието на нов сектор е заемало по-голям дял от икономиката, е железопътният бум в края на XIX век.

Строителството на центрове за данни подкрепя сектор, в който останалите инвестиции намаляват. През първите седем месеца на годината разходите за частни центрове за данни са достигнали 37 млрд. долара, с около 9 млрд. долара повече спрямо същия период на 2025 г., сочат цитирани в анализа данни на Министерството на търговията. Разходите за останалото частно строителство, включително жилища и търговски обекти, са намалели с около 46 млрд. долара.

Технологичните компании обаче привличат ограничените ресурси от работна ръка и електроенергия, което повишава разходите за други предприятия. Подразделението на Управлението за федералния резерв (УФР) в Ричмънд наскоро отчете, че изграждането на центрове за данни затруднява намирането на работници в региона.

Конкуренцията за електроенергия влияе и върху решенията за промишлени инвестиции. Според източник, цитиран от „Уолстрийт джърнъл“, проект за алуминиев завод с около 1000 постоянни работни места е бил насочен към Оклахома, след като планиран център за данни край Виксбърг, Мисисипи, е ангажирал наличната електроенергия, необходима за завода.

На редица места центровете за данни повишават и цените на земята. „Това измества производството“, коментира Диди Колдуел, консултант по избор на местоположение за предприятия от тежката промишленост.

Наред с конкуренцията за ресурси расте и значението на дълговото финансиране. Според оценки на анализатори, обобщени от „ФактСет“ (FactSet), капиталовите разходи на „Алфабет“ (Alphabet), „Амазон“ (Amazon), „Мета“ (Meta), „Майкрософт“ (Microsoft) и „Оракъл“ (Oracle) ще достигнат 4,2 трилиона долара за четирите години до края на 2029 г. Все по-голяма част от тях се покрива със заеми.

Ван Ниувербург предупреждава, че технологичните компании често използват извънбалансови структури за финансиране от банки и частни кредитори. Ограничената публична информация за тези сделки затруднява оценката на риска. Ако приходите от изкуствен интелект не се окажат достатъчни за обслужване на натрупания дълг, последиците могат да засегнат цялата финансова система.

Ефектът върху заетостта също е многопосочен. Икономистите остават разделени по въпроса доколко изкуственият интелект вече намалява търсенето на офис служители. Разрастването на сектора обаче създава силно търсене на определени специалисти.

Според оценки на „ЛинкдИн“ (LinkedIn) изкуственият интелект е допринесъл за създаването на над 750 000 работни места в САЩ от 2023 г. досега. Медианното възнаграждение в обявите за позиции, свързани с технологията, е около 180 000 долара годишно спрямо 80 000 долара за всички обявени позиции.

„Това е една от стабилните области на един много бавен пазар на труда“, заяви Кори Кантенга, ръководител на икономическия отдел на „ЛинкдИн“ за Северна и Южна Америка.

Повечето нови позиции са за офис специалисти, включително инженери по изкуствен интелект и служители, които обозначават и подготвят данни за обучение на модели. От началото на 2024 г. са добавени и 117 000 работни места в центрове за данни, без да се включва заетостта в строителството, значителна част от която е временна.

В района на Вашингтон броят на синдикално организираните електротехници е нараснал от 9000 на 17 500 през последните години, посочва Дон Слайман от местното подразделение на синдиката на електротехниците (IBEW).

Изданието дава пример с 23-годишния Кваку Африйи, завършил киберсигурност, който е напуснал начална позиция в информационните технологии заради опасения, че изкуственият интелект може да замени работата му. Сега той се обучава за електротехник, сглобява компоненти за центрове за данни и получава около 30 долара на час.

По-опитни работници получават двойно повече. Електротехникът Тайлър Бийм, на 28 години, е печелил по 62 долара на час, плюс възнаграждение за извънреден труд, работейки по центрове за данни и по доставката на сглобяеми компоненти за обекти на „Амазон“. По-високите доходи са му позволили да купи автомобил и да започне да търси жилище.

Бумът на изкуствения интелект подкрепя и фондовия пазар. Според цитирани данни на УФР стойността на американските акции и взаимни фондове е достигнала 63 трилиона долара през второто тримесечие – почти двойно спрямо края на 2022 г.

Това нарастване на богатството подпомага потреблението въпреки забавянето на реалния ръст на заплатите. Ползите са особено големи за заможните домакинства, които държат по-значителна част от активите си в акции, отбелязва анализът.

Докато продажбите на жилища в страната намаляват от четири години, в Силициевата долина доходите от изкуствения интелект стимулират пазара на луксозни имоти. Брокерът Кен ДеЛеон описва периода като най-силния от 2000 г. насам. Той разказва за къща, обявена за 9,9 млн. долара, която е получила седем оферти и е продадена за над 13 млн. долара на предприемач в сектора.

Разрастването на инфраструктурата създава и инфлационен натиск. Търсенето на оборудване, особено на чипове за памет, води до недостиг и поскъпване на технологични продукти. През август вносните цени на компютри, периферни устройства и полупроводници са били с 20 на сто над равнището от година по-рано. Това оказва натиск и върху цените на потребителски стоки като смартфони и игрови конзоли.

Президентът на подразделението на УФР в Чикаго Остън Гулсби предупреди, че инвестициите в центрове за данни повишават заплатите в свързаните с тях дейности. Председателят на УФР Кевин Уорш посочи заемното финансиране на големите технологични компании като един от факторите за увеличаването на дългосрочните лихви, което затруднява покупката на жилище. В някои райони с висока концентрация на центрове за данни са се увеличили и сметките за електроенергия.

Източник: БТА