Китай е емитирал финансови инструменти на стойност 800 млрд. юана (около 119 млрд. щатски долара) съгласно нова програма, основана на държавната политика. Това съобщиха днес три китайски държавни банки за целево финансиране, цитирани от Синхуа. Средствата са насочени към ключови проекти с цел увеличаване на ефективността на инвестициите.

Китайската банка за развитие (CDB) е разпределила 365 млрд. юана за проекти с общ обем на инвестициите от 5,5 трлн. юана. Китайската експортно-импортна банка (China EximBank) е отпуснала 120 млрд. юана, с които се очаква да бъдат привлечени инвестиции за над 1,7 трлн. юана. Китайската банка за развитие на селското стопанство (ADBC) е разпределила 315 млрд. юана за проекти с общ обем на инвестициите от около 4,39 трлн. юана.

Тези финансови инструменти бяха въведени за първи път през 2025 г. с първоначален ресурс от 500 млрд. юана. Приоритет получават цифровата икономика, изкуственият интелект, потребителската инфраструктура и инициативите за градско обновяване, включително модернизацията на транспортната и енергийната инфраструктура и на подземните тръбопроводни мрежи. В правителствен доклад целевият ресурс за 2026 г. беше определен на 800 млрд. юана, за да се привлекат повече частни капитали.

Значителна част от средствата са насочени към изкуствения интелект и цифровата икономика. Китайската банка за развитие е разпределила 179,01 млрд. юана за проекти в областта на изкуствения интелект, цифровата икономика, екологичното и нисковъглеродното развитие, биомедицината и потреблението.

Китайската експортно-импортна банка е подкрепила над 220 проекта в нововъзникващи сектори като цифровата икономика и изкуствения интелект. Кредитите за тези области представляват почти половината от общия размер на разпределените от банката средства.

Междувременно Китайската банка за развитие на селското стопанство е подкрепила близо 2000 проекта в области като изкуствения интелект, цифровата икономика, потреблението и екологичното и нисковъглеродното развитие, като е осигурила финансиране в размер на почти 200 млрд. юана.

Засилена е и подкрепата за частните инвестиции. Китайската банка за развитие е разпределила 127,99 млрд. юана за проекти с участие на частни инвеститори или частен капитал. Китайската експортно-импортна банка е подкрепила над 210 подобни проекта, които представляват почти 40 на сто от общия размер на разпределените от нея средства. Китайската банка за развитие на селското стопанство е финансирала близо 400 проекта с над 65 млрд. юана.

Целият ресурс от 800 млрд. юана е използван за допълване на капитала на проектите. Това помага да се облекчи недостигът на средства за големи инвестиционни инициативи, да се подобри способността им да привличат финансиране и да се мобилизират допълнително банково кредитиране и частен капитал, посочва Синхуа.

В следващия етап трите държавни банки планират да засилят контрола върху използването на средствата след инвестирането им, да предоставят съпътстващо кредитиране и ускорят превръщането на финансирането в реално изпълнявани строителни и инфраструктурни дейности, за да се постигне максимален ефект от инструментите.

Уън Бин, главен икономист на „Чайна миншън банк” (China Minsheng Bank), заяви, че отпускането на 800 млрд. юана чрез новите финансови инструменти, основани на държавната политика, в съчетание с големите инфраструктурни проекти и инициативите за градско обновяване, може да стимулира търсенето на електронни и информационни продукти, електрически машини, високотехнологично оборудване и определени суровини.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА

Правителството „Желязков“ определя цената от 108 млн. евро с ДДС за „малкия участък“ от магистрала „Струма“. На 25 септември 2025 г. Управителният съвет  на Агенция „Пътна инфраструктура“ решава да проведе пазарни консултации за определяне на прогнозната стойност за проектиране и строителство на автомагистрала „Струма“ Лот 3.1 в участъка от км 373+300 до км 376+000. На 26 септември 2025 г. АПИ отправя покана за участие в пазарните консултации. Това съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Вчера, във Велико Търново, в отговор на изнесения тези дни анализ от Института за пътна безопасност  относно високата цена на участъка край Симитли от магистрала „Струма“, министър Иван Шишков и премиерът Румен Радев отхвърлиха посочените твърдения. Шишков заяви тогава, че всички документи, кореспонденция и заповеди ще бъдат качени публично на сайта на МРРБ. „Сключеният на 6 октомври 2026 г. договор за 2,7 км трасе е на стойност 107 889 340,04 евро с ДДС. Това формира рекордната сума от 39,96 млн. евро за километър с ДДС (ако се отчете само новото ляво платно от 2,57 км, цената скача до 42,0 млн. евро/км с ДДС)“, посочиха от Института за пътна безопасност.

В прессъобщението на МРРБ се изтъкват, че на 4 ноември 2025 г. изпълнителят представя писмо във връзка с предстоящото изтичане на срока на договора и липсата на разрешение за строеж за участъка от км 373+300 до км 376+000. Изложени са фактическите обстоятелства и правните последици при евентуално прекратяване, в това число евентуални претенции от страна на Изпълнителя в размер на 85 700 000 лв. без ДДС. Следват няколко допълнителни споразумения за спиране на срока на основния договор.

С решение на УС на АПИ от 19 ноември 2025 г. се спират основните договори и се възлага да се проведат процедури по договаряне, като се одобрява и прогнозната стойност на поръчките.

По време на служебния кабинет „Гюров“, на 23 април 2026 г. УС на АПИ взема решение за обявяване и стартиране на поръчките за проектиране и строителство, и за консултантски услуги, се посочва в прессъобщението. На 30 април 2026 г. са публикувани поръчките за открита процедура на договаряне без обявление с предмет: „Консултантски услуги във връзка с проектиране и строителство на автомагистрала „Струма“ Лот 3.1 – участък от км 373+300 до км 376+000 с решение, което да изведе транзитния трафик от и за гр. Разлог и гр. Банско от границите на гр. Симитли, съгласно приетия проект за автомагистрала Струма – Лот 3.1 и открита процедура на договаряне без обявление с предмет: „Проектиране и строителство на автомагистрала „Струма“ Лот 3.1 – участък от км 373+300 до км 376+000. Предложената цена за проектирането и строителството е 89 907 783,37 евро без ДДС, а за консултантска услуга – 3 153 196,00 евро без ДДС.

От Министерството посочват, че новото решение за участъка от км 373+300 до км 376+000 включва множество инженерни съоръжения: нова връзка при пътен възел „Симитли“; реконструкция и изграждане на пет връзки при пътен възел „Симитли Център“ и два нови пътни надлеза; пътен възел „Симитли – Изток“ с три връзки, един надлез и един подлез; изграждане на седем сложни съоръжения – мостове, надлези и подлези, и реконструкция на два съществуващи моста и надлеза; девет водостока на дясното платно; армонасипни стени и пилотно фундирани укрепителни и подпорни стени; непрекъснат шумозащитен екран с дължина над 5,5 км; нов водопровод, реконструкция на съществуващи водопроводи и три въздушни електропровода, както и реконструкция на други електрически, телекомуникационни и канализационни съоръжения.

От ведомството посочват, че на практика повече от 10 години продължава сагата със завършването на въпросните 2,7 км и горе описаните съоръжения към тях от лот 3.1 на магистрала „Струма“ и отбелязват поредицата от години промени по проекта, за който първият договор за проектиране и строителство е подписан още през 2015 г.

В началото на декември 2015 година е одобрен ПУП – Парцеларен план със заповед на тогавашния заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Но в тази заповед е изключена частта, попадаща в регулационните граници на гр. Симитли /бъдещ пътен възел/. На 30 декември същата година е подписан договора за проектиране и строителство на АМ „Струма“ Лот 3.1., се посочва в пресъсобщението.

Следва поредица от изменения на идейните проекти за трасето и преминаване на няколко процедури по ОВОС. Едва февруари 2024-та година, след решение на Министерски съвет ( с премиер акад. Николай Денков), стартира препроектиране на третия вариант на проекта,  процедурата по изменение на действащия ПУП и нов ОВОС на цялостното трасе. Промяната касае удвояване на трасето при въпросните 2,7 км и изграждането на два пътни възела край гр. Симитли.

На 11 септември 2026 година изпълнителят изпраща отново писмо до АПИ, в което дава 14 дневен срок да се вземе решение, като описва подробно рисковете от евентуално прекратяване на договора.

Със Заповед от 15 септември 2026 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков се разрешава изработването на проекти за  изменение на ПУП- Парцеларен план от 2015 година и на ПУП – ПР на гр. Симитли. С това се включва частта, попадаща в регулационните граници на Симитли.

През май 2023 г. сегашният министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков издава Разрешение за строеж и дава началото на изпълнението на Етап 1 – пътен възел „Кресна“, част от лот 3.2 на магистрала „Струма“. Съоръжението е ключово за реализацията на всички алтернативи, разгледани в процедурата, завършила с Решение по ОВОС № 3-3/2017. С това се дава фактическа възможност за финализиране на процедурата по сравнение и оценка на всички потенциални алтернативи за трасе, в пълно съответствие с изискванията и препоръките на Европейската комисия и се валидира процедурата по ОВОС, изтъкват от Министерството.

В прессъобщението са приложени редица документи, които могат да бъдат открити тук.

Източник: БТА