Икономика
Правителството „Желязков“ определя цената от 108 млн. евро с ДДС за „малкия участък“ от магистрала „Струма“, а служебното „Гюров“ стартира обществените поръчки, посочват от МРРБ

Правителството „Желязков“ определя цената от 108 млн. евро с ДДС за „малкия участък“ от магистрала „Струма“. На 25 септември 2025 г. Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ решава да проведе пазарни консултации за определяне на прогнозната стойност за проектиране и строителство на автомагистрала „Струма“ Лот 3.1 в участъка от км 373+300 до км 376+000. На 26 септември 2025 г. АПИ отправя покана за участие в пазарните консултации. Това съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Вчера, във Велико Търново, в отговор на изнесения тези дни анализ от Института за пътна безопасност относно високата цена на участъка край Симитли от магистрала „Струма“, министър Иван Шишков и премиерът Румен Радев отхвърлиха посочените твърдения. Шишков заяви тогава, че всички документи, кореспонденция и заповеди ще бъдат качени публично на сайта на МРРБ. „Сключеният на 6 октомври 2026 г. договор за 2,7 км трасе е на стойност 107 889 340,04 евро с ДДС. Това формира рекордната сума от 39,96 млн. евро за километър с ДДС (ако се отчете само новото ляво платно от 2,57 км, цената скача до 42,0 млн. евро/км с ДДС)“, посочиха от Института за пътна безопасност.
В прессъобщението на МРРБ се изтъкват, че на 4 ноември 2025 г. изпълнителят представя писмо във връзка с предстоящото изтичане на срока на договора и липсата на разрешение за строеж за участъка от км 373+300 до км 376+000. Изложени са фактическите обстоятелства и правните последици при евентуално прекратяване, в това число евентуални претенции от страна на Изпълнителя в размер на 85 700 000 лв. без ДДС. Следват няколко допълнителни споразумения за спиране на срока на основния договор.
С решение на УС на АПИ от 19 ноември 2025 г. се спират основните договори и се възлага да се проведат процедури по договаряне, като се одобрява и прогнозната стойност на поръчките.
По време на служебния кабинет „Гюров“, на 23 април 2026 г. УС на АПИ взема решение за обявяване и стартиране на поръчките за проектиране и строителство, и за консултантски услуги, се посочва в прессъобщението. На 30 април 2026 г. са публикувани поръчките за открита процедура на договаряне без обявление с предмет: „Консултантски услуги във връзка с проектиране и строителство на автомагистрала „Струма“ Лот 3.1 – участък от км 373+300 до км 376+000 с решение, което да изведе транзитния трафик от и за гр. Разлог и гр. Банско от границите на гр. Симитли, съгласно приетия проект за автомагистрала Струма – Лот 3.1 и открита процедура на договаряне без обявление с предмет: „Проектиране и строителство на автомагистрала „Струма“ Лот 3.1 – участък от км 373+300 до км 376+000. Предложената цена за проектирането и строителството е 89 907 783,37 евро без ДДС, а за консултантска услуга – 3 153 196,00 евро без ДДС.
От Министерството посочват, че новото решение за участъка от км 373+300 до км 376+000 включва множество инженерни съоръжения: нова връзка при пътен възел „Симитли“; реконструкция и изграждане на пет връзки при пътен възел „Симитли Център“ и два нови пътни надлеза; пътен възел „Симитли – Изток“ с три връзки, един надлез и един подлез; изграждане на седем сложни съоръжения – мостове, надлези и подлези, и реконструкция на два съществуващи моста и надлеза; девет водостока на дясното платно; армонасипни стени и пилотно фундирани укрепителни и подпорни стени; непрекъснат шумозащитен екран с дължина над 5,5 км; нов водопровод, реконструкция на съществуващи водопроводи и три въздушни електропровода, както и реконструкция на други електрически, телекомуникационни и канализационни съоръжения.
От ведомството посочват, че на практика повече от 10 години продължава сагата със завършването на въпросните 2,7 км и горе описаните съоръжения към тях от лот 3.1 на магистрала „Струма“ и отбелязват поредицата от години промени по проекта, за който първият договор за проектиране и строителство е подписан още през 2015 г.
В началото на декември 2015 година е одобрен ПУП – Парцеларен план със заповед на тогавашния заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Но в тази заповед е изключена частта, попадаща в регулационните граници на гр. Симитли /бъдещ пътен възел/. На 30 декември същата година е подписан договора за проектиране и строителство на АМ „Струма“ Лот 3.1., се посочва в пресъсобщението.
Следва поредица от изменения на идейните проекти за трасето и преминаване на няколко процедури по ОВОС. Едва февруари 2024-та година, след решение на Министерски съвет ( с премиер акад. Николай Денков), стартира препроектиране на третия вариант на проекта, процедурата по изменение на действащия ПУП и нов ОВОС на цялостното трасе. Промяната касае удвояване на трасето при въпросните 2,7 км и изграждането на два пътни възела край гр. Симитли.
На 11 септември 2026 година изпълнителят изпраща отново писмо до АПИ, в което дава 14 дневен срок да се вземе решение, като описва подробно рисковете от евентуално прекратяване на договора.
Със Заповед от 15 септември 2026 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков се разрешава изработването на проекти за изменение на ПУП- Парцеларен план от 2015 година и на ПУП – ПР на гр. Симитли. С това се включва частта, попадаща в регулационните граници на Симитли.
През май 2023 г. сегашният министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков издава Разрешение за строеж и дава началото на изпълнението на Етап 1 – пътен възел „Кресна“, част от лот 3.2 на магистрала „Струма“. Съоръжението е ключово за реализацията на всички алтернативи, разгледани в процедурата, завършила с Решение по ОВОС № 3-3/2017. С това се дава фактическа възможност за финализиране на процедурата по сравнение и оценка на всички потенциални алтернативи за трасе, в пълно съответствие с изискванията и препоръките на Европейската комисия и се валидира процедурата по ОВОС, изтъкват от Министерството.
В прессъобщението са приложени редица документи, които могат да бъдат открити тук.
Източник: БТА
Икономика
Министър Георги Пеев настоява Унгария да осигури коридори за изтеглянето на блокираните български кораби по Дунав

Министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев настоява унгарската страна да осигури плавателни коридори по Дунав, които да позволят изтеглянето на българските кораби, блокирани в унгарския участък на реката. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на транспорта и съобщенията.
В съобщението се посочва, че осигуряването на времеви прозорци за движение на плавателните съдове, които от седмици не могат да продължат по маршрутите си, е било основна тема на телефонен разговор между Пеев и унгарския министър на транспорта и инвестициите Давид Витези.
По-рано днес министър Пеев е провел видеоконферентна среща с представители на Българската дунавска камара и собственици на плавателни съдове. По време на разговора те са заявили, че според тях реката е плавателна в съответния участък и че основната причина за блокирането на корабите са ограниченията, въведени от унгарската страна заради дейности по удълбочаване.
Министър Пеев посочи, че българското правителство следи ситуацията и е готово да постави въпроса и на ниво европейски институции, ако не бъде намерено своевременно решение.
„За нас е важно да бъде намерено практическо решение, което да позволи на българските превозвачи да продължат работата си. Необходимо е да има ясна координация между институциите и да бъдат предприети действия, които да осигурят възможност за безопасно преминаване и изтегляне на блокираните кораби“, заяви Георги Пеев, цитиран в съобщението.
БТА припомня, че сдружение „Българска дунавска камара“ в Русе е изпратило писмо до министъра на транспорта и съобщенията Георги Пеев и до заместник-министъра на външните работи Христо Полендаков относно „критичната ситуация“ с блокирането на български кораби в унгарския участък на река Дунав, съобщи по-рано днес Драгомир Кочанов – член на Управителния съвет на сдружението. В писмото се посочва, че повече от два месеца десетки плавателни съдове и конвои под български флаг, както и под флаговете на други държави от Европейския съюз, са принудително блокирани в този участък на реката.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
„Еврохолд“ стартира процедура за листване на акциите си на Франкфуртската фондова борса

Българският публичен енергиен холдинг „Еврохолд България“ АД, собственик на групата „Електрохолд“ и „Соларс Енерджи“ ЕАД, стартира процедура по допускане на акциите на компанията за свободна търговия на Франкфуртската фондова борса (Frankfurt Stock Exchange) след решение на управителния съвет на дружеството, съобщават от компанията чрез портала x3news.com.
Процесът предвижда книжата да бъдат регистрирани за търговия на най-високия подсегмент на борсата във Франкфурт – Prime Standard. В момента акциите на „Еврохолд” се търгуват на премиум сегмента на Българската фондова борса (БФБ), както и на основния пазар на Варшавската фондова борса (WSE).
От „Еврохолд“ посочват, че Франкфуртската фондова борса, собственост на „Дойче Бьорзе“ (Deutsche Börse AG), е една от най-големите и утвърдени фондови борси в света и основен пазар за ценни книжа в Германия. Нейният индекс DAX е основният фондов индекс на Германия, който отразява представянето на 40-те най-големи и най-ликвидни компании в страната. Франкфурт е финансова столица на Германия и един от най-важните глобални икономически центрове, пише още в съобщението.
Листването на акциите на „Еврохолд“ на Франкфуртската фондова борса се очаква да увеличи значително ликвидността на книжата и да привлече интереса на водещи международни институционални инвеститори, заявяват от компанията.
„Решението ни е продиктувано от сигнали за значим интерес към книжата на компанията от страна на международни институционални инвеститори, особено след обособяването на Еврохолд като изцяло енергиен холдинг. Листването във Франкфурт ще направи акциите на холдинга достъпни за много повече инвеститори и ще ни предостави още повече възможности за финансиране и развитие на бизнеса“, коментира Кирил Бошов, председател на управителния съвет на „Еврохолд“.
Процедурата по допускане на акциите на компанията на Франкфуртската фондова борса предвижда листване на всичките 520 940 000 броя обикновени, непривилегировани, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции на Еврохолд с ISIN код BG1100114062, всяка с право на един глас в Общото събрание на акционерите и с номинална стойност от 0,51 евро.
От компанията посочват, че за допускане до търговия не е необходим проспект съгласно европейския Регламент (ЕС) 2017/1129 и поради тази причина управителният съвет на холдинга одобри изготвянето на т. нар. информационен документ по образеца на Приложение IX към Регламента, който съдържа основната информация, от която се нуждаят инвеститорите, за да разберат същността на дружеството и свързаните с него рискове и ценните книжа.
Въпросният документ ще бъде подаден до българския регулатор – Комисията за финансов надзор (КФН), и публикуван публично.
Заявления за допускане до търговия на Франкфуртската фондова борса ще бъдат направени и за акциите от бъдещи увеличения на капитала на „Еврохолд“, включително, но не само, в резултат на упражняване на правата по вече издадените от холдинга варанти (ISIN BG9200007243 и ISIN BG9200002269), в съответствие с приложимото законодателство на Федерална република Германия.
Консултанти и координатори на процедурата по листване на акциите на Еврохолд на Франкфуртската фондова борса ще са българският и германският инвестиционен посредник – „Състейнабъл Бизнес Солюшънс“ ЕАД и „Wolfgang Steubing“ AG. Предстои подписването на необходимите договори и споразумения за успешното реализиране на трансграничния сетълмент и старта на търговията, се посочва в съобщението.
Източник: БТА
Икономика
Канадската централна банка повиши основната лихва до 2,5 процента и допусна ново увеличение

Канадската централна банка „Банк ъв Канада“ (Bank of Canada) повиши основната си лихва с 25 базисни пункта до 2,5 процента и заяви, че може да се наложи ново увеличение, за да се ограничи рискът високите цени на енергията да доведат до по-широко ускоряване на инфлацията, предаде Ройтерс. Банката повиши прогнозата си за инфлацията през 2027 г. до 3,1 процента спрямо очакваните през юли 2 процента.
Преди две седмици управителят на банката Тиф Маклем заяви по време на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка в Банкок, че институцията обмисля увеличение на лихвите, ако поскъпването на енергията продължи. „Досега пренебрегвахме повишението на цените на енергията, но колкото по-дълго продължава това, толкова по-трудно става“, каза Маклем на дискусия в рамките на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка на 16 октомври.
Сега управителят заяви, че увеличението на основната лихва е необходимо за ограничаване на риска по-високите енергийни цени да се пренесат върху останалите цени и да доведат до общо ускоряване на инфлацията. „Може да се наложи допълнително увеличение на основната лихва, но предвид несигурността ще действаме внимателно“, каза той.
Това е първото увеличение на лихвата от юли 2023 г. насам. Решението е взето на фона на ускоряването на инфлацията и устойчивостта на икономиката.
Годишната инфлация в Канада достигна 3,2 процента през септември, над целевия диапазон на централната банка от 1 до 3 процента. Ускоряването се дължи почти изцяло на по-високите цени на енергията и свързаните с тях транспортни разходи.
Маклем заяви, че инфлацията се очаква да достигне 3,5 процента в края на годината и да остане около 3 процента през по-голямата част от следващата година, преди да се върне близо до целевото равнище от 2 процента към средата на 2028 г.
„Управителният съвет се съгласи, че рисковете за инфлацията са нараснали и възможностите за облекчаване на паричната политика са намалели“, каза Маклем.
Въпреки увеличението основната лихва остава под средната стойност на неутралното лихвено равнище – ниво, което нито ограничава, нито стимулира икономическата активност. Централната банка определя средната стойност на това равнище на 2,75 процента.
„Не очакваме основните показатели за инфлацията да се ускорят толкова, колкото се опасява централната банка, особено ако световните цени на енергията се понижат малко. Затова не смятаме, че основната лихва ще трябва да надхвърли 2,75 процента“, заяви Андрю Грантъм, старши икономист в „Си Ай Би Си Кепитъл Маркетс“ (CIBC Capital Markets).
Паричните пазари предвиждат намаление на основната лихва с 25 базисни пункта през януари, като същевременно очакват тя да достигне 3,25 процента до декември следващата година.
Според Маклем предишният опит и проучванията на централната банка показват, че през следващата година компаниите ще пренасят в по-голяма степен повишените си разходи върху крайните цени. „Съчетанието от по-високи цени на енергията и пренасянето им върху останалите цени увеличава устойчивостта на инфлацията“, каза той.
Маклем отбеляза, че остават значителни несигурности, включително търговският конфликт със САЩ и възможността войната в Близкия изток да приключи скоро.
Икономисти, които се противопоставят на увеличението на лихвата, посочват, че основната инфлация, която изключва по-колебливите ценови компоненти, остава около 2 процента. Според тях повишението може да попречи на умереното икономическо възстановяване на фона на търговското напрежение със САЩ и слабия пазар на труда.
Маклем заяви, че новите американски мита ще забавят икономиката през четвъртото тримесечие, но изрази увереност, че растежът ще се ускори отново през 2027 г. благодарение на продължаващите потребителски разходи, възстановяването на износа и засилването на бизнес инвестициите.
Канадската икономика нарасна с 3,3 процента на годишна база през второто тримесечие, но се очаква растежът да се забави до 2 процента през третото тримесечие и до 0,8 процента през четвъртото, показва новият доклад на централната банка за паричната политика.
В същото време банката повиши прогнозата си за икономическия растеж през 2027 и 2028 г. до 2 процента за всяка от двете години спрямо предишните очаквания за 1,8 процента, обявени през юли. Според Маклем допълнителният растеж ще помогне за усвояването на неизползвания производствен капацитет на икономиката.
След лихвеното решение канадският долар поскъпна леко и се търгуваше при курс 1,4050 канадски долара за един щатски долар, или 71,17 щатски цента.
Следващото решение на „Банк ъв Канада“ за основната лихва е насрочено за 9 декември.
Източник: БТА
-
Политикапреди 2 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 2 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 3 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Политикапреди 2 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 2 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Политикапреди 2 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Обществопреди 2 месецаКога се режат лозите напролет
