Заместник-министърът на отбраната на Съединените щати по политическите въпроси Елбридж Колби пристига на посещение в Букурещ днес. В 15:00 ч. местно (и българско) време той ще се срещне с президента на Румъния Никушор Дан, съобщават от администрацията на държавния глава в информация, изпратена и до редакцията на БТА.

Местните медии коментират, че визитата идва в критичен момент за архитектурата на сигурността в Европа. Румънската обществена телевизия ТеВеРе отбелязва, че Елбридж Колби ще посети страната след визита в Полша и допълва, че изборът на тези две държави в Източния фланг на НАТО е показателен за регионалните приоритети на Вашингтон.

В навечерието на посещението посланикът на Румъния в САЩ Андрей Мурару коментира пред ТеВеРе какви са очакванията на румънската страна от тази среща, както и факторите, които биха могли да бъдат в полза на Румъния – от политически ангажименти и военно сътрудничество до инвестиции в отбранителната индустрия.

„Това е важно посещение, тъй като заместник-министърът на отбраната Елбридж Колби – с когото се срещнах само преди няколко дни заедно със съветника на президента (Мариус) Лазурка – пристига, за да проведе конкретни разговори относно американското военно присъствие, след като вече е посетил Варшава. Смятам, че решението да бъдат посетени тези две ключови държави – най-големите страни на Източния фланг – ясно показва къде са съсредоточени американските интереси в този регион“, отбеляза дипломатът.

Според него е изключително важно Елбридж Колби да получи уверения не само от президента на Румъния, който ще бъде негов домакин, но и от други политически лидери – че инвестициите, стратегическите планове и решенията, предприети от Румъния, се ползват с подкрепата както на правителството (изпълнителната власт), така и на парламента, независимо от евентуални промени в политическата обстановка или в парламентарното мнозинство.

„Освен това е важно той да чуе от военното ръководство – командването на румънските въоръжени сили – за текущото им сътрудничество с американските военни. Разбира се, от съществено значение е да се разгледат и проектите в отбранителната индустрия: състоянието на румънския военнопромишлен комплекс, евентуалните планове за придобиване на военна техника и въоръжение от САЩ, както и съвместните начинания – като например бъдещата инициатива за производство на оръжие с участието на SIG Sauer, финансирана по програмата SAFE. Накратко, съществува цял набор от проекти, които придават тежест на възможността администрацията на Тръмп да вземе решение, благоприятно за Румъния“, допълва посланик Андрей Мурару.

Източник: БТА

Жените в Черна гора остават недостатъчно представени на позиции, свързани с вземането на решения, сочи анализ на Центъра за демократичен преход (CDT), цитиран за БТА от черногорската агенция МИНА.

Анализът „От квоти към власт: Жените в политиката, мъжете начело“ показа, че черногорските политически партии са се научили да спазват изискванията за квотите, но не са проявили същата готовност да дадат възможност на жените да упражняват реално влияние при вземането на политически решения.

„Въпреки че правните гаранции за представителството на жените се подобряват, ключовите решения относно партийните позиции, кандидатурите, финансирането и политическото израстване все още се вземат в тесните кръгове на партийното ръководство, в които доминират мъже“, посочват от Центъра за демократичен преход в прессъобщение.

В анализа се припомня, че квотата за представителство на жените в избирателните листи е увеличена от 30 на 40 процента, засилени са гаранциите за запазване на спечелените мандати, а също така е въведено специално публично финансиране в подкрепа на дейността на женските организации в рамките на партиите.

„Въпреки това, нито една парламентарна партия няма жена за лидер, а наличните проучвания показват, че жените често извършват значителна част от организационната и административната работа, докато мъжете по-често заемат ръководни позиции и имат възможности за политическо израстване“, се посочва в прессъобщението.

От Центъра за демократичен преход заявяват, че начинът, по който са били използвани публични средства за насърчаване на политическото овластяване на жените, буди особена загриженост.

Анализът на Центъра също така откроява практиките за заобикаляне на квотите за жените.

Така например на местните избори през 2022 г. са обявени 23 избирателни листи, въпреки че не отговарят на законовите изисквания относно представителството или разпределението на кандидатите от по-слабо представения пол.

След парламентарните избори през 2023 г. партиите са се възползвали от законови вратички, които са им позволили да заменят кандидатки, отказали да встъпят в длъжност, с кандидати мъже, заемащи по-задни позиции в изборните листи.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Хърватия се стреми да задържи бюджетния си дефицит в рамките на разрешените 3% от БВП след преразглеждане на бюджета, като се очаква икономически растеж от 2,3%, публичният дълг да намалее до 55,5% от БВП и инфлация – малко над 3% поради енергийната криза, предизвикана от войната в Близкия изток, предаде агенция ХИНА, цитирайки изявление на премиера Андрей Пленкович в Брюксел.

След среща с европейския комисар по икономиката Валдис Домбровскис Пленкович каза пред медиите, че прогнозираният растеж от 2,3% е добър резултат в сравнение с прогнозите за ЕС и еврозоната. Той добави, че Хърватия се намира в сравнително стабилно положение по отношение на дефицита и публичния си дълг, въпреки трудностите, пред които са изправени много други държави.

Той каза, че инфлация малко над 3% е очаквана предвид енергийната криза. Европа като цяло остава уязвима, тъй като внася над 90% от петрола и природния газ, които потребява, както и 67% от въглищата си.

Пленкович подчерта значението на енергийния преход и намаляването на зависимостта от външни сътресения, като отбеляза, че през последното десетилетие правителството му се е стремило да помогне на бизнеса и домакинствата да преодолеят подобни кризи, като същевременно запази социалното сближаване.

В изказване на конференцията на „Евронюз“, посветена на разширяването на ЕС, в която участваха лидери на няколко страни кандидатки, Пленкович подчерта, че нагласите към разширяването са станали по-позитивни. Хърватия подкрепя разширяването, основано на напредъка на всяка отделна държава по пътя към членство и на изпълнението на критериите за присъединяване, каза той.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА