„Правителството предлага временно пренасочване на част от задължителната пенсионна вноска от втория стълб към първия стълб за периода 2027-2029 година“. Това гласи писмо от финансовия министър Гълъб Донев до Европейската комисия от 2 ноември.

Текстът беше изчетен от съпредседателя на „Да, България“ Божидар Божанов пред очите на Донев днес в „Панорама“ по БНТ.

„Аз ще се намеся във вашия разговор. Тъй като от управляващите излизаха и казваха „Това са фалшиви новини и такива неща не са обсъждани“, аз си нося друго нещо“, заяви Божанов, изваждайки писмото.

Донев потвърди автентичността на текста.

„Това са коментари, които са правени в периода, в който ние сме комуникирали с Европейската комисия“, заяви той.

„На втори ноември. Един ден преди аз да обявя, че Вие го готвите, и Вие се отказахте“, прекъсна го Божанов.

„Ние сме в диалог с пенсионноосигурителните дружества и тези пенсионноосигурителни дружества, с тях имаме съвсем друга политика“, опита се да се обясни видимо смутеният министър.

По време на предаването стана ясно, че се е стигнало до споразумение пенсионните фондове да участват във финансирането на инфраструктурни проекти заедно с държавата.

Въпреки призива на Божанов финансовият министър не се извини за предишните твърдения на управляващите, че пренасочване на средства от втория пенсионен стълб не е обсъждано с Европейската комисия.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

„Няма перфектен бюджет, но ние търсихме именно такъв баланс. Запазваме сериозна социална програма, като в същото време предприемаме плавна фискална консолидация – намаляваме дефицита, новия дълг и разходите спрямо брутния вътрешен продукт“. Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в ефира на БНТ.

„Процедурата по свръхдефицит беше обявена две седмици след като влязохме в длъжност и в тази ситуация предприемаме плавна фискална консолидация – намалява се дефицитът всяка година, вземаният нов дълг също всяка година е по-малък, така че да изпълним изискванията за намаляване на задлъжняването на страната. В същото време запазваме доста сериозна социална програма – индексация и повишаване на различни видове помощи, най-вече за семейства с деца, стипендии за ученици, пари за пенсии, пари за лекари – това са социалните мерки, които хората очакват от нас, защото тази година България имаше една от най-високите инфлации в Европа и Еврозоната и ние трябва да направим нещо, с което да компенсираме този ценови натиск“, посочи вицепремиерът.

Запитан дали компенсират инфлацията или се опитват да я догонят, Пеканов посочи, че увеличението на минималната работна заплата е с 6,7%. В държавната администрация не догонваме пълната инфлация и в това няма нищо лошо, защото именно държавните разходи в последните години растат главоломно и именно тук са най-големите ни мерки по отношение на оптимизацията, коментира той. Пеканов посочи замразяването на заплатите в някои сектори като мерки, с които се намалява тежестта, натрупана в последните години.

По отношение на пенсиите Пеканов посочи, че ще се повишат по „швейцарското правило“ – със 7,8%. Минималната работна заплата ще бъде 660 евро, допълни той.

„Запазването на социалната политика в този си вид не беше лесно, защото има желания от Европейската комисия и от Брюксел да бъдем още по-консервативни, но това не е нашата политика да бъдем още-по-консервативни, когато други са се били разхайтили в последните години“, коментира Пеканов.

По думите му големият принос за инфлацията е сектор „Енергетика“ и злоупотребата на някои фирми в периода на въвеждането на еврото. Според него натискът по линия на еврото би трябвало вече да е отшумял, така че последваща инфлация би се получила единствено по линия на цените в енергетиката.

Пеканов допълни, че бизнесът ще получи по-големи компенсации и предстоят мерки, които ще се предприемат, но детайлите все още се изчистват.

На въпрос дали има свръхпечалба в сектор „Енергетика“ вицепремиерът каза, че някои компании може би имат свръхпечалба.

„България е в процедура по свръхдефицит и трябва да намерим начин да затворим този свръхдефицит. Други девет страни са в процедура по свръхдефицит от две-три години, като обикновено отнема пет години, за да излязат от нея.

В отговор на въпрос дали се притеснява, че бизнесът може да прехвърли част от тежестите върху крайните потребители, Пеканов каза, че дизайнът на мярката е такъв, че това не би трябвало да се случи.

Запитан дали се притеснява от напрежение в сектор „Сигурност“, в който няма да се повишат заплатите с 5%, Пеканов каза, че хората имат право да изкажат притесненията си и вероятно ще го направят.

„Трябва да сме реалисти, тъй като в последните години имаше ударни повишения в сектора, които натежаха на бюджета със стотици милиони, отбеляза той и изрази мнение, че за една година това ще бъде прието, заяви той.

За мерки срещу сивия сектор Пеканов посочи, че системата „Сигма“ се надгражда и се хващат различни видове злоупотреби.

Вицепремиерът посочи, че Европейската комисия критикува всички девет държави, които са в процедура по свръхдефицит, но България е с най-ниския дълг към БВП в сравнение с всички останали.

„ЕК не ни критикува много остро, защото казва, че през 2026 г. сме имали нарастване на разходите с 10,3%, а е трябвало да бъде 4%“, добави Пеканов. „ЕК казва още, че за следващата година разходите нарастват с 1,3%, а позволеното е 3,4%“.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Бюджет 2027 продължава политиката на предишните либерални правителства – нови заеми, по-висока данъчна тежест и липса на реални мерки за подобряване на доходите и овладяване на цените. Това заяви депутатът от ПГ на „Възраждане“ Цончо Ганев, след като правителството представи проектобюджета за догодина в УНСС.

„Доходите на хората не растат със същите темпове, бизнесът е в затруднение, предприятия се закриват, а управляващите подготвят нови финансови тежести за всеки български гражданин. Вместо да подкрепят икономиката и производството, те продължават да трупат дългове и да следват политиката на либералните правителства“, коментира Ганев.

Според него държавният дълг се очаква да достигне 47,1 млрд. евро в края на 2027 г., а предвиденото увеличение с 5% на заплатите в бюджетната сфера не гарантира реално подобрение на покупателната способност на фона на поскъпването на живота.

„Хората вече изнемогват от сметките, цените на храните и разходите за жилище, а този бюджет не им предлага спасение – той им подготвя още по-голяма финансова тежест“, подчерта народният представител.

Особено притеснително според него е планираното увеличение на данъчните оценки на недвижимите имоти – с 30% през 2027 г. и с още по 35% през следващите две години. Така до края на периода оценките могат да нараснат общо с близо 100%, което ще увеличи данъчната тежест за собствениците.

Ганев разкритикува и липсата на самостоятелна икономическа политика в защита на българския бизнес и потребителите, като посочи, че управляващите продължават да поставят външните приоритети над националния интерес.

„Този бюджет е още от същото – нови заеми, по-високи данъци и никаква перспектива за по-добър живот на българите. България има нужда от подкрепа за производството, малкия бизнес и доходите, а не от поредното задлъжняване. „Възраждане“ категорично няма да подкрепи Бюджет 2027“, заяви Цончо Ганев.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg