Саудитска Арабия разкритикува пропуските на международната общност по отношение на сигурността в Персийския залив, като подчерта, че стабилността в района е от решаващо значение за глобалната енергийна сигурност, предаде Франс прес.

„Стабилността на този жизненоважен район е пряко свързана с глобалната енергийна сигурност“, заяви саудитският външен министър Фaйсал бин Фархан Ал Сауд пред Общото събрание на ООН. Той посочи, че международната общност е допуснала „пропуски в моменти, когато е трябвало да поеме отговорност“.

Войната в Близкия изток, започнала през февруари с израелско-американска атака срещу Иран, сериозно разтърси световната икономика, до голяма степен заради ограниченията, наложени от Техеран в стратегическия Ормузки проток, отбелязва АФП.

Саудитска Арабия и съседните ѝ държави от Персийския залив многократно станаха мишена на ирански дронове и ракети по време на войната между САЩ и Иран.

Саудитска Арабия, която е най-големият износител на суров петрол в света, сега е изправена и пред заплахи за корабоплаването в протока Баб ел Мандеб, където подкрепяните от Иран йеменски хуси блокират саудитски кораби и атакуват петролни съоръжения по крайбрежието на Червено море.

„Защитата на международното корабоплаване и веригите за доставки е споделена отговорност, която изисква сериозно международно сътрудничество“, заяви саудитският външен министър, визирайки двата протока, както и Аденския залив и Червено море.

Наскоро хусите поеха контрола над цялото западно крайбрежие на Йемен по протежението на Червено море, засилвайки позициите си в района на протока Баб ел Мандеб, който свързва Азия с Европа чрез Суецкия канал.

Източник: БТА

Дали ще има следващи разговори, зависи до голяма степен от Русия, заяви германският външен министър Йохан Вадефул, след като днес се срещна с руския си колега Сергей Лавров в Ню Йорк, предаде ДПА.

Срещата се състоя в кулоарите на Общото събрание на ООН и бе първата им двустранна среща от началото на войната в Украйна през 2022 г. Разговорът продължи малко повече от 20 минути и завърши с ръкостискане между двамата министри.

Лавров заяви, че не вижда напредък след разговорите с Вадефул. Той каза, че не е „чул нищо по-различно“ от това, което Берлин заявява публично всеки ден. Руският министър отбеляза, че Германия е поискала срещата вчера, „в последния момент“. По думите му разговорът е оставил у него „впечатлението, че има скрито послание: „Дойдох при теб, проявих снизхождение към теб“.

Лавров заяви пред ДПА, че е останал с впечатлението, че Вадефул е очаквал Русия да направи отстъпки по въпросите за Украйна и корабоплаването в Черно море в замяна на срещата.

От своя страна Вадефул заяви, че след разговора с Лавров остават дълбоки разногласия относно усилията за прекратяване на войната в Украйна. „Беше интензивен разговор. Разбира се, не постигнахме съгласие по ключови въпроси“, каза министърът. Той обясни, че е „предложил деескалация, особено по отношение на ситуацията в Украйна, но това не е срещнало разбиране“.

Германският министър подчерта, че за него е било важно ясно да заяви, че Берлин „не приема действия като инцидента с дрон в Лайпциг и че това е ескалация, която е недопустима“. Той добави, че е предупредил Русия да не продължава по този път. „Можем да се защитим, можем да отстоим позициите си и ще го направим“, заяви Вадефул.

Германското правителство държи Русия отговорна за инцидента с невзривен дрон, носещ експлозиви, на летището в Лайпциг. Москва отхвърля всякаква отговорност за случилото се.

„Ако Русия е готова за конструктивен диалог и най-вече, ако е готова да спре войната срещу Украйна, тогава преговорите със сигурност ще бъдат възможни“, заяви Вадефул.

Той каза, че много от колегите му са го призовали да остане отворен за разговори с Русия, като са изтъкнали, че „в даден момент преките преговори трябва да бъдат възобновени“. Вадефул подчерта също, че не иска европейците да оставят всички контакти с Русия изцяло в ръцете на САЩ.

Според него между позициите на Берлин и Москва има категорични различия, „но и те трябва да бъдат обсъждани“, тъй като „дори по време на Студената война диалогът не е прекъсвал“. „Сметнах, че в този момент е правилно да потърся първа възможност за обмен на мнения“, каза той.

Вадефул отбеляза, че принципът Украйна да не бъде обсъждана без участието на самата страна остава в сила. „Аз не преговарям за Украйна. Това е задача на самите украинци. Призовавам Русия да разговаря с Украйна“, заяви германският външен министър.

Източник: БТА

Демократите в Камарата на представителите на САЩ подготвят мащабна програма за парламентарен контрол, която включва разследвания срещу президента Доналд Тръмп, семейството му и неговата администрация, ако партията си осигури мнозинство на изборите през ноември и отнеме контрола над Камарата от републиканците, предаде Асошиейтед прес.

Инициативата е мащабна и изключително сложна, като обхваща дейността на няколко комисии в Камарата. Според представители от Демократическата партия в САЩ се наблюдава широко разпространена корупция и злоупотреба с власт, като не е изключена и възможността за започване на процедура по импийчмънт срещу президента Тръмп и членове на кабинета му.

„Американският народ плаща цената за тази неконтролируема корупция“, заяви лидерът на демократите Хакийм Джефрис от Ню Йорк, който е сочен за потенциален председател на Камарата на представителите, ако партията спечели мнозинство през ноември. „Ако някой е крал от американския народ или го е ощетявал, ние ще потърсим отговорност“, добави той.

Конгресът разполага със значителни правомощия да упражнява контрол върху изпълнителната власт като равнопоставена институция, отбелязва АП. Демократите търсят информация за доходоносните дейности на Тръмп и семейството му, чието състояние значително е нараснало, откакто той се завърна в Белия дом през януари 2025 г. Те разследват и евентуални нарушения на гражданските права във връзка със смъртта на американци по време на протести срещу операциите на Службата за имиграция и митнически контрол (ICE), както и случаите на задържани имигранти, депортирани в други страни.

Демократите се противопоставиха на затварянето на центъра „Кенеди“, започнаха разследвания за частното финансиране на честванията по повод 250-годишнината на САЩ и следиха процеса по закриване на федерални структури, включително Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID).

Те повдигат и въпроси във връзка с неотдавнашното признание на Тръмп, че сватбеното тържество на сина на президента Доналд Тръмп-младши е било частично финансирано от руски олигарх, за когото се твърди, че има връзки с Кремъл.

Конгресменът Джейми Раскин от Мериленд, който се очаква да оглави Комисията по правосъдие, определи въпросите, свързани с тези случаи, като „гигантски“. „Трябва бързо да се съсредоточим върху формите на системна корупция, коствали на обществото огромни суми пари и за които съществуват законодателни решения“, заяви Раскин пред Асошиейтед прес.

Източник: БТА