/ИЦ/

Източник: БТА

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) подкрепи на заседанието си днес предложенията за промени в данъчните закони.

От изразените становища и представените писмени становища на всяка една от организациите НСТС подкрепя проектите за изменения и допълнения на всичките осем закона, с редакционни бележки по Закона за хазарта и Закона за корпоративното подоходно облагане, за свръхпечалбата, отбеляза министърът на финансите Гълъб Донев след представянето на позициите на синдикатите и на работодателските организации по отделните проекти.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова, която представи предложенията за промени, посочи, че пакетът от данъчни мерки за 2027 г. е насочен към осигуряване на устойчив ръст на бюджетните приходи, включително ограничаване дела на сивата икономика, противодействие на данъчните измами и укриването на данъци, повишаване събираемостта на приходите. Тя отбеляза, че освен мерките за укрепване на бюджетните приходи, са включени и няколко преференции, които са за бизнеса и за домакинствата, както и мерки за намаляване на административната тежест.

Сред новите предложения Петкова отбеляза, че по Закона за данък върху добавената стойност вместо първоначалното предложение за увеличаване прага за регистрация по ДДС на 75 000 евро, се предлага поетапно увеличаване – на 60 000 евро от 1 януари 2027 г., 70 000 евро от 1 януари 2028 г. и 75 000 евро от 1 януари 2029 г. В тази връзка тя посочи, че има препоръки от ЕК и от Международния валутен фонд за поетапно, а не за толкова рязко увеличаване на прага за регистрация по ДДС. 

Относно мярката в Закона за акцизите и данъчните складове, свързана с въвеждане на акциз върху автомобилите с мощност над 250 киловата на двигателя, Петкова обясни, че по отношение на хибридните автомобили за целите на акцизното облагане ще се гледа само мощността на двигателя с вътрешно горене. От мярката са изключени специализираните автомобили, линейки, противопожарни автомобили, автомобили със специален режим на движение, както и електрическите автомобили. 

Във връзка с постъпила по време на обществената консултация информация за злоупотреба със съдържанието на никотин в електронните цигари, зам.-министърът посочи, че в Закона за акцизите и данъчните складове вероятно ще има разпоредби, свързани със затягане на контрола, за да не се допуска на пазара да се предлагат продукти, които не отговарят на законовите изисквания, както и със затягане на митническия контрол. 

Данъчната политика не е само въпрос на приходи – тя е инструмент, чрез който държавата може да подкрепи семействата и децата, да насърчава отговорно поведение, да защитава общественото здраве и да осигурява по-справедливо разпределение на финансовата тежест, заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в началото на заседанието. Той представи деветте точки от дневния ред. Беше взето решение законопроектите за промени в данъчните закони да се обсъждат наведнъж, а отделно – само проектът на постановление на Министерския съвет за минималната работна заплата за 2027 г.

Като цяло подкрепяме пакета на предложените промени, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Този, който се очаква да има най-съществен фискален ефект, е именно данъкът върху свръхпечалбата, посочи той. От синдиката смятат, че предложението за облагане на ваучерите за храна е стъпка в грешна посока и отваря врата към облагане на социалните разходи. Въпреки че подкрепят подхода като цяло, КНСБ имат бележки и за данъчните оценки на недвижимите имоти. По думите му трябва да се обмисли още веднъж предложението, касаещо хората с единствено жилище. „Не подкрепяме разходите, които са малко, но това е тема за друг разговор“, посочи Димитров относно разходната част на данъчните промени.

Главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев се обяви за дългосрочна визия по отношение на политиката на страната във връзка със сложната икономическа обстановка и социалното напрежение. Целта на всяка данъчна политика трябва да се базира на справедлива и неутрална данъчна система, социални облекчения, изравняване на неравенствата, каза той. По думите на Кацарчев синдикатът подкрепя данъчните облекчения за семейства с деца. По отношение на мерките за детско развитие – нискодоходните групи не може да се възползват от подобна мярка, коментира икономистът. Хората с ниски доходи не могат да извършат подобни плащания за децата си, обясни той. С цел компенсиране на ниския размер на минималната работна заплата за догодина, предлагаме въвеждане на прогресивно данъчно облагане. Знаем, че това няма да стане, но сме длъжни да го предложим, заяви още Кацарчев. За ваучерите за храна експертът каза, че КТ „Подкрепа“ предлага предвижданият седемпроцентен данък да стане осигурителна вноска.

Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов каза, че по данъка върху свръхпечалбата възраженията им са основно по методиката за изчисляването му. Също така според Иванов облагането на учредените през 2026 г. и 2027 г. дружества ще представлява пречка за навлизане на пазарите и ще се постигне точно обратния ефект. От АИБК имат възражение и по отношение на новия контролен индикатор.

Добрин Иванов отбеляза, че по отношение на актуализирането на административните санкции във всички данъчни закони в много случаи санкциите от лева са преминали в евро и това представлява 95,58 процента увеличение. В тази връзка АИКБ предлага двуетапен подход – първо да бъдат превалутирани според правилата, а след това да бъде предложено увеличение. Иванов допълни, че имат възражение и върху двойното прилагане по отношение на данъка върху разходите в натура, като предлагат това да бъде направено след сериозна количествена оценка на въздействието.

По отношение на Закона за местните данъци и такси Иванов заяви, че настояват принципът „замърсителят плаща“ да бъде включен в методиката за изчисляване на таксата за битови отпадъци и да няма повече отлагания от прилагането му.

По промените в Закона за хазарта АИКБ подкрепят голяма част от мерките, но възразяват относно предложението за преотстъпване на част от таксата за спонсорство, реклама и дарения, защото това би позволило на задълженото лице да насочва част от този публичен приход към избрани получатели, включително под формата на спонсорство, което противоречи на първоначалната забрана за реклама. Иванов предложи, ако държавата желае да финансира спорта с приходи от хазарта, да постъпват първо в държавния бюджет и след това да бъдат разходвани и разпределяни чрез прозрачни публични програми и публичен контрол.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Станислав Попдончев отбеляза, че БСК последователно подкрепя запазването на проста, предвидима и конкурентоспособна система за облагане на доходите и в тази връзка оценяват положително предложените изменения, свързани с данъчните облекчения за деца, както и въвеждането на допълнителни облекчения за разходи, свързани със здравни, образователни и спортни дейности за деца. 

Относно санкциите по всички данъчни законопроекти Попдончев отбеляза, че не бива да се ползва преминаването към еврото като формален повод за двукратно увеличение на санкциите. Виждаме такъв уклон, има повишаване на санкции, мотивирано е, че част от тях не са вдигани от доста години и би трябвало да компенсират инфлацията, но със сигурност нямаме натрупана инфлация от над 90 процента. При повечето от санкциите това не е обяснимо, поне за нас, коментира Попдончев.

От БСК изразиха подкрепа за увеличението на максималния размер на ваучерите за храна до 200 евро месечно. Въвеждането на данъка е малко изненадващо, но след направените разговори и уточнения, че ще се облага само частта, която е над 102,26 евро до 200 евро, от организацията смятат, че ще се запази поне справедливостта спрямо работниците, които няма да получат увеличение на ваучерите. 

Относно данък свръхпечалба най-големият проблем и парадокс според БСК е въвеждането на т.нар контролен индикатор, според който дружества, които имат намаляващ марж на печалбата, ще бъдат облагани при по-неблагоприятни условия през 2027 г. от тези, които имат по-висок марж на печалбата. За нас е странно и това стимулира по-скоро повишаване на цените, за да не се влезе в по-лошия режим на облагане, посочи Попдончев. 

От БСК изразиха подкрепа и за предложението за поетапно увеличение на прага за задължителна регистрация по ДДС. 

Не възразяваме срещу избрания принцип за актуализиране на данъчните оценки и подкрепяме подхода, който е възприет, както и решението за актуализирането им да не води до автоматично увеличение на такса битови отпадъци в общините, в които данъчната оценка все още се използва като допустима основа. В същото време обръщаме внимание, че подобна мярка не следва да се превръща в трайно решение за запазване на данъчната основа за определяне на такса битови отпадъци, посочи Попдончев.

Относно предложените промени в Закона за хазарта от БСК изразяват подкрепа за мерките за ограничаване на рекламата с известни опасения доколко мерките трябва да бъдат оценени в съвкупност и няма да доведат до развитие на нелегалния хазарт в сектора, което трябва да е обект на допълнителна оценка.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също подкрепят предложените данъчни облекчения за деца и за детско развитие, както и за ваучерите за храна, посочи председателят на палатата Цветан Симеонов. 

БТПП се въздържа от подкрепа на начина, по който са увеличени глобите в проектозаконите, като Симеонов коментира, че не е добре механично да се запазва цифрата и да се сменя левът с евро. Доста усилия полагаме това да не се прави от търговците, да няма такъв подход, сега държавата го прави, нека да има повече мотивировка и яснота защо се прави по този начин, добави той. 

От БТПП изразиха подкрепа също за актуализацията на данъчните оценки, но Симеонов добави, че е крайно време да се спре отлагането на принципа „замърсителят плаща“. 

Изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Боян Митракиев отбеляза, че не подкрепят предложените промени в Закона за хазарта, въпреки че в частта за онлайн хазарта са добри. При наземния хазарт ще имаме проблеми, тъй като не може да изискваме от операторите да приведат в съответствие с фактори, които не зависят от техния контрол, коментира Митракиев. По думите му това ще доведе до дела срещу държавата и вероятно финансовата тежест ще се стовари през 2028 г., когато трябва да излизаме от процедурата по свръхдефицит. Според изпълнителния директор на КРИБ е необходима повече прецизност по отношение на изискванията спрямо компаниите.

Митракиев отбеляза, че имат и други редакционни бележки, но те не променят подкрепата на КРИБ, уважавайки становищата на браншовите организации след преговорите с Министерството на финансите.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА