Днес са нужни две оставки – на началника на НСО Емил Тонев и на председателя на Народното събрание Михаела Доцова, заявяват в своя позиция от Демократична България. 

Поводът е скандалът с журналистката от ПИК Соня Колтуклиева, която снощи бе изблъскана и съборена на земята в опит да зададе въпрос на Доцова. 

В позицията си от ДБ пишат още: 

Няма нужда да губим обществено време в безкрайни дискусии дали трябва да си тръгнат. Неадекватността и непрофесионализма не са политическа позиция, която подлежи на дебат. Тя е основание да освободиш поста.

Проявете достойнство и напуснете. Не лъжете и не увъртайте повече. Ситуацията е ясна.

Начинът, по който човек подава оставка, също показва дали разбира тежестта на поста, който е заемал. Оставката не е просто формален акт. Тя е способността да осъзнаеш границата, която си преминал, и отговорността, която носиш.

Забележително е мълчанието на управляващите, които все още не са дали ясна оценка на случилото се. И това мълчание вече е позиция – израз на арогантност и самозабравяне. 

Сериозна отговорност носи Йотова. Президентът не е страничен наблюдател на НСО. Службата е към президентската институция и държавният глава упражнява общо ръководство и контрол върху нея. Да осъдиш случилото се и да поискаш доклад е необходимата първа реакция. Но отговорността не приключва с позиция на прессекретариата. Тя започва там, където думите трябва да бъдат последвани от решения.

Ако ръководството на НСО не може да гарантира професионализъм, мярка и уважение към човешкото достойнство, президентът Йотова трябва да поеме институционалната си отговорност и да освободи началника на НСО, ако той не си тръгне сам още днес. А Румен Радев също не може да се скрие от политическата отговорност за модела и кадрите, утвърждавани по време на неговото президентство. Отговорността не изчезва заедно с поста.

Самозабравила се власт не може да осигури единството на нацията.

Високият пост не е броня срещу отговорността. Тъкмо обратното – колкото повече власт имаш, толкова по-висока е летвата. Когато преминеш границата, отвъд която човешкото достойнство престава да бъде абсолютна ценност, не се оправдаваш, не лъжеш, не протакаш и не чакаш бурята да отмине.

Тръгваш си.

Защото именно на върха най-ясно се вижда кой има мярка, кой носи отговорност и кой е способен да упражнява власт.

Тръгвайте си. И не чакайте повече. Подайте оставките си!

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

От майка, принудена да работи като чистачка, до три кметски мандата: историята на Ивайло Симеонов

Едва на 17 напуска училище, защото не може да гледа как майка му работи на четири места. По-късно е арестуван заради студентска инициатива. Става инженер, преподавател и доцент, а през 2015 г. поема управлението на Елин Пелин. Следват три мандата, а за последния е избран на първи тур.

Историята, която сам разказва, започва много преди политиката.

„Няма значение кой каква работа върши. Важно е да я върши с достойнство“.

Тези думи майката на Ивайло Симеонов му казва в началото на 90-те години, когато той е на около 17. Дотогава тя работи като техник-чертожник в община Елин Пелин. След съкращението започва работа на няколко места като чистачка. За него това е тежък момент. Ядосан и безсилен пред ситуацията, казва на майка си, че ще напусне училище и ще започне да работи.

https://ivaylosimeonov.bg/ivaylo/

Днес Симеонов определя този разговор като един от уроците, които носи през целия си живот. Не длъжността определя човека, а начинът, по който върши работата си, и достойнството, с което остава верен на себе си.

От студентски лидер до арест в казармата

„Винаги съм искал да разбирам как работят нещата.“ – това любопитството отвежда Ивайло Симеонов в Техническия университет в София. По-късно защитава докторска дисертация, учи икономика, политически науки и международни отношения, а в университета става преподавател, главен асистент и доцент.

Студентските му години не минават само в аудиториите.

„Когато някой, когото уважаваш, повярва в теб, започваш и ти да вярваш повече в себе си“.
Един от тези хора е проф. Димитър Димитров, тогава ректор на Техническия университет. Като млад и много активен в студентското самоуправление, в един момент срещу Симеонов се появяват доноси. Притеснен и готов да обяснява, да доказва, да водя свидетели Ивайло отива при своя преподавтел.

„Той не поиска нищо от това. Каза ми да знам кой съм, да знам къде стоя и да вървя по пътя си достойно“.

Като активен участник в студентското самоуправление, той и негови колеги започват петиция за защита на студентските права. Събират подписи, организират хора и настояват за промяна.

„И тогава дойде полиция. Военна полиция. Арестуваха ме“, разказва Симеонов.

Арестуват го пред всички и го отвеждат в казармата, а инициативата остава без него. Постепенно ентусиазмът на участниците спада и петицията спира. За първи път Симеонов усеща как започнатото може да се разпадне, когато човек внезапно загуби възможността да продължи.

Определя случилото се като провал, но не и като окончателно поражение. Според него важното е какво правиш след неуспеха – дали се отказваш, или търсиш друг път.

Урокът да признаеш собствената си грешка

Симеонов разказва и за друг момент, който променя отношението му към лидерството. Като студентски лидер настоява за облекчаване на правилата за хората, които едновременно работят и учат. Идеята е да се помогне на студенти в затруднение.

По-късно обаче вижда, че промените са довели и до нежелани последици – опасността обучението да продължава при твърде малко положени изпити.

„Доброто намерение не е достатъчно“, е изводът му.

За него помощта не означава да премахнеш всяко препятствие пред човека. Означава да му дадеш възможност, като оставиш усилието и отговорността в неговите ръце.

Този принцип по-късно се пренася и в работата му с млади хора.

През 2006 г., когато се ражда първият му син, започва да отделя лични средства за студенти с добри резултати и идеи. По-късно продължава да подкрепя и ученици.

Един от студентите, Мартин, има желание да участва в международно състезание. С помощта на Симеонов създават клуб по роботика, намират средства и започват работа. По-късно екипът печели първо място в NASA Apps Challenge.

За Симеонов това е повече от успех на един млад човек. Напомня му за преподавателя, който някога е повярвал в самия него.

Три кметски мандата и въпросът „Стана ли?“

През 2015 г. Симеонов се кандидатира за кмет на Елин Пелин и печели на балотаж. През 2019 г. получава втори мандат, отново след балотаж, а през 2023 г. е избран за трети път още на първия тур с 57,73% от гласовете.

Академичната среда позволява дълго да се обсъжда дали една идея е добра. Местното управление, казва той, поставя въпросът: „Стана ли?“.

Улицата или е направена, или не е. Училището или има необходимите условия, или няма. При пожар и наводнение помощта или идва навреме, или закъснява.

В разказа за кметските години той посочва работата в образованието, спорта, социалните услуги, привличането на инвестиции и създаването на работни места. Говори и за доброволното формирование на общината, с което лично е участвал в действия при бедствия.

Но за него развитието не се измерва само с инфраструктурата и финансиране на социални услуги. Важният въпрос е дали младите хора имат причина да останат, дали семействата виждат бъдеще и дали възрастните получават необходимата подкрепа.

„Искам децата да тръгват. Но да имат и защо да се върнат“, казва Симеонов за младите хора, които заминават да учат и да опознаят света.

https://ivaylosimeonov.bg/pozicii/demografia/

Зад публичната длъжност – съпруг и баща

Симеонов е семеен, има пет деца и в разказа си споделя, че семейството очаква шесто. У дома, казва той, длъжността няма значение: Тук съм съпруг и баща.

Един спомен с големия му син Давид остава особено ярък. През първата зима след избирането му за кмет двамата вървят през силен снеговалеж. Бащата мисли за снегорините, бюджета и организацията. Детето се радва на снега.

„Тате, защо така се ядосваш на нещо, което ме прави толкова щастлив? Аз толкова се радвам, че има сняг!“, пита момчето.

Същият сняг за единия е проблем, а за другия – радост. Симеонов си спомня този момент като напомняне, колко лесно ежедневните задачи могат да изместят самия живот.

Следващата стъпка

След три кметски мандата Симеонов решава да се кандидатира за президент. Обяснява решението си с убеждението, че част от проблемите не могат да бъдат решени само на общинско ниво и изискват решения, които засягат цялата страна.

https://ivaylosimeonov.bg/programa/50-vaprosa-i-otgovora/

Пътят от историята на майка му и първите му студентски инициативи до ръководството на община е разказ за образование, неуспехи, подкрепа за млади хора и отговорност към решенията.

В датата 25-и октомври на сегашните избори Симеонов вижда определена символика, която го връща в първите местни избори, на които се явява – същата дата, същия номер в бюлетината – 9, отново балотаж на 1-и ноември и категорична победа с подкрепата на хората, които му гласуват доверие. Доверие, защитено с действия и отговорност, повече от 10 години.

„Едно знам: в Деня на народните будители мен никой не може да ме бие. И ако аз съм на балотажа, резултата още отсега мога да ви го кажа“.

В края на личната си равносметка той формулира въпрос, който според него го е съпътствал през различните етапи от живота му: Когато нещо зависи от него, ще направи ли необходимото?

Отговорът му е кратък и категоричен: „Да“.

Избори 2026

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg