Общинските търговски дружества в Бургас да внесат в местния бюджет дивидент в размер на 50 на сто от печалбата си след данъчно облагане за 2025 г., предлага заместник-кметът по финанси, бюджет, икономика и морско дело Станимир Апостолов. Докладната записка предстои да бъде разгледана от Общинския съвет на 21 септември.

Предложеният срок за внасяне на средствата е 30 октомври 2026 г.

За общинските лечебни заведения е предвидено изключение. Те ще могат да не внасят дивидент, ако инвестират равностойна сума в основната си дейност. Средствата могат да бъдат насочени към капиталови разходи и придобиване на дълготрайни материални активи, включително медицинска апаратура.

Лечебните заведения ще трябва да представят разходооправдателни документи за утвърждаване от Общинския съвет. Според Апостолов подходът е част от дългосрочната политика за инвестиции в здравеопазването и подкрепа на общинските лечебни заведения.

Отделно предложение е направено за „Комплексен онкологичен център Бургас“ ЕООД. Дружеството ще може да не отчислява дивидент, ако използва сума, равна на половината от печалбата си за 2025 г., за частично погасяване на вноски по инвестиционен кредит.

Кредитът е за закупуване на високотехнологична медицинска апаратура — хибридни системи за нуклеарна медицинска диагностика и автоматизирана терапевтична система за брахитерапия.

Предлага се също общинските дружества да покрият непокритите загуби от минали години за сметка на неразпределената печалба и други резерви. 

Майкъл Мъри беше избран за нов председател на надзорния съвет на германската модна марка „Хуго Бос“ (Hugo Boss), съобщи днес компанията, цитирана от ДПА.

Мъри е и главен изпълнителен директор на британската „Фрейзърс Груп“ (Frasers Group), която се стреми да придобие „Хуго Бос“. Той е член на надзорния съвет на „Хуго Бос“ от 2025 г. и вчера беше утвърден на поста от членовете му на годишното общо събрание, посочи компанията в изявление.

„Радвам се, че с Майкъл Мъри намерихме отличен наследник на тази позиция“, заяви заместник-председателят на надзорния съвет Синан Пишкин.

„Избирането му показва яснота по отношение на ръководството на надзорния съвет във важен за компанията етап“, добави той.

Постът на председател на надзорния съвет се оваканти, след като предшественикът му Щефан Щурм се оттегли на фона на спор относно офертата за придобиване. След като първоначалният опит за придобиване от страна на „Фрейзърс Груп“, която в момента притежава дял от почти 48 на сто в „Хуго Бос“, не успя да се реализира, Щурм обяви оставката си по-рано тази седмица.

Отношенията между основния акционер и ръководството на компанията от известно време са обтегнати.

През декември „Фрейзърс Груп“ оттегли доверието си от Щурм заради редица въпроси, включително спор относно изплащането на дивиденти.

„Фрейзърс Груп“ е мажоритарна собственост на британския милиардер Майк Ашли. Най-важната и най-известна марка на компанията е търговската верига „Спортс Дайрект“ (Sports Direct). „Фрейзърс Груп“ притежава и дялове в редица други компании, включително в онлайн магазина „Ей Ес Оу Ес“ (ASOS).

Нидерландското правителство може да продължи да забранява на фирмите да внасят в Нидерландия продукти от израелски селища в окупираните палестински територии. Това постанови днес Районният съд в Хага, съобщи информационната платформа „Ню“. Делото срещу забраната е заведено от „Центъра за израелски продукти“ в Нейкерк.

От 22 септември в Нидерландия влиза в сила забрана за внос на стоки от незаконните израелски селища в окупираните палестински територии. Стоките няма да може да се купуват или продават на територията на Нидерландия, припомня изданието. Фирмите, които улесняват търговията с подобни продукти, също няма да могат да действат като посредници.

„Центърът за израелски продукти“ (IPC), който продава вино и парфюми от окупираните селища, твърди, че мярката ще засегне продажбите. Центърът продава също така тахан и халва от тези територии. Фирмата твърди, че е засегната „непропорционално“ от забраната за внос.

„Доколкото ми е известно, ние сме единственият вносител на продукти от тези територии“, заяви по-рано директорът на Центъра. Той твърди, че около 15 процента от общия асортимент на „Центъра за израелски продукти“ произхожда от тези територии. 

Според днешното съдебно решение целта на санкцията „значително надвишава интересите, които според „Центърът за израелски продукти“ биват накърнени“. Освен това мярката не се отнася за продукти от цял Израел, а само от незаконните селища.

Според нидерландското правителство израелските селища в окупираните територии са в нарушение на международното право. С търговската забрана Нидерландия иска да предотврати допринасянето за тяхното съществуване чрез търговия.

Става дума за извънредна, но необходима мярка, заяви по-рано процесуалният представител на държавата. Забраната важи за срок от най-малко три години.