Лозаро-винарството е сериозен поминък за Санданския, Петричкия и особено за Мелнишкия регион, като развитието му през последните години показва устойчивост на този процес. Това каза кметът на Сандански Атанас Стоянов, който днес заедно с министъра на земеделието и храните Пламен Абровски постави символичното начало на гроздобера в региона.

„Не разчитаме само на вековните традиции, а чрез десетките изби, които са в този регион, се търсят иновативни начини, методи и инструменти как да се увеличават лозовите масиви“, каза Стоянов. По думите му през последните около 15 години в региона са засадени стотици декари нови лозови масиви. Това, според него, е показател за устойчивото развитие на сектора, който не се основава единствено на традиционния подход, а и на нови технологии и методи.

Кметът посочи като пример винарската изба „Ая Естейт“, която по думите му през последното десетилетие е сред примерите за устойчиво развитие на бранша в региона. „Земеделието и лозаро-винарството са основен поминък в нашия регион и така трябва да бъде“, каза Стоянов.

Той подчерта, че устойчивото развитие на сектора изисква сериозен подход и инвестиции в дългосрочен план. „Не е въпросът как да решим проблема с реколтата тази година, въпросът е устойчиво развитие за години и десетилетия напред“, каза кметът.

Според Стоянов развитието на лозаро-винарството създава и нови работни места. Той подчерта необходимостта местната власт, държавата и бизнесът да работят в една посока и да се подкрепят взаимно.

„Тогава нашата плодородна земя тук, в Мелнишкия регион, не ражда само добро, хубаво грозде, тя ражда и едно добро бъдеще“, каза кметът на Сандански.

Днешното символично начало на гроздобера бе дадено в лозов масив в Мелнишкия регион с участието на представители на местната власт, държавната администрация и винопроизводители.

Източник: БТА

Европейските фондови пазари приключиха днешната търговия надолу, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано повиши водещите си лихви с по 25 базисни пункта (0,25 пр. п.) след двудневното заседание на управителния съвет и рязкото поскъпване на петрола, предаде Си Ен Би Си.

Във Франкфурт DAX се понижи с 215,3 пункта или 0,84 на сто до 25 361,15 пункта.

Парижкият CAC 40 изтри 39,91 пункта или 0,49 на сто до 8116,76 пункта.

Лондонският FTSE 100 се сви с 61,14 пункта или 0,57 на сто до 10 608,92 пункта.

Общоевропейският индекс Stoxx 600 също е надолу – с 4,44 пункта или 0,69 на сто до 635,97 пункта.

ЕЦБ повиши водещите си лихви за втори път тази година. Лихвата по депозитното улеснение (която банките получават, когато депозират средства овърнайт при ЕЦБ и която е основният референтен показател) е повишена от 2,25 на 2,50 на сто, със същата стъпка се вдигат лихвата по основните операции по рефинансиране (по която банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица) – до 2,55 на сто, както и тази по пределното кредитно улеснение (плащана от банките при овърнайт заемане на средства от ЕЦБ с предоставяне на обезпечение) – до 2,85 на сто.

Решението беше широко очаквано от пазарите, след като инфлацията в еврозоната се ускори до 3,3 на сто през август, достигайки най-високото си равнище от три години.

Цените на петрола също повлияха на пазарите, като продължиха да се повишават днес на фона на разрастващия се конфликт в Близкия изток. Петролът сорт Брент от Северно море с доставка през ноември поскъпна с 3,58 на сто до 104,83 долара за барел, след като по-рано достигна 105,84 долара – най-високата цена от май.

Американският лек суров петрол (WTI) с доставка през октомври поскъпна с 3,66 на сто до 99,57 долара за барел, след като достигна 100,88 долара.

Източник: БТА

Финансистът Красимир Ангарски е починал вчера вечерта на 73-годишна възраст след кратко боледуване, съобщиха за БТА от семейството му.

Доц. Красимир Ангарски – икономист и банкер 

Красимир Ангарски е роден на 28 януари 1953 г. в София. Завършва „Икономика и организация на вътрешната търговия“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (дн. Университет за национално и световно стопанство) в София. 

В продължение на 15 години той работи като икономист – плановик, ценовик, финансист и данъчен специалист. Започва работа през 1980 г. в Министерството на финансите във финансовата администрация. От 1990 г. до 1993 г. е началник на управление „Данъци и контрол по цените“ в Столичната  община. Той е един от създателите на новата данъчна администрация в страната. 

От 16 март 1994 г. до 12 май 1995 г. е член на Съвета на директорите на Банковата консолидационна компания (БКК) и неин изпълнителен директор.  Като представител на БКК участва в директорския борд на Банка за земеделски кредит. Бил е член на Съвета на директорите на структуроопределящи предприятия в икономиката на България, сред които на ЕАД „Слънчев бряг“, на Надзорния съвет на „Нефтохим“ ЕАД в Бургас. От 1995 г. до април 2000 г. е председател на Управителния съвет на Българо-руската инвестиционна банка.

Дългогодишен преподавател в Университета за национално и световно стопанство, доцент, доктор на икономическите науки.

След встъпването в длъжност на президента Петър Стоянов от 25 януари 1997 г. Красимир Ангарски е секретар по икономическите въпроси в екипа му. Член е на Икономическия съвет при президента и на Съвета за финансова стабилизация към служебното правителство. От 24 март до 21 май 1997 г. е служебен министър по икономическата политика в правителството на Стефан Софиянски. Като министър той поема задължението да координира дейността на министерствата и ведомствата по изпълнение на всички ангажименти, поети от правителството в меморандума до Международния валутен фонд за въвеждане на валутен борд в страната. Той оглавява и работната група по разработването на новите закони за БНБ, за банките и кредитното дело и други нормативни документи за въвеждането на валутния борд в България. 

От септември 2001 г. е изпълнителен директор на „Банка ДСК“, а след това и председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на банката от 9 май 2002 г. до 31 декември 2004 г. През 2004 г. е избран в Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки. От март 2005 г. е главен изпълнителен директор на „ДЗИ Банк“, а от 1 март 2007 г. – съветник в Съвета на директорите на Пощенска банка и управата на Eurobank EFG Group по въпросите, свързани с дейността на групата в България. Бил е икономически директор на болница „Света Екатерина“. От 6 март до юни 2017 г. е заместник-председател на Надзорния съвет на Българска банка за развитие. 

Бивш републикански и юношески шампион по тенис на корт, като през 1968 г. печели юношеската шампионска титла на двойки. През декември 1996 г. е избран за председател на Българската федерация по тенис, като заема този пост до 2003 г.

През 2002 година Красимир Ангарски е избран за „Банкер на годината“ в качеството му на главен изпълнителен директор на Банка ДСК. На 28 ноември 2002 г. той е отличен от фондация „Буров“ с наградата „Атанас Буров“ за банково и финансово управление. Призът му е присъден за неговия принос за динамичното развитие на банка ДСК.

АЦ/ЦМ

МГ/отдел „Справочна“

Използвани източници:
в. „Кеш“, 6-12-2002; Кой кой е в България, с. 27/; в. „Пари“,10.11.1992; В. „24 часа“,28.7.2014; в. „Стандарт“,27.05.2015; 
БТА, ВИНФ,12.5.1995; БТА, Оригинални текстове, 2004; (АТБ); БТА, ВИНФ, 6.04.2004; БТА ВИНФ,26.05.2015; 
https://www.mediapool.bg/krasimir-angarski-poluchava-nagradata-burovquot-za-bankovo-i-finansovo-upravlenie-news36538.html, 28.11.2002;
https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/2002/12/01/1552296_angarski_stana_banker_na_godinata/, 01.12.2002
https://bnt.bg/news/pochina-bashtata-na-valutniya-bord-v-balgariya-krasimir-angarski-351098news.html

Източник: БТА