Промишленото производство в България е продължило да се свива за четвърти пореден месец през юли, като понижението се е ускорил спрямо юни както на годишна, така и на месечна база. Това сочат най-новите данни на Евростат, публикувани днес на страницата на статистическата агенция.

Продукцията на българските промишлени предприятия е намаляла с 2,9 на сто през юли спрямо юни. Това е най-резкият спад на показателя от април, когато е регистрирано понижение с 4,6 на сто. През май промишленото производство е намаляло с 0,6 на сто, а първоначално отчетеното месечно увеличение с 0,4 на сто през май е ревизирано до спад с 0,1 на сто, според публикуваните днес сезонно изгладени данни на Евростат.

На годишна база – през юли спрямо същия месец на миналата година – българската промишленост е отчела най-значителния спад сред страните от ЕС.

Обемът на промишленото производство в България е бил с 6,8 на сто по-малък на годишна основа, задълбочавайки спада от 2,6 на сто през юни. Така родният промишлен сектор през юли е регистрирал най-голямото понижение от февруари т.г., когато спадът е бил 8,7 на сто.

Производството на междинни продукти от българските компании, както и през предходния месец, е отбелязало най-рязко намаление – с 11,3 на сто на годишна основа, следвано от производството на капиталови стоки, което се е понижило с 9,1 на сто.

Сред основните стопански отрасли у нас единствено производството на енергия е нараснало – с 9,9 на сто през юли на годишна основа.

В същото време в еврозоната през юли промишленото производство е останало на нивото от юни, отчитайки нулев годишен растеж. През предходния месец показателят е регистрирал понижение с 0,3 на сто. На ниво ЕС производството в промишления сектор обаче се е увеличило с 0,3 на сто на годишна база – колкото и през юни.

Най-голям годишен спад сред страните членки освен България са отчели Румъния (6,3 на сто), Белгия (5,6 на сто) и Люксембург (3,3 на сто), а най-значителни ръстове са регистрирали Нидерландия (8,2 на сто), Хърватия (7,2 на сто), Литва (6,5 на сто) и Дания (4,7 на сто).

През юли спрямо юни промишленото производство се е понижило с 0,1 на сто в еврозоната и с 0,3 на сто в ЕС. През юни показателят е намалял с 0,1 на сто както в еврозоната, така и в ЕС.

Страните от ЕС с най-големи месечни понижения през юли са Дания (4,2 на сто), България (2,9 на сто) и Литва (2,4 на сто), докато на другия край на скалата са Люксембург (4,5 на сто), Хърватия (3,9 на сто) и Ирландия (2,6 на сто).

По-рано този месец Националният статистически институт (НСИ) съобщи, че според индекса на промишленото производство, използван от института, родното промишлено производство е намаляло с 6,8 на сто на годишна база през юли, както и с 3 на сто спрямо предходния месец.

Източник: БТА

Над 75 процента от стъклените опаковки, пуснати на пазара в България от клиентите на организациите за оползотворяване, са събрани и рециклирани през 2025 г. Това каза за БТА прокуристът на ЕКОБУЛПАК България Георги Славчев по време на международния форум „Towards a Close the Glass Loop Action Plan for Bulgaria“, който се провежда в хотел „София Балкан Палас“.

Международният форум „Towards a Close the Glass Loop Action Plan for Bulgaria“ събра в хотел „София Балкан Палас“ представители на български и европейски институции, бизнеса, индустрията и сектора за оползотворяване и рециклиране на стъклени опаковки. Събитието се организира съвместно от международната организация Close the Glass Loop, ЕКОБУЛПАК България и BA Glass Bulgaria.

„За 2025 година в организацията за оползотворяване са постъпили над 75 процента от пуснатите на пазара количества стъклени опаковки за рециклиране“, каза Славчев. По думите му България изпълнява европейските цели за рециклиране на стъклените опаковки и се движи в устойчива тенденция на повишаване на събираемостта с около 2-3 процента годишно.

Славчев посочи, че според предварителни данни за 2024 г. събирането на стъкло в България е достигнало около 80-85 процента от пуснатите на пазара количества. Той уточни, че това са предварителни статистически данни, които не са официално потвърдени, като част от стъклото достига до рециклиращите предприятия и извън системите на организациите за оползотворяване.

„Стъклото като материал в България много добре се събира и рециклира“, отбеляза Славчев. По думите му една от особеностите, които дават възможност за това, е наличието на три големи завода за рециклиране на стъкло в страната. Събраната стъклена суровина се използва от индустрията в България и не се налага тя да бъде изнасяна за рециклиране в други държави.

Според Славчев съществува потенциал тези нива на събираемост да бъдат повишени, като за това са необходими както по-добро информиране и обучение на гражданите, така и създаването на подходящи стимули за разделно събиране.

Като важен фактор към постигането на тази цел той посочи принципа „замърсителят плаща“. „Всеки един гражданин да плаща такса смет на база реално изхвърленото количество отпадък. Тогава той ще има финансовия стимул да не изхвърля стъклото в общите контейнери за битови отпадъци, а в специализираните“, каза Славчев.

По думите му в момента гражданите са призовавани да събират отпадъците разделно, но начинът, по който се определя такса „битови отпадъци“, не отчита пряко количеството отпадък, което всяко домакинство генерира. Славчев даде пример, че няма съществена разлика в начина на определяне на таксата според това дали в едно жилище живее един човек или шестима души. Според него въвеждането на диференцирана такса, основана на реално генерираното количество отпадък, би дало финансов стимул на гражданите да отделят рециклируемите материали.

„Ако се плаща за реално изхвърленото количество, отделяйки стъклото, този тежък материал, ще се спестяват средства“, посочи той. По думите му това би било допълнителен стимул за гражданите да използват специализираните контейнери за стъкло.

Славчев посочи, че според него над 95 процента от населението на страната е обхванато от системи за разделно събиране на стъкло. „Гражданите имат достъп до тази система“, каза той. По думите му организациите за оползотворяване събират стъклото от контейнерите и го предават за рециклиране.

Сред основните проблеми пред системата Славчев открои спецификата на стъклото като материал. То е тежък и инертен материал, поради което транспортирането му на големи разстояния може да повиши значително себестойността на събирането и рециклирането. Затова, според него, е важно системата да бъде организирана така, че събраното стъкло да се транспортира възможно най-ефективно и да достига до рециклиращите предприятия без излишни разстояния.

Той посочи, че целта на рециклирането е от събраната стъклена трошка отново да се произведат бутилки и буркани, вместо за производството им да се използват първични суровини като пясък и други материали. При производството на стъкло от рециклирана стъклена трошка се използва по-малко енергия, тъй като тя се топи при по-ниска температура.

„Всяка една събрана бутилка означава по-малко използвана първична суровина и всъщност е спестена енергия“, каза Славчев.

Той подчерта, че стъклото има още едно съществено предимство – може да се рециклира многократно, без да губи качеството си. „Стъклото е материал, който може да се топи отново и отново и да запазва качеството си на 100 процента“, посочи Славчев. 

Славчев обясни и какъв е пътят на една стъклена бутилка, след като бъде изхвърлена в контейнера за разделно събиране. Бутилките и бурканите трябва да се поставят в зеления контейнер, предназначен за стъкло. Опаковките трябва да бъдат празни, като според него не е необходимо гражданите предварително да отстраняват капачките и ринговете.

След като контейнерът бъде събран, стъклото се транспортира до сортираща инсталация. Там то се раздробява и се сортира, като се отделят материалите, които не са подходящи за рециклиране, сред които керамика, метал и пластмаса. След това получената стъклена трошка се транспортира до заводите за производство на стъклени опаковки, където от нея отново се произвеждат бутилки и буркани.

По думите на Славчев процесът може да се осъществи в рамките на няколко седмици. В големите общини контейнерите за стъкло се обслужват регулярно, след което стъклото постъпва в сортираща инсталация и оттам достига до стъкларските заводи.

„В момента не можем да им доставим достатъчно стъклена трошка“, каза Славчев по повод работата на заводите. Според него спокойно може 100 процента от събраното в България стъкло да бъде рециклирано в страната.

Условие за това е предприятията да работят при нормални производствени условия и без големи колебания в цените на енергоносителите, тъй като производството на стъкло е много енергоемък процес. Именно затова стъкларските заводи предпочитат да използват повече рециклирана стъклена трошка, която се топи при по-ниска температура и позволява спестяване на енергия.

Славчев каза, че не очаква България да има проблем с изпълнението на европейските цели по отношение на рециклирането на стъкло. По думите му страната вече изпълнява поставените цели, а при някои потоци отпадъци се постигат нива на рециклиране от 80-90 процента.

Той подчерта и значението на национална платформа за събиране и рециклиране на стъкло. Идеята е в нея да участват организациите за оползотворяване, стъкларските заводи, компаниите, които използват стъклени опаковки, както и общините.

„Идеята на тази платформа е да се съберем заедно – организациите, стъкларските заводи, фирмите, които използват стъклени опаковки, и общините, и да видим как можем да подобрим събирането на стъкло“, каза Славчев.

По думите му платформата ще даде възможност да се обменя опит с други европейски държави, които имат по-дългогодишна практика в тази област. Този опит обаче трябва да бъде адаптиран към българските условия, за да може да се повишат нивата на събиране и рециклиране на стъкло.

„Със сигурност ще има някаква промяна в системата за събиране“, каза той и допълни, че е възможно да се наложи поставянето на повече контейнери за стъкло. 

Според Славчев постепенно се променя и отношението на българите към разделното събиране. Той посочи, че ако бъде направено проучване сред 100 или 1000 души, вероятно около 85 процента биха заявили, че събират разделно. Реалното поведение обаче невинаги съответства на заявеното отношение.

По думите му хората все повече възприемат разделното събиране като нещо полезно и необходимо, но за част от тях усилието все още не е превърнато в устойчив навик. Затова той подчерта значението на образователните и информационните кампании.

Той посочи, че децата виждат какво се случва около тях и могат да бъдат чувствителни към проблемите при събирането на отпадъците. Като пример Славчев посочи доброволческите инициативи, при които хора се включват в почистването на проблемни райони след работния си ден. Според него това показва, че има положителна промяна в отношението към опазването на околната среда.

По думите му към момента над 6,5 милиона души в България имат достъп до системи за разделно събиране, включително до контейнери за стъкло, хартия, метал и пластмаса. 

Славчев подчерта, че при организацията на системите за разделно събиране трябва да се търси баланс между екологичните ползи и разходите. По думите му разделното събиране не трябва да бъде самоцел, тъй като всяко транспортиране на отпадъци също има екологичен отпечатък.

Той даде пример, че ако в даден район бъдат поставени прекалено много контейнери, това може да доведе до необходимост от повече транспорт и движение на камиони, което също генерира емисии. Затова според него трябва да има ниво на събираемост, при което ползите от системата надвишават разходите и негативните ефекти от нейното функциониране.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА