Акциите на индонезийските компании поскъпнаха днес, след като властите в Джакарта въведоха мерки за ограничаване на продажбите. Това стана след рекорден срив на фондовия пазар, при който за два дни бяха заличени 82 млрд. долара, предаде Ройтерс. Пазарният крах бе предизвикан от предупреждението на доставчика на борсови услуги Ем Ес Си Ай (MSCI Inc.), че обмисля да изключи Индонезия от глобалните си индекси.

Основният индекс на фондовата борса в Джакарта Jakarta Composite Index се повиши с 4 на сто в днешната сесия, след като в предходната достигна най-ниското си равнище от шест години. Индонезийският фондов пазар, който е най-слабо представящият се в света от началото на годината, загуби 14,8 на сто от стойността си в петък и понеделник. Въпреки днешното възстановяване индексът остава с около 40 на сто под нивото си от началото на годината.

В петък Ем Ес Си Ай съобщи, че обмисля да промени статута на Индонезия от „нововъзникващ се пазар“ (emerging market) до „граничен пазар“ (frontier market) заради непрозрачната собственост върху акции и съмнителни практики при търговията с ценни книжа. Очакваното понижение е по-сериозно от прогнозираното и предизвика тревога сред инвеститорите и властите, засилвайки опасенията от масови продажби от страна на пасивни фондове, които следват глобалните борсови индекси.

Вчерашното преупреждение за пълно изключване и преминаване към категорията на „самостоятелните пазари“ (standalone market) би било изключително строга и рядко прилагана мярка. То е свързано с опасения, че Индонезия все още не е подобрила прозрачността на собствеността върху акциите и не е ограничила координираната търговия, и е значително по-сериозно от отправеното през януари предупреждение за евентуално понижаване на статута на страната до „граничен пазар“.

Преминаването към такава класификация би било тежък удар за Индонезия, най-голямата икономика в Югоизточна Азия, която при управлението на президента Прабово Субианто се опитва да върне доверието на инвеститорите след опасения за състоянието на публичните финанси и независимостта на централната банка.

Джакарта се опитва да успокои пазарите с нови мерки

За да ограничи масовото разпродаване, фондовата борса намали наполовина допустимия дневен спад в цените на акциите – от 15 на 7 на сто. За акциите, чиято цена е 14 рупии или по-ниска, беше въведен лимит на поевтиняването от една рупия.

Вчера президентът Прабово проведе разговори с ръководители на финансови институции, сред които председателят на Индонезийската служба за финансов надзор (OJK) Фридерика Уидясари Деви, финансовият министър Сухасил Назар и управителят на централната банка „Банк Индонезия“ (Bank Indonesia) Дестри Дамайанти.

След срещата председателят на Индонезийската служба за финансов надзор заяви, че регулаторът ще продължи реформите на капиталовия пазар, като постави особен акцент върху прозрачността, ликвидността и прилагането на закона при различни нарушения.

„Особено важно е непрекъснато да прилагаме правилата спрямо онези, които са извършили нарушения, свързани с координирана търговия и други подобни практики“, заяви Фридерика.

Наблюдатели на пазара определиха като положителна стъпка решението на фондовата борса да изключи от основния индекс акциите с високо концентрирана собственост. Според тях обаче тази мярка няма автоматично да премахне риска за инвеститорите, които продължават да имат експозиция към съответните компании – пряко или чрез инвестиционни продукти като взаимни фондове.

Вниманието е насочено към централната банка

Предупреждението на Ем Ес Си Ай оказа натиск и върху индонезийската рупия. Днес валутата леко поскъпна до 18 000 рупии за долар, но остана близо до рекордно ниското си равнище от 18 190 рупии за долар, достигнато през юни. Инвеститорите очакват предстоящото решение на централната банка за паричната политика.

Очаква се в утре централната банка да запази основните лихвени проценти без промяна. Някои икономисти обаче допускат повишение на лихвите в подкрепа на националната валута. От началото на годината рупията е загубила 7 на сто от стойността си спрямо долара, което я прави най-слабо представящата се валута в региона.

Източник: БТА

Котировките на петрола се повишиха в днешната азиатиска търговия, като сортът Брент се задържа близо до петмесечен ценови връх. Търговците взеха предвид премията за геополитически риск вследствие на атаките на хусите срещу саудитска инфраструктура и съобщенията за нападения срещу плавателни съдове в Персийския залив, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорт Брент, който е референтен за европейския пазар поскъпнаха с 55 цента или 0,5 на сто до 110,10 долара за барел, след като в предходната сесия достигнаха 110,70 долара за барел – най-високото си ниво от 20 май.

Ноемврийските контракти на американския лек суров петрол (WTI), чиито срок изтича днес, прибавиха 0,24 на сто и един барел се котираше за 103,91 долара. По-активно търгуваният контракт за декември поскъпна с 39 цента или 0,4 на сто до 98,93 долара.

„Цените на петрола остават стабилно подкрепени… Това подсказва, че пазарът калкулира значителна рискова премия предвид силната нестабилност на ситуацията“, посочват анализатори от Ай Ен Джи (ING) в бележка.

„Ако обаче потоците продължат безпрепятствено въпреки геополитическата обстановка, рисковата премия вероятно ще намалява постепенно. Очевидно засега няма признаци за това“, допълват те.

По данни на компанията за проследяване на кораби „Кплер“ (Kpler), представени вчера, за период от две седмици са били атакувани най-малко 18 плавателни съда, което поддържа рисковата премия на досегашните нива.

Източник: БТА

Износът на руски петрол по Северния морски път (СМП) през 2026 г. вече надхвърля с близо 50 на сто миналогодишния обем, като от началото на навигационния сезон през юли до средата на октомври за Азия са били превозени около 20 млн. барела. За това съобщиха търговци, а данните потвърждават тенденцията, предаде Ройтерс. 

Северният морски път свързва западните руски пристанища с азиатските пазари през покритите с лед води на Арктика и се смята за по-опасен и по-скъп маршрут. Тази година обаче той стана по-привлекателен заради нарушенията в корабоплаването през Суецкия канал, Ормузкия проток и района на Черно море, посочиха търговци.

Тарифите за превоз на петрол с танкери скочиха до рекордни равнища, тъй като войните в Иран и Украйна засилиха инфлационния натиск и направиха американския суров петрол недостъпен за азиатските рафинерии, принуждавайки ги да търсят алтернативни доставки от Близкия изток и Латинска Америка.

Това направи високите такси за корабите, използващи Северния морски път, по който е необходима помощ от ледоразбивач, по-малко обременяващи в сравнение с разходите по обичайния маршрут към Азия през Червено море, посочиха търговци.

За Русия, която контролира Северния морски път, той представлява сигурна алтернатива на европейските води, където танкери с руски петрол бяха задържани многократно през тази година.

Според предварителните оценки на търговци обемът на руския петрол, изнасян по арктическия маршрут, може да нарасне с още 5–10 млн. барела до края на навигационния сезон. През миналия навигационен сезон Русия е превозила 13 млн. барела.

„Газпром нефт“ (Gazprom Neft), една от големите руски петролни компании, ще увеличи доставките си по Северния морски път с около 35 на сто тази година спрямо 2025 г., заяви главният изпълнителен директор Александър Дюков пред журналисти в петък в Москва.

Русия доставя значителни количества втечнен природен газ (ВПГ – LNG) за Азия по Северния морски път, както и други стоки. Очаква се доставките на ВПГ по маршрута също да нараснат тази година след началото на превозите на арктичен втечнен природен газ.

През септември президентът Владимир Путин заяви на икономически форум във Владивосток, че Русия очаква до края на десетилетието годишният товарооборот по Северния морски път да се удвои и да достигне 70 млн. тона.

Новият мащабен петролен проект на „Роснефт“ (Rosneft) в северната част на Русия – „Восток ойл“ (Vostok Oil), който беше открит миналия месец, вече допринася за увеличаването на обемите, превозвани по Северния морски път.

Източник: БТА