Краят на войната в Украйна няма да бъде благоприятен за Европа. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в ефира на БНТ.

Той заяви, че не е сигурен, че Европейският съюз ще оцелее в сегашния си вид, но му се искало да оцелее.

„Разбира се, че ми се иска, тъй като това е плод на многогодишно усилие – това да нямаме граници, да ползваме едни и същи платежни средства. Това са улеснения, никой не би искал да се върне към времето на визите. Но както виждаме, Европа може да избяга от нас. У нас дебатът е дали ние искаме да излезем от Европа. Не, разбира се, че не искаме да излезем от Европа, но ще устои ли Европа? Сигурни ли сме, че ако госпожа Льо Пен дойде на власт, тя ще остави Европа такава, каквато е? Сигурни ли сме какво ще стане на германските избори?“, попита Иво Христов.

Според него европейското финансиране на страната ни може да се окаже застрашено.

„Ако сме реалисти, България трябва да разглежда всички сценарии. България трябва да разглежда сценарий, при който няма да получава европейското финансиране. Трябва да разглежда сценарий на неконтролирана миграция, защото това също може да стане предвид нестабилността в Близкия изток. Ние трябва да строшим този идеологически калъп, в който е затворен българският политически дебат и в който всяко различно мнение бива дамгосвано“, допълни той.

Христов изрази опасения, че България може да бъде въвлечена в „чужди геополитически сблъсци“. На въпрос защо смята, че краят на войната в Украйна няма да бъде благоприятен за Европа, и очаква ли победа за Русия, Христов отговори:

„А вие очаквате ли победа на Украйна? Погледнете сводките.“

Според Христов трябва да се изчака разследването за атаките с дронове в Черно море, преди правителството да излиза с официална позиция. 

„Някой може ли да каже чии са дроновете? Ясно е, логично е, да са руски предвид ударените кораби“, каза той, но допълни, че според него задействането на член 4 и 5 на НАТО е нещо, от което всички съюзнически страни се опасяват, и не би било в интерес на България, защото е стъпка в ескалацията на войната.

По повод протестите във Франция Христов заяви, че не е обнадежден, но ескалацията е била въпрос на време.

„Тази социална бомба тиктакаше във Франция от 20 години. Тя започна с така наречената „интифада“ в предградията вследствие на един криминален случай през 2007 година. Ескалира до Движението на жълтите жилетки през 2017-2018 г. След това голямата битка за пенсионната реформа преди няколко години. И този взрив беше в някаква степен очакван“, каза вицепремиерът.

По думите му унищожаването на обществени сгради в страната означава, че някогашните криминални случаи при предишни демонстрации вече са ескалирали до социален феномен.

„В очите на едни пролетарии в наши дни големият успех не е да се обедини, да се синдикатизира, да влезе в партия, да постигне обществен прогрес. Това, което беше идея на осъзнатия пролетариат от 80-те и по-рано. Днес хората са атомизирани и всеки се спасява поединично. За тях големият успех е да притежават въжделената марка, която ги класифицира като успели, която ги валидира като значими хора. Затова те нахлуват в тези бутици и всеки граби на Черен петък кой каквото може“, каза вицепремиерът.

Христов не вижда общо между „Прогресивна България“ и „Националния сбор“ на Марин Льо Пен, които се очертава да извлекат дивиденти от безредието във Франция. Според него протестиращите в страната имат съвършено различни искания, но всички са недоволни от властта.

„Аз не виждам особено сродство между фронта на госпожа Льо Пен и „Прогресивна България“, която е една нова формация и тепърва се дефинира идеологически. Аз бих казал, че във Франция голямата драма започна с това самоизолиране на елита спрямо проблемите на обществото“, каза Христов.

Относно участието на мигранти в протестите вицепремиерът заяви, че Франция прави усилия за тяхната интеграция, но криминалната престъпност и сивата икономика успяват да гравитират около себе си жителите на предградията, което създава паралелна държава в орбитата на големите градове, далеч от досега на властите.

Според него няма опасност за подобно социално напрежение в България, защото имаме финансова стабилност и българското общество е по-монолитно езиково.

„Аз не съм привърженик на това дефицитът да бъде в строгите рамки на 3%. Ние ще се опитаме да бъдем в тези рамки. Той почти никъде в Европа не е в тези рамки, а представете в какви рамки ще е след тази вълна от вандализъм, която ще удари всички застрахователи в цяла Европа, особено във Франция“, каза вицепремиерът.

Според него дефицитът се движи малко под очакванията, което било добре. Той заяви, че административната реформа е в ход, но не може „всичко да се върши едновременно“ и че на управляващите им трябва време.

Според Христов „Прогресивна България“ трябва да заеме позиция вляво от центъра. 

„Там са обществените очаквания. Твърде много партии са вдясно, включително някогашни леви партии минаха вдясно в периода на Сглобката. Ние трябва да заемем левия център“, каза вицепремиерът.

Той заяви, че в партията се дебатира по въпроса, тъй като в нея има хора от „различни хоризонти“, но образът ѝ вече се оформя. Христов не отговори към кое европейско семейство ще се ориентира ПБ, но каза, че то ще бъде „функция“ от избора, който им предстои да направят.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Снимка Община Полски Тръмбеш

Източник: Offnews.bg

Донка Манова става кмет на сливенското село Трапоклово, а Калинка Баръмова на новозагорското село Съдийско поле на частичните местни избори вчера. 

Това показват решенията на общинските избирателни комисии в Сливен и Нова Загора, публикувани на официалните им интернет страници.

Донка Манова, издигната от коалиция „БСП – Обединена левица“, е избрана за кмет на Трапоклово на първи тур със 157 действителни гласа. Нейният опонент Николай Николов, кандидат на ГЕРБ, също участва в надпреварата за кметския пост.

По постоянен адрес избирателите в селото са 264-ма, а заедно с тези по настоящ адрес общият им брой достига 320 души. Гласуването е било само с хартиени бюлетини. Частичният вот в Трапоклово беше насрочен след смъртта на дългогодишния кмет Кирил Киров, който загина при инцидент с трактор, припомня БТА. 

За кмет на Съдийско поле, община Нова Загора, е избрана Калинка Баръмова, издигната от ГЕРБ. Тя е получила 155 действителни гласа. Нейният опонент Мария Жендова беше издигната от инициативен комитет.

По основния избирателен списък право на глас в Съдийско поле имаха 275-ма души. Гласуването също беше с хартиени бюлетини.

Частичните избори в селото бяха насрочени след смъртта на кмета Минчо Баръмов. 

Кметът на село Рудник във Варненска област ще бъде избран на балотаж, показва решението на Общинската избирателна комисия в Долни чифлик, публикувано на страницата ѝ.

На частичните местни избори се явиха четирима кандидати. Най-много гласове има Мария Христова-Йорданова, издигната от ГЕРБ. В нейна подкрепа са 92 от действителните бюлетини. На втория тур, който ще се състои на 25 октомври, ще се яви и независимият кандидат Снежанка Гайдарова, за която са гласували 76-ма от избирателите в Рудник. 

Балотаж за избор на кмет на кметство ще се състои в следващата седмица в старозагорското село Яворово. Това съобщи за БТА председателят на Общинската избирателна комисия Теодора Крумова. Тя уточни, че за поста ще се борят Станимир Стойчев, издигнат от партия „Възраждане“ и Жечо Жечев, издигнат от ГЕРБ.

На проведения днес първи тур на частичните местни избори Стойчев получи 94 гласа, Жечев – 81 гласа, а третият кандидат- Росица Николаева, която е независим кандидат, спечели 56 гласа. 

Ихсан Селимов е новият кмет на омуртагското село Обител. Кандидатът на ДПС е избран на частичните избори вчера с 140 действителни гласа, каза заместник-председателят на Общинската избирателна комисия (ОИК) в Омуртаг Стилиян Илиев, цитиран от БТА. 

В единствената избирателна секция в селото своя вот са дали 258 от общо 653-ма имащи право на глас. За другия кандидат – Джелял Мустафов, издигнат от ПП „Величие“, са гласували 113 души, пет са бюлетините „не избирам никого“, каза Илиев. Избирателната активност в селото на частичните местни избори е над 40 процента, отчетоха от ОИК. 

На частичните избори за кмет на крумовградското село Токачка на 18 октомври е избран Юсеин Салиф. 

Кандидатът е получил 113 действителни гласа от 114 гласували. Право на глас по избирателни списъци имаха 290 жители на кметството, а отчетената в края на изборния ден избирателна активност е 39,31 процента, пише на сайта на ОИК – Крумовград.

Юсеин Салиф от ДПС беше единствен кандидат за кмет. 

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg