Високата ликвидност на индийския фондов пазар позволява на чуждестранните портфейлни инвеститори по-лесно да продават акциите си и да изтеглят вложените средства. Това заяви финансовият министър на Индия Нирмала Ситхараман в интервю за Си Ен Би Си, проведено в кулоарите на срещите на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) в Банкок.

„Благодарение на лесния достъп до ликвидност и наличието на възможности инвеститорите могат без затруднения да излизат от пазара“, каза Ситхараман, като подчерта, че основните показатели на индийската икономика остават стабилни.

От началото на годината основните борсови индекси в Индия са се понижили с близо 12 на сто, показват данни на Ел Ес И Джи (LSEG). Това се случва въпреки стабилния икономически растеж на Индия, която продължава да се сблъсква с несигурност в международната търговия и геополитически сътресения. Междувременно чуждестранните инвеститори изтеглят рекордни по размер средства от индийския фондов пазар.

В същото време местният капитал продължава да се влива на пазара. Индийските взаимни фондове, инвестиращи в акции, отчитат нетен приток на средства всеки месец от март 2021 г., сочат данни, публикувани по-рано този месец от браншовата Асоциация на взаимните фондове в Индия (AMFI).

Многонационални компании, фондове за дялови инвестиции и чуждестранни инвеститори са успели да продадат част или всички свои участия на цена над първоначално вложената. Между 2021 и 2025 г. първичните публични предлагания на акции в Индия са набрали общо 60,4 млрд. долара. От тях 37,7 млрд. долара, или 63 на сто от общата сума, са отишли при съществуващи акционери, продали свои акции на публичния пазар, се посочва в доклад от август на консултантската компания И Уай (EY).

Капиталовите потоци

Пренасочването на капитали към изкуствения интелект и САЩ, за сметка на инвестициите в други държави и сектори, е повод за безпокойство, заяви Ситхараман.

Попитана за най-големите рискове пред индийската икономика през 2027 г., финансовият министър посочи горивата, торовете и движението на капиталите.

Макар че нарастващият интерес към изкуствения интелект в световен мащаб вече показва признаци на отслабване, Ситхараман заяви, че Индия няма да бъде засегната от евентуално спукване на балон в този сектор. По думите ѝ, страната не е привлякла инвестиции в изкуствен интелект в мащабите, наблюдавани в други държави.

Ситхараман, която заема поста финансов министър на Индия по-дълго от всеки свой предшественик без прекъсване, добави, че страната вече не изостава в областта на авангардните технологии и инвестира в изграждането на мощности за производство на полупроводници.

Чуждестранните портфейлни инвеститори са продали индийски акции на стойност над 33 млрд. долара от началото на годината, показват данни на Националния депозитар на ценни книжа на Индия (NSDL – National Securities Depository Limited).

Някои портфейлни мениджъри разглеждат Индия като пазар, който губи привлекателност заради бума на изкуствения интелект. В същото време пазари като Тайван и Южна Корея, където има водещи компании в тази област, привличат значителни инвестиционни потоци.

Тайван вече заема най-голям дял в регионалния борсов индекс на доставчика на борсови услуги Ем Ес Си Ай (MSCI Inc.) за Азиатско-тихоокеанския регион, с изключение на Япония – 29 на сто, следван от Южна Корея с 22 на сто, сочи доклад на „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) от 8 октомври

Делът на Индия в индекса е намалял от 19 на сто преди няколко години до 10 на сто, се посочва в доклада.

Източник: БТА

Български малки и средни предприятия ще могат да получат възстановяване на до 90 на сто от разходите си за подготовка и набиране на дялов капитал по проект с бюджет от 1 млн. евро. Пилотната мярка беше представена днес в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), като се очаква тя да подкрепи до 21 компании. Тя бе представена от изпълнителния директор на ИАНМСП Бойко Таков, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ Илияна Илиева и изпълнителния директор на БФБ Маню Моравенов.

Максималната помощ е до 60 000 евро за участие на регулирания пазар на Българската фондова борса (БФБ), до 35 000 евро за пазара за растеж на малки и средни предприятия BEAM и до 25 000 евро за платформата за колективно дялово финансиране „СпейсКрауд“ (SpaceCrowd). 

Проектът „Улесняване на достъпа до капиталово финансиране на МСП с цел подкрепа на тяхното устойчиво развитие и конкурентоспособност“ се финансира по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г. Той ще се изпълнява в продължение на 36 месеца в сътрудничество с БФБ. Ще могат да кандидатстват и новорегистрирани български компании.

Подкрепата обхваща консултантски услуги за подготовка за емитиране на ценни книжа, организиране на представяния и информационни кампании пред индивидуални и институционални инвеститори, както и услуги по самото емитиране на акции. Предвижда се покриване и на счетоводни и юридически разходи, включително за необходимото преобразуване на дружествата.

Предприятията трябва да възложат услугите на инвестиционни посредници или съветници до 60 дни след подписването на договор с ИАНМСП.

Възстановяването на разходите е обвързано с успешно набиране на капитал. За регулирания пазар се изисква първично публично предлагане с размер най-малко 350 000 евро в рамките на 12 месеца от подписването на договор с инвестиционен посредник.

За пазара BEAM минималният размер на набрания капитал е 200 000 евро, а срокът е девет месеца от сключването на договор със съветник. За платформата „СпейсКрауд“ условието е успешно приключила процедура за набиране на най-малко 100 000 евро.

Крайният срок за кандидатстване за подкрепа за излизане на регулирания пазар е 15 октомври 2027 г. За пазара BEAM и платформата „СпейсКрауд“ заявления ще се приемат до 15 януари 2028 г. Проектът е насочен единствено към привличане на дялово финансиране.

Вече са подписани два договора с бъдещи емитенти, а трети се очаква да бъде сключен до дни, съобщи Бойко Таков. Първата компания е от сектора на консултантските услуги и обмисля да привлече поне 300 000 евро. Второто дружество работи в енергетиката и планира да набере около 3 млн. евро. Третият потенциален участник е технологична компания.

„Нашата помощ се изразява в покриване на част от нужните разходи, които компаниите трябва да извършат по пътя си към листване на един от тези три пазара“, каза Таков.

Маню Моравенов определи момента за начало на проекта като благоприятен предвид развитието на българския капиталов пазар.

„Програмата стартира в много точен исторически момент. Той е свързан с поредица от години, в които капиталовият пазар в България расте все повече“, заяви той, като посочи увеличението на индексите, оборотите и листванията.

Според Моравенов присъединяването на България към еврозоната и повишаването на кредитния рейтинг на страната създават допълнителни предпоставки за инвеститорски интерес. Той открои и предстоящото въвеждане на мултифондова система при пенсионните фондове от началото на следващата година, което според него ще позволи насочването на повече капитал към по-рискови инвестиции. Пенсионните фондове ще могат да инвестират пряко и на пазара за растеж, добави той.

Изпълнителният директор на БФБ припомни, че капиталовият пазар дава възможност на първоначалните частни инвеститори в нови и иновативни компании да излязат от инвестициите си. Той подчерта, че привличането на средства от инвеститори изисква по-голяма прозрачност, отчетност и подобряване на корпоративното управление.

При успех и по-голям интерес към мярката ще бъде обсъдено увеличаване на бюджета ѝ, заяви Илияна Илиева. По думите ѝ се обмисля включването на подобен инструмент и през следващия програмен период, който да продължи проекта в по-голям мащаб.

Източник: БТА

„Малайзия авиейшън груп“ (Malaysia Aviation Group – MAG), част от която са малайзийските авиолинии (Malaysia Airlines), не изключва въвеждането на екологична такса за пътниците, която да компенсира високите разходи за устойчиво авиационно гориво (SAF). Подобна мярка би довела до допълнително поскъпване на самолетните билети, посочи днес ръководителят на „Малайзия авиейшън груп“ Насарудин Бакар, цитиран от Асошиейтед прес.

Изявлението му идва на фона на усилията на авиокомпаниите по света да намалят въглеродните си емисии, докато се сблъскват с високите цени и ограничените количества устойчиво авиационно гориво.

Съседен Сингапур стана първата държава в света, която обяви задължителна държавна екотакса за авиационния сектор, влизаща в сила от януари 2027 г., като размерът ѝ ще зависи от дестинацията и класата на пътуване.

„Разглеждаме всички възможности. Потребителите трябва да могат да си го позволят, а авиокомпанията – да може да купува това гориво“, заяви Насарудин пред АП в кулоарите на конференция за устойчиво развитие в авиацията.

Според Международната агенция по енергията (МАЕ) авиационният сектор е отговорен за около 2,5 на сто от годишните глобални емисии на въглероден диоксид. На фона на нарастващото търсене на въздушен транспорт Международната организация за гражданска авиация към ООН (ICAO) си е поставила цел секторът да постигне нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г.

Използването на устойчиво авиационно гориво може да намали емисиите на сектора с около 65 на сто, посочва организацията.

То се произвежда от възобновяеми суровини, като използвано олио за готвене, отпадъчни мазнини и селскостопански остатъци, което може да се смесва с конвенционалното авиационно гориво. Производството му обаче е значително по-скъпо, а ограничените производствени мощности и достъпът до устойчиви суровини възпрепятстват по-широкото му приложение.

По данни на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) устойчивото авиационно гориво засега представлява под 1 на сто от световното потребление на авиационно гориво общо.

„Малайзия авиейшън груп“ ще се съсредоточи върху обновяването на самолетния си парк и използването на устойчиво гориво като част от ангажимента си за намаляване на емисиите, посочи Насарудин. Малайзийските авиолинии вече модернизират флота си с поръчки за 40 самолета „А330нео“ (A330neo) на европейския самолетостроител „Еърбъс“ (Airbus), както и 55 машини от модела 737-7 МАКС (MAX) на „Боинг“ (Boeing), посочва АП.

Решението за евентуална екотакса е в правомощията на правителството, но според Насарудин регулаторните органи, доставчиците на гориво и авиокомпаниите трябва да работят заедно за намаляване на разходите за устойчиво авиационно гориво. Той предупреди, че прехвърлянето на всички допълнителни разходи върху потребителите може да направи въздушния транспорт по-малко привлекателен.

По думите му групата е изправена и пред натиск заради поскъпването на конвенционалното авиационно гориво вследствие на войната с Иран, като възможностите за компенсиране на по-високите разходи чрез увеличение на билетите са ограничени.

Същият принцип ще важи и за устойчивото гориво, като възможността разходите да бъдат прехвърлени върху пътниците ще зависи от цената му.

„Ако увеличението на разходите не е много голямо, може би ще можем да прехвърлим по-голяма част от тях върху пътниците. Ако обаче цената е прекалено висока, няма да можем да го направим“, заяви Насарудин, като не изключи и ново поскъпване на билетите.

Източник: БТА