Експертната група на швейцарското правителство повиши значително прогнозата си за икономическия растеж на страната през 2026 г. и вече очаква реалният брутен вътрешен продукт (БВП), коригиран спрямо влиянието на спортни събития, да нарасне с 1,7 на сто вместо с досега очакваните 0,9 на сто, съобщи Държавният секретариат по икономическите въпроси (SECO), цитиран от швейцарския портал Суисинфо.

Прогнозата за 2027 г. остава без промяна на 1,6 на сто. Повишението на очакванията за тази година отразява най-новите данни за швейцарската икономика и най-вече неочаквано силния растеж през второто тримесечие, когато реалният БВП се увеличи с 1,5 на сто спрямо предходните три месеца.

Експертите обаче не очакват този темп да се запази и предвиждат известно отслабване през втората половина на годината. Почти половината от силния растеж през второто тримесечие се дължи на силно колебливата добавена стойност в химическата и фармацевтичната промишленост, което според тях вероятно е представило основната икономическа динамика като по-силна.

Въпреки това швейцарската икономика остава по пътя на възстановяването, посочва експертната група. Отслабването на франка през последния период подкрепя износителите. През второто тримесечие търговският излишък на Швейцария нарасна до 13,9 млрд. швейцарски франка, след като износът се увеличи по-бързо от вноса.

Правителствените икономисти запазват прогнозата си за инфлация от 0,6 на сто както през 2026 г., така и през 2027 г. 

Очаква се безработицата да бъде 3,1 на сто през 2026 г. и 3 на сто през 2027 г.

Сред основните рискове за икономиката експертната група посочва конфликта с Иран, високите цени на енергията и продължаващата несигурност около търговската политика. Продължително високи цени на петрола биха могли да натежат върху световната икономика и да доведат до по-висока инфлация и в Швейцария.

Оценката на правителствените експерти е близка до други скорошни прогнози. В началото на тази седмица „БАК Икономикс“ (BAK Economics) повиши собствената си прогноза за растежа на швейцарската икономика през 2026 г. до 1,8 на сто от 0,8 на сто, като същевременно понижи очакванията си за 2027 г. до 1,3 на сто.

Източник: БТА

Годишната инфлация в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се е ускорила до 5 на сто през август спрямо 4,4 на сто през юли и 3,5 на сто година по-рано, сочат публикуваните днес ревизирани данни на Евростат. Това е третото по големина равнище в еврозоната след Литва и Кипър и е с 1,8 процентни пункта над средното за валутния съюз от 3,2 на сто. На месечна база потребителските цени в България са се повишили с 0,8 на сто при увеличение от 0,4 на сто в еврозоната.

Годишната инфлация у нас нараства с 0,6 процентни пункта спрямо юли и с 1,5 процентни пункта спрямо август миналата година. Ускорението през август следва два месеца на забавяне. През март показателят бе 2,8 на сто, през април се повиши до 6 на сто, а през май – до 6,3 на сто, след което спадна до 5,2 на сто през юни и до 4,4 на сто през юли.

Сред страните от еврозоната по-висока годишна инфлация от България през август отчитат единствено Литва – 5,6 на сто, и Кипър – 5,2 на сто. Най-ниски са равнищата в Естония – 1,3 на сто, Малта – 2 на сто, и Финландия – 2,4 на сто.

Годишната инфлация в еврозоната се е ускорила до 3,2 на сто през август спрямо 2,9 на сто през юли. През август 2025 г. тя е била 2 на сто.

Сред най-големите икономики във валутния съюз годишната инфлация през август е достигнала 2,9 на сто в Германия спрямо 2,8 на сто през юли и 2,6 на сто във Франция спрямо 2,4 на сто месец по-рано. В Италия тя се е ускорила до 3,2 на сто от 2,9 на сто, а в Испания – до 4,6 на сто от 3,9 на сто.

Най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната през август имат услугите – 1,43 процентни пункта, следвани от енергията – 1,29 процентни пункта. Неенергийните промишлени стоки допринасят с 0,30 процентни пункта, а храните, алкохолът и тютюневите изделия – с 0,22 процентни пункта.

В Европейския съюз годишната инфлация също е достигнала 3,2 на сто през август спрямо 3 на сто през юли и 2,4 на сто година по-рано. На месечна база потребителските цени в ЕС са се повишили с 0,4 на сто.

България заема четвърто място по годишна инфлация в ЕС. Най-високото равнище е отчетено в Румъния – 6,3 на сто, следвана от Литва и Кипър. Най-ниска е инфлацията в Швеция – 0,3 на сто, Естония – 1,3 на сто, и Чехия – 1,5 на сто.

Спрямо юли годишната инфлация се е ускорила в 20 държави членки на ЕС, забавила се е в шест и е останала без промяна в една.

Националният статистически институт (НСИ) съобщи по-рано тази седмица, че месечната инфлация в България през август, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0,6 на сто, а годишната инфлация за август 2026 г. спрямо август 2025 г. е 5,1 на сто.

Източник: БТА

Цените на дизела на дребно в Германия се покачиха до нови рекордни върхове, достигайки вчера средна стойност от 2,453 евро (2,81 долара) за литър, сочат публикуваните днес най-нови данни на Асоциацията на германските автомобилисти АДАК (ADAC), цитирани от ДПА.

Германският канцлер Фридрих Мерц обяви във вторник, че правителството ще „реагира на спекулативното повишаване на цените“, но все още не е разкрил конкретни мерки.

В управляващата коалиция в Германия има различия относно начина за противодействие на високите цени на горивата. Докато от Германската социалдемократическа партия (SPD) призоваха за въвеждане на данък върху извънредните печалби на петролните компании, Мерц отхвърли идеята.

По-рано тази година Берлин въведе двумесечно намаление на данъка върху горивата, за да облекчи шофьорите, което изтече в края на юни.

Междувременно и в Швейцария цените на дизела се отправиха към нови максимуми, като по данни на най-голямата асоциация за мобилност и пътувания в страната „Туринг Клъб Сюис“ (Touring Club Switzerland) средната цена на дизеловото гориво на дребно вчера е достигнала 2,38 швейцарски франка (2,52 евро) за литър.

Средната стойност на литър безоловен бензин 95 в Швейцария е нараснала до 2,10 швейцарски франка, с 5 цента над нивото от миналата седмица, докато безоловният бензин е достигнал 2,21 швейцарски франка.

От началото на годината цените на бензина в Швейцария са се повишили с около 27 на сто, а на дизела – с 33 на сто, посочва швейцарският сайт Суисинфо.

Цените на горивата в страната се доближават все повече до рекордните нива, наблюдавани след руската инвазия в Украйна през 2022 г. Тогава безоловният бензин 95 струваше 2,31 швейцарски франка за литър, а дизелът отбеляза максимум от 2,40 швейцарски франка.

Източник: БТА