/ТНП/

Източник: БТА

Добрич започва подготовката на дългосрочна стратегия за климатична устойчивост, която ще бъде основа за планиране на конкретни мерки и инвестиции за адаптация към изменението на климата. По този повод на пресконференция беше представен проект FUTUREWISE, насочен към укрепване на климатичната устойчивост на общината и разработване на стратегически, планови и инвестиционни решения.

В рамките на проекта ще бъде изготвен базов доклад, който ще обобщи наличните данни и резултати от предходни изследвания на климатичните опасности и рискове за Добрич. На тази основа ще бъдат разработени стратегия за климатична устойчивост, план за действие и инвестиционен план с конкретни мерки и възможности за тяхното финансиране.

В работата по проекта участват учени и експерти от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и представители на местното гражданско общество. Сред тях са проф. Зоя Матеева, климатолог от института към БАН, проф. Стелиян Димитров, заместник-ректор по научноизследователска дейност на Софийския университет, архитект Боян Коларов от сдружение „Граждани плюс“ и юристът Пламен Пеев от Добрич.

„Нашият проект е свързан с планиране на интелигентна климатична устойчивост на общината, което най-просто казано означава да знаем кои са рисковете, свързани с климата, и по какъв начин общината, науката и гражданите можем да планираме местни решения и да ги превърнем в конкретни проекти“, каза юристът Пламен Пеев.

По думите му предстоящият базов доклад ще представи изходната точка за това какви са проблемите, свързани с климатичните рискове, сред които топлинни вълни, интензивни валежи, наводнения, силни ветрове и зимни опасни явления. Ще бъде оценено и въздействието им върху различни обекти и групи на територията на общината, както и  капацитета за реакция.

Проектът FUTUREWISE надгражда резултатите от проект „Аркадия“, приключил през юни тази година, в рамките на който са изследвани основните климатични рискове за община Добрич, припомни Пеев. Според него следващата стъпка – създаването на стратегическа визия, план за действие и инвестиционен план – ще позволи резултатите от анализите да бъдат превърнати в конкретни решения.

Предвидено е инвестиционният план да съдържа конкретни мерки и финансово портфолио, въз основа на което общината да търси различни източници на финансиране – от местния и републиканския бюджет, през европейски програми, до възможности за партньорство с бизнеса. „Ако имаме ясна идея кои са мерките и те са добре защитени и обяснени на обществеността, подкрепата ще бъде по-голяма“, каза Пеев.

Заместник-кметът на Добрич Павел Павлов посочи, че целта е да бъде изграден модел, в който местната власт, гражданското общество и научните среди работят съвместно по проблемите, свързани с климатичните промени. „Това е един постоянен процес, той никога няма да спре, никога няма да свърши. В този проект ние целим да създадем стратегически документи, върху които общината да гради своето поведение занапред“, каза Павлов.

Проф. Зоя Матеева отбеляза, че участието в проекта дава възможност резултатите от научните изследвания да бъдат приложени на практика. По думите ѝ климатичните модели показват необходимост от подготовка за бъдещи прояви на опасни климатични явления, които могат да засегнат както хората и тяхното здраве, така и различни стопански сектори.„Много често се случва така, че резултатите, които получаваме, остават затворени в научните архиви и не могат да бъдат използвани в практиката. Но чрез този проект това се осъществява в действителност“, каза Матеева.

Тя посочи, че локалната оценка е необходима, тъй като общите национални оценки на климатичния риск не могат да отчетат в достатъчна степен особеностите на всяко конкретно място. Според нея разработването на местни оценки и мерки може да бъде последвано и от други общини в страната.

Проф. Стелиян Димитров каза, че неговата роля в проекта е свързана с подобряване на информационното обезпечаване, така че да бъдат осигурени необходимите данни за вземането на по-обосновани решения за община Добрич. Той отбеляза, че част от решенията за адаптация към климатичните промени не изискват големи финансови ресурси, а по-скоро мобилизация на знания и информация.

Архитект Боян Коларов от „Граждани плюс“ подчерта, че проектът поставя акцент върху необходимостта от постоянни действия за адаптация към променящия се климат. „Ние не се интересуваме кой точно е източникът на промяната. Ние просто търсим адекватните решения, за да можем винаги да сме готови по-малко да се изненадваме, когато се случи нещо климатично необичайно“, каза Коларов.

Павел Павлов допълни, че проектът има по-дългосрочна цел от създаването на конкретни документи. По думите му те трябва да бъдат основа за последователна работа на общината и след приключването на проекта.

Проектът FUTUREWISE трябва да приключи през юни 2027 г., когато е предвидено провеждането на регионална конференция.

Източник: БТА

Община Смолян предлага числеността на общинското предприятие „Благоустройство и комунално стопанство“ (БКС) да бъде увеличена от 46 на 61 души. Проектът за изменение на Правилника за организацията и дейността на предприятието е публикуван на сайта на администрацията за обществена консултация, след като решение на Общинския съвет от 27 август за същото увеличение беше върнато за ново обсъждане от областния управител заради неспазена процедура по Закона за нормативните актове.

С Решение № 1002 от 27 август Общинският съвет в Смолян увеличи числения състав на БКС. Областният управител върна решението на 11 септември, като посочва, че промяната на числеността представлява изменение на Приложение № 1 към Правилник № 4 за организацията и дейността на предприятието и следва да бъде извършена при спазване на процедурата за изменение на нормативен акт.

Според мотивите в заповедта на областния управител преди приемането на решението проектът за изменение на правилника не е бил публикуван на интернет страницата на Община Смолян и не са проведени обществени консултации с граждани и юридически лица, каквито изисква Законът за нормативните актове. Посочено е също, че към проекта не са били представени в необходимата пълнота предвидените в закона мотиви и не са спазени принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност при изработването на нормативен акт.

Община Смолян отново предлага численият състав на БКС да бъде увеличен с 15 щатни бройки – от 46 на 61 души. Всички нови щатни бройки са предвидени за общи работници. В момента структурата включва 40 общи работници, а според предложението те трябва да станат 55. Без промяна остават останалите шест щатни бройки от административния персонал.

Необходимостта от допълнително работници е мотивирана от кмета Николай Мелемов с увеличения обем и разнообразие на дейностите по поддържане на обществената инфраструктура, благоустрояването и чистотата на територията на общината. Посочват се разширените задачи по поддържане на улици, тротоари, зелени площи, паркове и други обществени пространства.

Предложението е аргументирано и със сезонния характер на част от дейностите и по-голямото натоварване през есенно-зимния период. Допълнителните работници трябва да осигурят по-бърза реакция при сигнали и жалби на граждани, както и при аварии, природни явления, паднали дървета, свлачища, запушени отводнителни шахти и обилни валежи. Според мотивите увеличаването на числеността ще позволи едновременно извършване на повече дейности по почистване, косене, резитба и поддържане на зелени площи, събиране и извозване на отпадъци, както и по-пълноценно използване на наличната специализирана техника.

Обществената консултация е със срок от 14 дни, считано от 16 септември. Същевременно докладна записка за увеличаване на числеността на БКС е внесена за разглеждане от Общинския съвет на заседанието му на 24 септември – преди изтичането на обявения срок за обществената консултация.

Общинското предприятие „Благоустройство и комунално стопанство“ беше създадено с решение на Общинския съвет от 25 септември 2025 г. с числен състав от 46 души. Дейността му включва събиране и извозване на отпадъци, почистване на улици, площади и други обществени пространства, метене, миене, почистване на улични оттоци и отстраняване на наноси и кал от уличните платна.

Източник: БТА