Хърватия ще инвестира значителни средства през следващите години в електрификацията на обществения транспорт, велосипедната инфраструктура и превозните средства с нулеви емисии, за да намали вредните емисии и да подобри достъпността, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на съобщение на  Министерството на опазването на околната среда и зелената трансформация по повод Европейската седмица на мобилността.

Европейската седмица на мобилността се провежда от днес до 22 септември и завършва с Деня без автомобили, като целта е да се повиши осведомеността относно замърсяването, свързано с моторния транспорт в градовете.

Министерството подчерта ролята на европейските финансови инструменти, които позволяват приходите от емисии да бъдат насочвани обратно към проекти за зелен преход.

Един от ключовите източници е Фондът за модернизация, предназначен за финансиране на инвестиции в модернизирането на енергийната система и повишаването на енергийната ефективност, съобщиха от министерството за агенция Хина.

Фондът е финансирал закупуването на шест пътнически влака с батерийно-електрическо задвижване и изграждането на хибридна зарядна станция на стойност 53,6 млн. евро, като същевременно е обявена процедура на стойност 45 млн. евро за закупуване на електрически превозни средства от фирми, които изминават над 30 000 километра годишно, например таксиметрови компании и фирми за доставки, използващи малки ванове.

Министерството също така подчерта значението на Фонда за социален климат.

„Инвестициите в транспортния сектор са от решаващо значение за справяне с транспортната бедност в райони с лоша транспортна свързаност, като същевременно ускоряват декарбонизацията на автомобилния и обществения транспорт. Целта е да се осигури достъп на уязвимите групи до мобилност с нулеви или ниски емисии.“

Средствата от фонда ще бъдат използвани за изграждане на велоалеи, закупуване на велосипеди, подобряване на обществения транспорт, закупуване на автобуси и микробуси с нулеви емисии и на инфраструктура за зареждане, както и за модернизиране и изграждане на автобусни терминали и инфраструктура за достъп. Фондът ще финансира също така закупуването на влакове с батерии и водородно задвижване и на станции за зареждане, както и развитието на местната и регионалната железопътна инфраструктура.

Допълнителен източник на финансиране е планът на стойност 642,6 млн. евро за използване на приходите от търговете за квоти за емисии за периода 2026–2030 г. От тази сума 125 млн. евро са предвидени за електрификацията на обществения транспорт в големите градове, включително за инвестиции в инфраструктура и закупуване на превозни средства.

„Чрез комбинирането на тези източници Хърватия цели да гарантира, че зеленият преход е едновременно ефективен по отношение на климата, икономически устойчив и социално справедлив, като прави устойчивите видове транспорт по-достъпни за гражданите и осигурява по-добра подготовка на транспортната система на страната за бъдещето“, казаха от министерството.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

/ЕЩ/

Източник: БТА

Сръбският президент Александър Вучич критикува присъдите срещу четиримата лидери на АОК, които бяха произнесени днес, за това, че те не обхващат престъпления срещу човечеството и че съдът не се е занимавал с целта на АОК да се бори за независимостта на  Косово от Сърбия, нито с отвличанията, убийствата и изчезванията на сърби, съобщи РТС.

Вучич заяви, че съдебният състав не е установил подозрения за съществуването на широко разпространено или систематично нападение срещу цивилното население.

„Това е важно, защото те не искаха, както (и) съдът на т. нар. Косово, да подкопават доверието в АОК или т. нар. Армия за освобождение на Косово и не искаха да навлизат в същността на въпроса за формирането на самите сили за отделяне на Косово от Република Сърбия и Съюзна република Югославия по това време“, заяви Вучич.

Както добави той, обвинителният акт е имал 10 обвинения, а престъпления срещу човечеството са включени в шест от тях. 

„По всичките шест обвинения (за престъпления срещу човечеството), а именно: преследване, лишаване от свобода, други нечовешки действия, изтезания, убийство, насилствено изчезване на лице (…) вината не е установена“, каза той. Вучич припомни, че четиримата са осъдени за военни престъпления, които са в четири обвинения, а именно незаконно лишаване от свобода или произволно лишаване от свобода, жестоко отношение, изтезания и убийство. 

Вучич заяви, че първоинстанционната присъда не обхваща престъпления срещу човечеството, че всичките шест обвинения са отхвърлени и че не са включени всички престъпления срещу сърби след 20 юни 1999 г.

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че запазването на мира и стабилността е от решаващо значение за Сърбия и че няма нищо по-важно от това.

„Вярвам, че фактът, че емоциите са толкова силни, както след 27, така и след 30 години конфликт в бивша Югославия, показва, че е извършена много несправедливост, но също така, че всички ние заедно не бяхме достатъчно подготвени да се изправим пред грешките си и престъпленията, извършени в наше име, но вярвам, че решението в бъдеще със сигурност се крие в разговора, по-голямото разбирателство и диалога с всички“, каза Вучич.

Специализираната камара за Косово в Хага осъди днес четирима бивши лидери на АОК за военни престъпления. В съответствие с индивидуалната им отговорност за извършването и подпомагането на тези престъпления, извършени по време на войната в Косово (1998-1999 г.), бившият президент на Косово Хашим Тачи и Якуп Красничи получиха по 25 години затвор, Кадри Весели – 18 години затвор, а Реджеп Селими – 13 години затвор.

В Косово и Албания присъдите бяха определени като несправедливи и бяха издигнати искания за отмяната им в хода на обжалването им на втора инстанция.

Източник: БТА