Домакинствата в Северна Македония изхвърлят средно по 86 килограма храна на глава от населението годишно, което е със 17 килограма повече от средното за ЕС, а като цяло хранителните отпадъци от заведения за обществено хранене и търговията на дребно в страната са над средното за Европа, съобщават медиите страната, позовавайки се на данни от Доклада на Програмата на ООН за околната среда за индекса на хранителните отпадъци за 2024 г.

Според доклада по света се изхвърлят 1,05 милиарда тона храна годишно, което представлява 19 процента от общото количество храна, достъпна за потребителите, като домакинствата са отговорни за 60 процента от общото количество хранителни отпадъци, докато останалите 29 процента идват от ресторанти и хотели, а 12 процента от продажби на дребно на пазари.

Документът посочва, че през 2024 г. домакинствата в Северна Македония са генерирали общо 179 311 тона хранителни отпадъци, ресторантите – 51 283 тона отпадъци или около 25 килограма на човек годишно, а търговията на дребно е генерирала общо 30 755 тона хранителни отпадъци или 15 килограма на човек годишно.

Според данните на Държавната статистическа служба в  страната, през 2025 г. общото количество събрани битови отпадъци е 639 668 тона, от които 34 757 тона са органични отпадъци. Годишното количество генерирани битови отпадъци на глава от населението през 2025 г. е 417 кг, което е с 4,8 процента по-малко от количеството през 2024 г., като по-голямата част от общо събраните битови отпадъци – около 84 процента, идват от домакинствата.

Методологията на Евростат измерва количествата хранителни отпадъци за всички етапи от веригата за доставки на храни. 

Европейската комисия постави под натиск амбициите на Румъния да се превърне в регионален лидер в добива на природен газ и нефт в Черно море, след като изпрати мотивирано становище до Букурещ заради непълно спазване на правилата на ЕС за безопасност на офшорните операции, предават местните медии. Страната разполага с точно два месеца, за да отстрани пропуските в националното си законодателство, в противен случай може да бъде дадена на Съда на Европейския съюз, съобщава вестник „Адевърул“.

Основните притеснения на Брюксел са свързани с Директива 2013/30/ЕС, която цели предотвратяването на големи аварии в открито море и ограничаването на последствията от тях за човешкия живот и крехката морска екосистема, посочва цитираният източник. Според Брюксел Румъния все още не е осигурила достатъчен капацитет и координация на своя национален компетентен орган, отговорен за инспекциите, и има пропуски в плановете за спешна реакция при евентуални екологични инциденти. Поради географското положение на платформите, всеки потенциален нефтен разлив крие пряк трансграничен риск и за съседни държави в Черноморския регион, включително България.

Натискът от страна на ЕК идва в критичен за румънската енергетика момент. Традиционният добив на страната от находища на сушата бележи постоянен спад, като по данни на Националния статистически институт за първите месеци на 2026 г. производството на суров нефт е намаляло с над 8 процентна годишна база. Този спад превръща бързото и безопасно разработване на дълбоководните залежи в Черно море в абсолютен стратегически приоритет за Букурещ, отбелязват медиите.

Залогът за Букурещ е огромен, тъй като европейските изисквания засягат пряко ключови енергийни активи като например проектът „Нептун Дийп“, определян като най-големия проект за дълбоководен добив в историята на Румъния, управляван съвместно от ОЕмВи Петром (OMV Petrom) и държавната Ромгаз (Romgaz).

Ако в рамките на следващите два месеца Румъния не предостави задоволителен отговор и не коригира регулаторната си рамка, ЕК ще заведе дело в Съда на ЕС. При такъв сценарий страната е заплашена от сериозни финансови санкции – еднократна съдебна глоба в размер на милиони евро и последващи ежедневни имуществени санкции до пълното отстраняване на нарушенията.