Андреас Баблер се бори отново за лидерското място в Австрийската социалдемократическа партия (АСДП), предаде АПА. 

Баблер извоюва трудно мястото си начело на партията и среща още по-големи трудности да го запази. Голяма част от партията обърна гръб на вицеканцлера и иска да продължи напред с нов лидер. Най-силните козове на Баблер се крият в това, че реалните алтернативи за поста му са малко и че той действително е умел политически играч, кален още в Социалистическата младеж на Австрия (младежката организация на АСДП). 

Фактът, че Баблер е толкова непопулярен сред собствените си редици, има няколко причини. Някои от членовете на партията му все още не са преживели поражението на Ханс Петер Доскоцил в драматичната битка за председателския пост в АСДП през 2023 г. Други с тревога наблюдават постоянния спад в електоралната подкрепа, както сочат предизборните проучвания, и това ги кара да се страхуват за преизбирането си на предстоящите догодина регионални избори.

Привърженик на левите идеи

Често като причина за липсата на успех се посочва и левият курс на Баблер. Разбира се, тук вероятно се има предвид само риториката, тъй като в коалицията с консервативната Австрийска народна партия (АНП) и либералната „НЕОС – Нова Австрия“ лидерът на АСДП се показа по-скоро като прагматик. Баблер успя да прокара редица ключови леви идеи като например намаляването на ДДС за храните, понижаването на цените на горивата или банковия налог, но не получи признание в собствените си редици, след като партията, която десетилетия наред е излъчвала канцлерите на Австрия, продължава да се ползва с подкрепа от едва 15 – 17% според социологическите проучвания. 

Дълбоката пропаст, която битката за председателското място изкопа в партията, Баблер би могъл да запълни единствено чрез блестящ изборен триумф. Преди година и половина обаче се получи точно обратното, след като на изборите за Национален съвет (долната камара на австрийския парламент) АСДП постигна най-лошия си резултат в историята. Докато от провинция Бургенланд (бастиона на Доскоцил – бел. ред.) даваха обяснения от разстояние защо това или онова се е провалило, бившите привърженици на Доскоцил от други провинции, които не получиха правителствени постове, усилено работеха за подкопаването на позициите му. Ако първоначалният им фаворит за поста беше бившият австрийски канцлер Кристиан Керн, сега това е медийният магнат Герхард Цайлер. Последният действително загуби рекордно бързо популярност, но в крайна сметка може би именно това е било първата стъпка към отстраняването на Баблер. 

Досега Баблер е показал, че има здрави нерви и излъчва увереност. Това не бива да учудва, тъй като той извоюва сегашната си позиция с много усилия. Биографията на лидера на социалдемократите e история за достигане до върха буквално от низините. Израснал в бедно работническо семейство, той напуска училище, за да работи като складов работник, а след това постъпва в армията. Последното е също толкова необичайна подробност от биографията му, колкото и любовта му към лова. Междувременно, като член на Социалистическата младеж, е политически активен, стигайки до поста на федерален секретар на младежката организация на австрийските социалисти, където е представител на лявото крило. 

Червената звезда на социализма изгрява в Трайскирхен

Баблер придобива известна популярност извън границите на региона като говорител на тогавашния кмет на Трайскирхен Фриц Кноцер (АСДП) по въпроса за бежанския лагер в града. В крайна сметка през 2014 г. той поема управлението на родната си община и се утвърждава като достъпен и решителен кмет, постигайки впечатляващи изборни успехи. Обект на медийно внимание обаче той по-често става поради критиките си към съответната управляваща партия. Днес, когато вече е от другата страна, Баблер вероятно е на мнение, че някои от изказванията е можело да бъдат спестени.

Лидерът на АСДП се откроява като необичайно автентичен и емоционален за политик. Това му помага по-малко в ежедневната политическа работа, отколкото в изявите пред партийните членове. Дори днес той все още може да разчита на немалка част от партийния актив, която проправи пътя му към властта. Проблемът на Баблер е, че макар с патетичните си речи да успява да достигне до онези, които също някога са седели край лагерния огън в Социалистическата младеж, той не успява да достигне до по-голямата част от избирателите. Образът му на марксист бързо се оформи и до днес се е залепил за него — още повече че самият той сам си даде това определение.

Близостта до народа е неговото оръжие 

Сред силните му страни е непринуденото общуване с хората. Всеки в близост до Баблер, получава прегръдка. Всяко куче може да е сигурно, че ще бъде погалено, а на всяко дете той отвръща с „дай пет“. Дори като вицеканцлер той не е загубил връзката си с обикновените хора. Коженото яке сякаш и днес му стои по-добре от костюма. Това, че е фен на футболните клубове Рапид Виена и Санкт Паули, вече почти се превръща в клише. Дори страстта му към играта на флипер е по-типично хоби за масовия човек, а не за политик, на когото повече би подхождало например да размахва стика за голф.

Ако в близко бъдеще на Баблер, който е семеен баща на едно дете, се наложи да прекарва време в подобни забавни занимания с дъщеря си, то това едва ли би било по негово собствено желание. Баблер отдавна е открил страстта си към високата политика и да загуби позициите си определено не влиза в житейските му планове. 

(Тази новина се разпространява по договор между БТА и АПА)

Източник: БТА