В Световния ден на мозъка – 22 юли, Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ се присъединява към призива на международната инициатива за ранна диагностика и осигуряване на равнопоставен достъп до лечение за всички хора.

Повече от 3,4 млрд. души, или над 42% от населението на света, живеят с някакво неврологично заболяване. Това превръща болестите на мозъка и нервната система във водеща причина за влошено здраве и инвалидизация в световен мащаб. Въпреки значителния напредък на медицината, милиони хора все още нямат навременен достъп до диагностика, лечение, рехабилитация и дългосрочни грижи.

Неврологичните заболявания са свързани с над 11 млн. смъртни случая годишно. По данни на Световната здравна организация повече от 80% от смъртните случаи и загубата на здраве, причинени от тези състояния, са в държави с ниски и средни доходи, където достъпът до специалисти, лекарства, технологии и рехабилитация е най-ограничен. Само една четвърт от държавите членки на СЗО включват неврологичните заболявания в пакетите си за универсално здравно покритие.

Световната федерация по неврология посочва, че в държавите с ниски доходи броят на невролозите на глава от населението може да бъде до 227 пъти по-малък. В някои недостатъчно обезпечени общности пациентите чакат около пет години между появата на първите симптоми и поставянето на диагноза от специалист.

Основните пречки са недостигът и неравномерното разпределение на медицински кадри, високата цена на грижите, дългото чакане, стигмата и ограничените услуги извън големите градове.

По данни на Brain Health Atlas за 2021 г., мозъчните заболявания с най-голяма тежест за обществото в България, са инсултът, неврологичните заболявания, психичните разстройства и черепно-мозъчните травми. Заболяаемостта от болести на мозъка у нас през 2022 г. надхвърля 1 270 000 случая, а смъртността, свързана с тях, е над 33 000 души.

Неврологичните заболявания в България са причина за близо 732 000 години живот, загубени поради влошено здраве, преждевременна смърт или инвалидизация (DALYs) . Този показател обединява годините, загубени вследствие на преждевременна смърт, и годините, преживени с увреждане. Инсултът е водещото неврологично заболяване у нас по смъртност и загубени години здравословен живот.

Според данни на НЗОК през 2025 г. пациентите с исхемичен инсулт у нас са били 40 892. След него сред заболяванията с най-съществено въздействие се нареждат болестта на Алцхаймер и другите деменции, болестта на Паркинсон, туморите на нервната система и епилепсията.

Последиците от мозъчните заболявания се простират далеч отвъд здравната система и оказват значително влияние върху обществото и икономиката. По изчисление на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, базирано на данни от НОИ, само за година мозъчните заболявания са причинили загубата на близо 16 хиляди работни места у нас. За бизнеса това се равнява на 226 милиона евро непроизведен труд, а за държавата – на близо половин милиард евро загуба от БВП.

„Мозъчното здраве изисква много повече от лечение на вече възникнало заболяване. То започва с профилактиката, ранното разпознаване на симптомите и навременния достъп до качествена медицинска помощ, но включва също рехабилитация, дългосрочни грижи и подкрепа за пациентите и техните близки. За да подобрим качеството на живот на хората с мозъчни заболявания, е необходим стратегически подход, който да постави тази тема сред водещите приоритети на здравната политика. Това е и нашата мисия“, каза председателят на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ чл.-кор. проф. Николай Габровски.

Тази година международната инициатива на Световната федерация по неврология се провежда под надслов „Мозъчно здраве: равен достъп за всички“ – Brain Health: Access for All. Кампанията поставя във фокуса неравенствата в грижата за хората с неврологични заболявания и необходимостта качествените услуги да бъдат достъпни независимо от местоживеенето, доходите, възрастта или социалното положение.

Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ подкрепя основните послания на Световния ден на мозъка 2026 и призовава и усилията в България да бъдат насочени към:

• Равнопоставен достъп – качеството на грижата не трябва да зависи от местоживеенето, доходите или социалния статус на пациента;
• Ранна диагностика и медицинска помощ – по-кратък път между първия симптом, консултацията, диагнозата и започването на лечение;
• Превенция през целия живот – контрол на високото кръвно налягане, диабета, тютюнопушенето, обездвижването, нарушенията на съня и други рискови фактори, които могат да бъдат контролирани;
• Грижа близо до дома – развитие на първичната медицинска помощ, регионалните услуги, телемедицината, неврорехабилитацията и подкрепата в общността;
• Измерими политически действия – ясни цели, следване на приоритетите на Националния план за мозъчните заболявания, ангажираност на институциите по проблемите на мозъчното здраве, финансиране, създаване на национални регистри и публично проследяване на резултатите.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg