/ЛМ/

Източник: БТА

Русия е изградила държавна система за наблюдение, сплашване и наказване на свои критици в чужбина и за оказване на натиск върху техните семейства в страната, заяви специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Русия Мариана Кацарова, цитирана от Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека.

В нов доклад, представен пред Съвета на ООН по правата на човека, Кацарова определя тези действия като „транснационални репресии“ и посочва, че те представляват системна и институционализирана държавна стратегия, която се е разширила значително след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 година. Докладът се основава на близо 400 документирани случая.

„Транснационалните репресии не са поредица от изолирани инциденти в чужбина. Те са продължение отвъд границите на Русия на същата структурна, подкрепяна от държавата система на репресии, която документирах в страната“, заяви Кацарова. По думите ѝ напускането на Русия не означава, че човек оставя руските репресии зад себе си.

Сред най-тежките форми, описани в доклада, са убийства, опити за убийства, физически нападения и отравяния. Кацарова посочва случаите с бившия руски агент Александър Литвиненко, убит в Лондон през 2006 г., и чеченеца Зелимхан Хангошвили, убит в Берлин през 2019 година. В доклада се споменават и предполагаеми отравяния на руски журналисти и правозащитници в Германия, Грузия и Чехия.

Според документа между 650 000 и 900 000 души са напуснали Русия след февруари 2022 г. Броят на документираните случаи на транснационални репресии е бил 29 за осемте години от 2014 до 2021 г. и 89 само за трите години от 2022 до 2024 г., което означава приблизително осемкратно увеличение на средния годишен брой на случаите.

Броят на присъдите, постановени задочно срещу хора извън Русия, също е нараснал – от четири през 2022 г. до 157 през 2025 г., се посочва в доклада. Според него в подобни действия участват най-малко девет подразделения на руската Федерална служба за сигурност (ФСС), както и военното и външното разузнаване, прокуратурата и държавни министерства.

Кацарова посочва, че след 2022 г. са се променили не само мащабите, но и методите на преследване. Според нея се използват заповеди за арест, международни бази данни, финансовата система, цифрови инструменти, съдебни дела и посредници.

Русия е страната, която най-често използва „червените бюлетини“ на Интерпол, а около половината от свързаните с Русия случаи, разгледани през 2024 г. от контролния орган на международната полицейска организация, са били определени като несъответстващи на нейния устав, се посочва още в доклада.

Кацарова обръща внимание и на използването на финансови ограничения. Руският орган за финансов мониторинг „Росфинмониторинг“ поддържа списък с 21 541 души, определени като „терористи и екстремисти“, като най-малко 5063 от тях са били преследвани по обвинения, определени в доклада като политически мотивирани. Според специалния докладчик данните от тези списъци могат да попаднат в международни бази, използвани от банки и други финансови институции, и да доведат до блокиране на сметки в чужбина.

Сред групите, които според Кацарова са изложени на особено голям риск, са жени, избягали от принудителни бракове и домашно насилие в Чечения, ЛГБТ активисти и защитници на правата на коренните народи.

Специалният докладчик призова за изработването на юридически обвързваща конвенция на ООН срещу транснационалните репресии, която да установи общи определения, задължения за приемащите държави и механизми за превенция, търсене на отговорност и международно сътрудничество. Тя призова държавите внимателно да проверяват руските искания за арест и екстрадиция и да не връщат хора, когато съществува риск те да бъдат подложени на преследване или изтезания.

Руската дипломатическа мисия в Женева не е отговорила непосредствено на запитване на Ройтерс за коментар. Москва и преди е отхвърляла обвинения за враждебни действия на чужда територия и е определяла подобни твърдения като част от кампания на Запада срещу Русия.

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани отново демонстрираха топли отношения вчера по време на среща, на която обсъдиха имиграционната политика на американския президент и многомилиарден жилищен проект, предаде Франс Прес.

На съвместна пресконференция след разговорите им при закрити врата в официалната резиденция на кмета в Манхатън Тръмп заяви, че Мамдани, който е представител на лявото крило на Демократическата партия и е твърд противник на редица политики на президента, има „потенциала“ да бъде „велик кмет“.

Мамдани определи разговора им като „продуктивен“ и добави, че двамата са били „много откровени за многобройните си разногласия“.

По думите му те са се договорили да установят „ново равнище на диалог“ между екипите си във връзка с мащабен проект за строителство на достъпни жилища в нюйоркския район Куинс.

„От петдесет години се говори за развиването на този проект. Може би те имат шанс да го осъществят“, каза роденият в Ню Йорк Тръмп.

Мамдани заяви още, че е обяснил на президента, че една от неговите „приоритетни“ теми е съдбата на хилядите нюйоркчани от хаитянски произход, които са застрашени, след като в края на юли беше отменен временният защитен статут, позволявал им да живеят и работят законно в САЩ от 2010 г.

„Оценявам това, че въпросът беше взет под внимание“, каза кметът.

Мамдани, който е първият мюсюлманин, избран за кмет на Ню Йорк, в миналото е обвинявал Тръмп, че защитава най-богатите американци, докато самият той спечели кметските избори с обещания, свързани с покупателната способност и разходите за живот.

„Ще продължа да разговарям с президента и, откровено казано, с всеки, който може да донесе облекчение на жителите на този град“, заяви Мамдани.

След месеци на остри взаимни нападки двамата се срещнаха в Белия дом малко след избирането на Мамдани за кмет през ноември 2025 г. Тогава те демонстрираха значително по-добри отношения и обещаха да работят заедно.

По време на предизборната кампания Тръмп, който сега е на 80 години, наричаше 34-годишния Мамдани „малък комунист“. Мамдани, който произхожда от редиците на организацията „Демократични социалисти на Америка“, от своя страна се представяше като част от съпротивата срещу президента и го обвиняваше, наред с другото, във „фашизъм“.

Двамата се срещнаха отново в Белия дом през февруари, този път без присъствието на журналисти.

Източник: БТА