Съвместна декларация между България и САЩ за възможностите за партньорство в областта на изкуствения интелект подписаха във Вашингтон вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев и Джейкъб Хелбърг, заместник-държавен секретар на САЩ по икономическите въпроси, съобщиха от икономическото министерство на България. Документът поставя акцент върху насърчаването на иновациите, изграждането на надеждни вериги за доставки, осигуряването на сигурна цифрова инфраструктура и привличането на инвестиции. Инициираната от САЩ международна декларация обединява 54 държави и очертава обща рамка за сътрудничество в развитието на инфраструктурата за изкуствен интелект.

Вицепремиерът проведе във Вашингтон срещи с представители на Държавния департамент, на които бяха обсъдени задълбочаването на стратегическото партньорство между България и САЩ, сигурността в Черноморския регион, сътрудничеството в областта на отбраната и възможностите за разширяване на двустранните икономически отношения във високотехнологични сектори. В рамките на посещението си Пулев разговаря и с Флийт Уайт, помощник-държавен секретар на САЩ по политико-военните въпроси. По време на срещите бяха очертани възможности за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността, отбранителната индустрия, изкуствения интелект, космическите технологии и стратегическите инвестиции.

„България вече не е периферия, а е в сърцето на развитието на високите технологии в Европа. Имаме силна политическа воля да разширим икономическите си отношения със САЩ в сферата на високите технологии и производствата с висока добавена стойност“, посочи Пулев.

Вицепремиерът представи потенциала на българската IT екосистема, инженерни таланти, научноизследователската дейност и развитието на изкуствения интелект, както и възможностите на страната ни да участва активно в изграждането на европейската инфраструктура за изкуствен интелект.

Пулев подчерта, че страната ни разполага с потенциал да се утвърди като важна част от производствените вериги в индустриите на бъдещето. Той изтъкна, че у нас развиват дейност технологични компании в областта на електрониката, високите технологии, космическата и отбранителната индустрия, които работят и с американски партньори.

Като допълнително предимство той открои Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT, който привлича български и международни учени и допринася за развитието на научноизследователския капацитет на страната в областта на изкуствения интелект. „Целта ни е да превърнем интереса към България в конкретни инвестиции, трансфер на технологии и съвместно производство. Имаме потенциал да развиваме партньорства, които създават висока добавена стойност“, допълни той.

Сред приоритетните направления за задълбочаване на икономическото сътрудничество вицепремиерът Пулев открои производството на електромобили и батерии, изграждането на центрове за данни и инфраструктура за изкуствен интелект, развитието на космическите технологии и киберсигурността. „Изграждаме най-големия космически център в Европа. В Доброславци развиваме сателитни решения в подкрепа на Националния център за наблюдение, координация и управление чрез данни от космоса. Проектът е стратегическа стъпка към утвърждаването на България като водещ център за космически технологии и иновации в Европа, с потенциал за развитие на високотехнологични производства, привличане на инвестиции и създаване на нови възможности за българската индустрия“, изтъкна той.

„България е надежден съюзник в НАТО и има ясна воля да развива стратегическото си партньорство със САЩ. В настоящата международна обстановка сигурността в Черноморския регион изисква постоянна координация и съвместни действия от страна на съюзниците“, заяви вицепремиерът Александър Пулев.

В хода на разговора с Флийт Уайт бяха обсъдени изпълнението на програмата за изтребителите F-16 Block 70, развитието на съвместните проекти с американската компания за индустриално сътрудничество, както и възможностите за разширяване на партньорството в областта на космическите и сателитните технологии.

В рамките на срещата си с Джейкъб Хелбърг вицепремиерът Пулев разговаря за разширяването на двустранното икономическо партньорство, привличането на американски инвестиции в стратегически сектори и развитието на изкуствения интелект и високите технологии.

Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев е начело на българска бизнес делегация в САЩ в рамките на третата бизнес мисия „Отбрана и сигурност“ на Американската търговска камара в България, съобщиха в края на миналата седмица от икономическото ведомство. Посещението има за цел да разшири възможностите за партньорство между български и американски компании в стратегически и високотехнологични сектори. В делегацията са 30 представители на бизнеса от 20 компании, информираха тогава от Министерството.

Източник: БТА

Твърденията на САЩ, че иранската икономика се срива, са илюзия, заяви днес управителят на иранската централна банка Абдолнасер Хемати по време на годишните срещи на Международния валутен фонд в Банкок, предаде Ройтерс.

САЩ наложиха военноморска блокада на Иран, целяща да блокира иранския износ на петрол и да лиши Техеран от приходи. 

Вашингтон възстанови блокадата на иранските пристанища през юли и на 24 август започна „Операция „Икономически парий“ – кампания, целяща да прекъсне оставащите финансови и търговски връзки на Иран със световната икономика.

Според платформата за енергийна информация „Вортекса“ (Vortexa) износът на суров петрол по море от Иран е спаднал до нула през втората седмица на септември от 14-дневната средна стойност от 230 000 барела на ден в началото на месеца и е останал на това ниво към 5 октомври.

През септември Вашингтон разшири кампанията, като включи в нея иранските авиокомпании, което допълнително изолира страната и прави връзките й с външния свят още по-ограничени и скъпи.

Натискът от страна на САЩ съвпадна с рязък спад на иранския риал. Според данни за обменния курс от иранския валутен тракер „Бонбаст“ (Bonbast), от юли насам риалът е загубил близо 35 процента от стойността си спрямо щатския долар.

Хемати заяви, че централната банка дава приоритет на ограничаването на инфлацията, стабилизирането на инфлационните очаквания, запазването на финансовата стабилност и поддържането на банковите и платежните услуги, като същевременно осигурява валута за лекарства и стоки от първа необходимост. Годишната инфлация в Иран достигна 73,6 процента през септември, според статистическата служба на страната. 

В края на септември централната банка на Иран започна програма за продажба на до 2 милиарда долара чрез държавните банки с цел подкрепа на риала.

Източник: БТА

Европейската комисия предложи да бъде отложено с една година прилагането на новите климатични правила на ЕС за ограничаване на емисиите на метан в опит да се намали възходящият натиск върху цените на енергията, съобщи ДПА.

„Европа остава непоколебима в амбициите си за борба с изменението на климата, но с наближаването на зима, която се очертава трудна от гледна точка на цените на енергията, трябва да проявим гъвкавост и прагматизъм при прилагането на правилата“, заяви днес еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен.

„Сега приоритетът е да защитим европейските граждани от нестабилността на цените, пред която сме изправени, и да избегнем допълнителни рискове за енергийните доставки в условията на световни ограничения“, добави той.

Правилата на Европейския съюз за намаляване на емисиите на метан от енергийния сектор са приети от 2024 година.

Съгласно новото предложение някои задължения за докладване и мониторинг ще започнат да се прилагат от началото на 2028 г., вместо от догодина.

За определени договори за доставка компаниите ще трябва да доказват, че производителите в страната на произход следят и документират емисиите си на метан съгласно стандарти, които са най-малко толкова строги, колкото изискванията към компаниите от ЕС.

„Това едногодишно отлагане на разпоредбите, свързани с вноса, има за цел да помогне за избягването на допълнителен натиск върху сигурността на доставките на вносни изкопаеми горива в настоящия геополитически контекст“, се посочва в изявление на ЕК.

Държавите членки на ЕС и Европейският парламент все още трябва да одобрят отлагането на правилата.

Източник: БТА