Българската юридическа общност от десетилетия среща един прост, но неразрешен проблем – липсата на държавен правен портал, който да събира всички актуални редакции на законите в пълния им вид.

Нормативната уредба сега е „пръсната“ по публикувани на парче редакции в „Държавен вестник“, няколко частни онлайн портала и още безброй сайтове. Между тях често има разминавания. Това създава объркване, налага ровене в различни източници и постоянно сверяване на препратките. А понякога ражда куриозни ситуации по време на съдебни дела. В практиката се случва адвокат да се позове на неактуален текст, а съдебно решение да бъде отменено от по-горна инстанция, защото е бил приложен остарял закон.

Как е по света

Това може да се реши сравнително лесно – голяма част от развитите държави поддържат централизирани и напълно безплатни платформи с цялата нормативна уредба. Те осигуряват достъп до действащото законодателство. Такъв пример е и порталът на ЕС за европейското законодателство EUR-Lex. Във Франция е въведен порталът Légifrance, който се обновя ежедневно, а освен това позволява проследяване на промените в законите по дати чрез времева линия. В Германия порталът Gesetze im Internet предоставя безплатен достъп до цялото федерално право.

Примери има още много. Във Великобритания правителственият портал Legislation.gov.uk. В Австрия е създадена правно-информационната система RIS, която съдържа не само федералните закони, но и правото на отделните провинции, както и съдебни решения.

Вместо държавен портал – частни платформи

Вместо това вакуумът у нас се запълва от платени частни портали и множество сайтове. В „Държавен вестник“ се публикуват всички изменения, но не и консолидираните текстове на законите. Затова юристите обичайно ползват частни системи като „Сиела“, „Апис“, „Лакорда“, Дакси“. Въпреки критиките към държавата, че делегира реалния достъп до закона на частни платформи, действия в посока единна платформа (почти) липсват. Юристи поставят въпроса кой следи дали всичко в тези платформи се актуализира след всеки брой на „Държавен вестник“, в какъв срок става това и как се следи за човешки грешки при нанасяне на измененията. А такива никога не са изключени.

Емблематични разминавания

През 2015 г., когато активно се разработва системата „Дакси“, въвеждащите ръчно информацията откриват редица разминавания между хартиеното и електронното издание на „Държавен вестник“ (ДВ). За това разказва в интервю пред „Труд“ собственикът на платформата Ивайло Крушков. Емблематичен е примерът, в който в електронния вариант на ДВ е отпечатан грешен текст за регулацията при игралните автомати и продажбата на цигари. След публичен скандал текстът е коригиран.

Друг легендарен пример е т.нар. „наркопоправка“ от 2010 г., когато в официалния орган на държавата е публикуван текст, разхлабващ режима за реклама на наподобяващи наркотици изображения. Публикуваният параграф на практика разрешава скритата реклама на наркотични вещества чрез търговски марки и брандове, без законът да е получил задължителния подпис (указ) от тогавашния президент Георги Първанов. Парламентарната проверка показва пълна липса на официална кореспонденция между Народното събрание и редакцията на вестника за тази корекция, което довежда до изслушвания и политически оставки.

Частните портали

Частните правни портали посочват, че актуализират на ежедневна база законовите текстове.

„Сиела Норма“ например посочва в реално време на сайта си датата на последната актуализация.

От АПИС отговориха на запитване на OFFNews, че обновяването се извършва всеки работен ден и след всеки брой на „Държавен вестник“ още в деня на публикуване, обикновено до 9-10 ч. В редки случаи, когато обемът от промени в нормативните текстове е изключително голям, е възможно актуализацията да се осъществи по-късно през деня или дори на следващия ден. Обновяването на базите данни с текстовете на публикуваните в Официален вестник на ЕС актове се извършва на следващия работен ден. При европейските актове не се извършва консолидация на текста на изменените актове, тъй като такава се прави от Европейската комисия, макар и често пъти със значително закъснение (понякога повече от 1 месец)“, уточняват от платформата.

Примерите са безброй

Юридическите форуми често обсъждат грешките и разминаванията в различните правно-информационни системи. Адвокат алармира за пресен пример, свързан със законодателството за криптовалутите, където закон и наредба определят различни такси за лиценз.

„За малко клиент по НК да опере пешкира преди години заради такава грешка“, разказва негов адвокат.

През 2023 г. юристка посочва в професионален форум, че се натъква постоянно на грешки в една от информационните системи, където вместо „страните“ пише „страници“, а вместо „ответници“ – „отговорници“. Или текстът е въведен от човек без юридическо образование, или изобщо не е въвеждан от човек, а от машина, коментира адвокатката.

Актуалните законопроекти

Още по времето на предишния парламент OFFNews се обърна към депутати от правната комисия с въпрос предвиждат ли актуални предложения в тази посока. На въпросите ни отговори единствено Надежда Йорданова („Демократична България“/ДБ), бивш министър на правосъдието. Според нея интернет страницата на „Държавен вестник“ трябва да започне да поддържа консолидирани версии на нормативните актове.

„Българските граждани и българският бизнес трябва да имат осигурен безплатен достъп до актуалното действащото българско законодателство с всички изменения и допълнения – както на ниво закон, така и на ниво подзаконови нормативни актове. Необходимо е тези консолидирани текстове да бъдат изготвени, поддържани и достъпни по начин и в дигитално пространство, при които държавата да гарантира достоверността им. Непознаването на правото не извинява никого. Именно затова държавата следва да осигури лесен начин за достъп до всички действащи нормативни актове“, коментира Йорданова.

Проект за изменение в Закона за Държавен вестник е внесен през 2021 и през 2022 г. от ДБ, но така и не е гласуван.

Адвокат: Колеги звънят на платформите при грешки, понякога минават години за корекция

„Ако съдия, адвокат или гражданин иска да работи с официалния текст на закона, единственият достоверен първоизточник е „Държавен вестник“. Проблемът е, че пълният текст на закона се публикува при първоначалното му приемане, а при всяко следващо изменение се обнародват само конкретните промени, казва пред OFFNews адвокатът и доктор по право Ива Йосифова-Такева. За да установи действащата редакция на един закон, човек трябва сам да проследи и съпостави десетки, а понякога и стотици изменения, публикувани през годините. На практика това е невъзможно за ежедневната работа на юристите. Затова всички използват правно-информационни системи като Апис, Сиела, Лакорда и други, които поддържат т.нар. консолидирани версии на нормативните актове – удобни за четене актуални текстове, в които всички изменения са отразени на едно място.“

„Но това не са официалните текстове на нормативните актове. Измененията се нанасят ръчно и често има грешки. Колеги са откривали многократно такива и разказват, че са се обаждали в съответната система, за да ги коригират. Понякога минават години – както сега чл. 343г от Наказателния кодекс има различна редакция в Лакорда и Апис (този текст урежда лишаването от право да се управлява МТС при определени престъпления, бел.а.)“, добавя адв. Йосифова.

Факсимиле от справка в „Лакорда“ към 11.06.26 г.

Факсимиле от справка в „Апис“ към 11.06.26 г.

По думите ѝ компаниите дават огромно удобство, защото никой няма да чете 130 броя на Държавен вестник от 1962 г. насам, за да си сглоби сам актуалния текст на Наказателния кодекс. „Тревожното е, че липсва контрол. Никой не следи дали тези текстове отговарят на официалните, а точно с тях работят съдиите. В правова държава не би трябвало гражданите, съдилищата и администрацията да разчитат изцяло на частни посредници, за да установят какво гласи действащото право. Съдията във всеки един момент трябва да знае какво вижда, да е сигурен, че чете актуалния текст на закона, както и при търсене на съдебна практика – че това търсене не е манипулирано.“

С подзаконовите нормативни актове е още по-страшно – Йосифова разказва как неотдавна в МРРБ не успели да открият актуалния текст на многократно изменена наредба, която трябвало да бъде преведена, за да послужи в чужбина.

Според адв. Йосифова проблемът засяга и юридическата общност, и гражданите. „Подобен проблем съществува и при достъпа до съдебна практика. Макар правно-информационните системи да предлагат изключително ценни инструменти за търсене, те не съдържат цялата съдебна практика, не отбелязват кои решения са отменени/потвърдени/влезли в сила. Не съществува единен официален държавен портал, който да гарантира пълнота и равнопоставен достъп до всички актове с възможност за търсене. Това създава риск отделни решения или цели линии на практика да останат трудно откриваеми за част от юридическата общност. Най-съществено това засяга независимостта на съдиите. Рискът от нерегламентирана намеса съществува. Проблемът е значим и за обикновените хора. Всеки български гражданин е длъжен да познава закона и да го спазва, но текстовете на законите не са достъпни в официален вид. Можеш да си платиш, но пак няма да имаш пълна сигурност.“

„През 1993 г. българското правителство с министър-председател Любен Беров приема Решение № 562 на МС от 30.12.1993 г. за изграждане на национална правна информационна система. 33 години по-късно все още я чакаме“, обобщава адвокатът.

Източник: Offnews.bg