По повод 60-ата си годишнина Капанският ансамбъл в Разград получи Кристалното огърлие на Съюза на българските музикални и танцови дейци и плакет „Св.св. Кирил и Методий“ на президента на България Илияна Йотова. Отличията бяха връчени на тържествения концерт спектакъл под наслов „Код 60. По вектора на времето“, състоял се тази вечер в залата на Общинския културен център в Разград.

Кристалното огърлие бе присъдено на ансамбъла за изключителния му принос към развитието на българското фолклорно изкуство. Поради неотложни ангажименти председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански нямаше възможност да присъства лично на юбилея. От негово име отличието на директора на ансамбъла Светослав Стойчев връчи кметът на община Разград Добрин Добрев.

По повод юбилейната годишнина президентът Илияна Йотова удостои състава с плакет „Св.св. Кирил и Методий“ за значимия му принос към съхраняването и развитието на българското фолклорно изкуство, приобщаването на младите поколения към народните музикални и танцови традиции, и популяризирането на българската култура. Отличието бе връчено от секретаря на президента по културата, образованието и българите в чужбина Милена Димитрова, която прочете и поздравителен адрес от държавния глава. 

„С голямо удоволствие ви поздравявам по повод днешния тържествен концерт, с който отбелязвате 60-годишнината от създаването на Капански ансамбъл – Разград“, се посочва в поздравителния адрес. В него президентът подчертава, че като една от представителните емблеми на българския фолклор ансамбълът продължава да отстоява високи художествени стандарти. Заслугите му за популяризирането на родния фолклор му носят авторитет и признание като пазител на многовековната култура. „Сърдечно приветствам членовете на ансамбъла за вложения талант и неуморен труд в призванието да укрепват духа на нацията“, се казва още в адреса. Илияна Йотова пожелава на артистите здраве и нови успехи в мисията им да бъдат творци и посланици на българския дух.

С отличия на Съюза на българските музикални и танцови дейци бяха наградени и дългогодишни творци и служители на ансамбъла за приноса им към развитието и популяризирането на фолклорното изкуство. С Бронзова лира беше отличен ръководителят на танцовия състав Румен Руменов, със Сребърна – диригентът на оркестъра Калоян Георгиев, а със Златна лира – Валентин Христов, който е част от ансамбъла повече от 30 години. Златна лира получи и Татяна Парашкевова, която повече от 35 години работи като организатор и заместник-директор на ансамбъла и има принос за популяризирането и разпространението на неговото изкуство.

Историята на Капанския ансамбъл, чието начало е поставено през 1966 г. по инициатива на Петранка Дацкова, беше припомнена от актрисата Марияна Бранкованова, водеща на спектакъла. Тя отбеляза, че шестте десетилетия са изпълнени с любов към фолклорното изкуство, отдаденост и творчески търсения, допринесли за съхраняването и популяризирането на българските традиции.

Концертът спектакъл беше съпътстван от фотоизложбата „По вектора на времето“, разположена във фоайето на партерния етаж на Общинския културен център. Експозицията включва 30 пана със снимки, проследяващи историята и съвременната дейност на ансамбъла. Тя ще остане достъпна за жителите и гостите на Разград до края на декември. По повод 60-ата си годишнина Капанският ансамбъл получи и множество поздравителни адреси и кошници с цветя.

Източник: БТА

В момента основният проблем на съдебната система е дефицитът на справедливост и той еднакво се усеща както от съдиите, така и от обществото, каза адвокат Таня Радуловска, кандидат за Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота, при изслушването ѝ в парламентарната правна комисия.

Таня Радуловска е предложена от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ за член на Съдийската колегия на ВСС от квотата на парламента. Радуловска над 10 години е била съдия, след това става адвокат, като е била и заместник-министър на правосъдието.

Кандидатурата на Радуловска е припозната от народните представители след направено инициативно предложение от Фондация „Антикорупционен фонд“, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Фондация „Български институт за правни инициативи“, Сдружение „Български Хелзинкски комитет“, Фондация „Институт за пазарна икономика“, Сдружение „Правосъдие за всеки“, Фондация „Програма Достъп до информация“.

„Нямам намерение да говоря за реформа и независимост, защото някак си за мен тези думи се изтъркаха, концепцията ми е изградена върху разбирането за справедливост. За мен, в момента основният проблем на съдебната система е дефицитът на справедливост и той еднакво се усеща както от съдиите, така и от обществото. Това рефлектира върху ниското обществено доверие. Смятам, че можем да се обединим около това, че целта на избора на нов ВСС е това да постигнем по-добро, по-ефективно и качествено правосъдие и да възстановим общественото доверие в правосъдието“, каза Радуловска при представянето на концепцията си.

По думите ѝ, има безпрецедентна криза в съдебната власт, която се дължи на един ВСС, загубил своята легитимност, с отдавна изтекъл мандат и доказал с трайното си бездействие неспособност да решава належащите проблеми на системата. Като проблем на ВСС в годините Радуловска отбеляза липсата на прозрачност.

На въпрос от „Прогресивна България“ дали би подкрепила публичен регистър на срещите на членовете на ВСС и задължение да декларират контакти с депутати и представители на изпълнителната власт, Радуловска отговори положително. „Трябва да има такъв регистър, няма никаква причина членовете на ВСС да осъществяват лични срещи с когото и да било, но да се случват публично и прозрачно“, добави тя. 

От ГЕРБ – СДС поставиха на Радуловска въпрос за политическото ѝ качество, тъй като е била заместник-министър, на което тя отговори, че не се възприема за политическо лице и не е имала свързаност с политическа партия. Тя отбеляза, че ѝ е било гарантирано, че няма да има политически изисквания към нея. Във връзка с работата си в Министерство на правосъдието Радуловска посочи, че се гордее с механизма за защита на магистрати, взаимодействието с ВСС, работата си по международните осиновявания и в дирекцията за българско гражданство. За последната тя посочи, че експертите там са споделили за постоянен натиск заради политически молби за ускоряване на определени процедури.

Във връзка с мерките за защита на магистрати от натиск – въпрос поставен от „Демократична България“, кандидатът заяви, че трябва да се мине от реактивен подход към превантивни мерки, защото реакциите към момента са твърде закъснели. Относно бюджета на съдебната власт Радуловска посочи, че той се разходва неефективно. Според нея трябва да се мине към програмно бюджетиране и да се използва външна експертиза за управление на финансите.

Попитана от „Продължаваме промяната“ за мрежите за влияние, Радуловска каза, че не се е сблъсквала пряко с тях в качеството ѝ на съдия. Тя обаче даде примери за оказван натиск и за случая със съдия Владислава Цариградска.

На въпрос от „Възраждане“ защо е напуснала съдебната система, Таня Радуловска заяви, че след избора на настоящия състав на ВСС и първите му действия за ограничаване на съдийското самоуправление е решила, че по-добре ще види къде са проблемите и техните решения отвън. Във връзка с идеята ѝ за регистър на делата с потенциален риск от натиск, Радуловска обясни, че това може да става по определени признаци, при образуването на делото или ако съдия прецени, че му се оказва натиск под някаква форма. Идеята е, че публичността ще пази делото и разглеждащият го от натиск, обясни тя.

Комисията по правни въпроси към Народното събрание за втори ден прави изслушване на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота. Според предварително утвърдения график 20-имата кандидати ще бъдат изслушвани от 2 до 6 ноември. 

Изслушванията се излъчват в реално време на сайта на Народното събрание и на сайта на БТА.

Източник: БТА

/АБ/

Източник: БТА