Икономика
Конфликтът в Близкия изток ще остави траен отпечатък върху енергийния сектор, предупреждава МАЕ в доклад

Конфликтът в Близкия изток ще има дълготрайни последици за световния енергиен сектор, който няма да се върне към състоянието си отпреди кризата. За това предупреждава Международната агенция за енергията (МАЕ) в своя годишен доклад за световните енергийни перспективи, публикуван днес и цитиран от Франс прес.
„Кризата в Ормузкия проток създаде най-голямата заплаха за енергийната сигурност в историята, надхвърляйки значително мащаба на петролните шокове през 70-те години на миналия век“, пише изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол във въведението към доклада.
В отговор на този „огромен шок“ държавите поставят все по-силен акцент върху диверсификацията на енергийните доставки и устойчивостта на системите, за да се предпазят от бъдещи сътресения. „Енергийната сигурност и достъпността на енергията вече заемат централно място в политическия дневен ред“, отбелязва Бирол.
Преди началото на войната в Близкия изток, предизвикана от израелско-американските удари срещу Иран, започнали на 28 февруари, през Ормузкия проток преминаваше една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.
В дългоочаквания си доклад, публикуван по време на провеждащата се в турския средиземноморски курорт Анталия климатична конференция на ООН КОП31 (COP31), МАЕ актуализира три сценария за бъдещото развитие на енергетиката. Първият се основава на действащите политики на държавите и представя по-предпазлива оценка за темповете на енергийния преход. Вторият включва вече обявените от правителствата мерки, а третият разглежда необходимите действия за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.
Като показател за дълбокото въздействие на настоящата енергийна криза агенцията добавя и допълнителен сценарий за реакция (ARC – Additional Response Case), който разглежда как би се променила световната енергийна система, ако конфликтът в Близкия изток продължи и несигурността около доставките на петрол и природен газ се запази за по-дълъг период.
Предвиден е и сценарий за силно ограничен транзит през Ормузкия проток, който разглежда възможността световната енергийна система да функционира без този ключов транспортен маршрут.
„Енергийният сектор и световната икономика демонстрираха значителна устойчивост, но колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-дълбоки ще бъдат последиците от нея. Не виждам реалистичен сценарий, при който световният енергиен сектор да се върне към състоянието си отпреди кризата“, предупреждава изпълнителният директор на МАЕ.
Сред основните мерки за справяне с кризата агенцията откроява диверсификацията на източниците на доставки, по-широкото използване на наличните местни енергийни ресурси и ускоряването на електрификацията.
Според основния сценарий на МАЕ световното търсене на петрол ще достигне своя пик около 2030 г., след което ще започне постепенно да намалява. Очаква се потреблението на природен газ да продължи да нараства до около 2035 г.
„Възобновяемите енергийни източници отбелязват най-силен ръст на търсенето сред всички горива“, посочва агенцията. Според прогнозите до 2035 г. те ще осигуряват половината от световното производство на електроенергия при сегашен дял от 33 на сто, като водеща роля в този процес ще има слънчевата фотоволтаична енергия.
По-широко навлизане на електрификацията
Ако кризата в Близкия изток се проточи, светът може да се изправи пред ситуация, при която международната търговия с енергийни ресурси ще остане трайно затруднена. МАЕ анализира и последиците от подобно развитие.
При този сценарий търсенето на петрол през 2035 г. ще бъде по-ниско в сравнение с основната прогноза, а потреблението на природен газ ще нараства с по-бавни темпове. В същото време усилията за електрификация могат да се засилят.
Една от прогнозите на МАЕ е категорична – „търсенето на въглища получи краткосрочен тласък заради кризата, но до 2030 г. ще намалява във всички наши сценарии“.
Международната агенция за енергията е създадена през 1974 г. с цел да подпомага развитите държави в справянето с последиците от петролната криза, припомня АФП. От началото на 20-те години на XXI век тя разработва сценарии, предвиждащи постепенно отстъпление на изкопаемите горива, както и модели за постигане на въглеродна неутралност – ключово условие за ограничаване на глобалното затопляне.
Въпреки това между прогнозите, основани на по-предпазливия и на основния сценарий, и траекторията, необходима за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, продължава да съществува значителна разлика, отбелязва МАЕ.
Според оценките на агенцията първите два сценария водят до повишаване на глобалната температура с между 2,5 и 2,9 градуса по Целзий. Единствено сценарият за въглеродна неутралност, предполагащ широко навлизане на нисковъглеродни енергийни източници, би позволил в дългосрочен план затоплянето да бъде ограничено под прага от 1,5 градуса.
„Възобновяемите енергийни източници бележат бърз растеж, но заключенията на МАЕ показват колко далеч все още са правителствата от предприемането на необходимите действия“, коментира африканският аналитичен център „Пауър шифт Африка“ (Power Shift Africa), който работи за мобилизиране на усилията за справяне с климатичните промени в Африка.
Източник: БТА
Икономика
ЕС отложи с две години, прилагането на закона за ограничаване на емисиите на метан

Европейският съюз постигна споразумение за отлагане с две години, до 2029 г., на прилагането на законодателството за ограничаване на емисиите на метан, се посочва в съобщение на Съвета на ЕС, цитирано от Франс прес.
Постигнатият компромис ще даде на индустриалните компании още една година за подготовка в сравнение с предишното споразумение между Европейската комисия и държавите членки. Европейският парламент, чието одобрение беше задължително, настояваше за тригодишно отлагане, но след продължителни преговори между трите институции на ЕС срокът беше съкратен на две години.
„Постигнахме прагматичен баланс, като отговорихме на напрежението на енергийния пазар, същевременно запазвайки водещата роля на ЕС в намаляването на емисиите на метан“, заяви в съобщение ирландският министър по въпросите на климата Дара О’Брайън, чиято страна в момента председателства на ротационен принцип Съвета на ЕС.
Законодателството среща силна съпротива от производителите на изкопаеми горива, начело със САЩ, отбеляза Франс прес.
Правилата предвиждат операторите на енергийни съоръжения редовно да проверяват оборудването си, да измерват емисиите на метан, да ограничават течовете и да ремонтират неизправната инфраструктура.
От 1 януари 2029 г. вносителите на природен газ, петрол и въглища ще трябва да декларират емисиите на метан, свързани с доставките им, и да проверяват дали при добива се спазват европейските стандарти.
Още през лятото Европейската комисия смекчи прилагането на законодателството, като препоръча на държавите членки да се въздържат от налагане на предвидените глоби за неспазване на задълженията за докладване до края на 2029 г.
Метанът е силен парников газ и вторият по значение фактор за глобалното затопляне след въглеродния диоксид, посочи Франс прес. Той няма мирис и цвят и се отделя основно от животновъдството, сметищата и инфраструктурата за добив и транспорт на петрол и природен газ.
Метанът има значително по-силен затоплящ ефект от въглеродния диоксид, но се задържа в атмосферата за по-кратко време.
Източник: БТА
Икономика
Дългосрочното решение на проблемите с „Топлофикация София“ е създаването на управленска структура, която да гарантира качеството, каза пред БТА министърът на енергетиката Ива Петрова

Дългосрочното решение на проблемите с „Топлофикация София“ е в това да бъде създадена управленска структура, която да осигури гарантиране на качеството на топлофикационната услуга. Това каза министърът на енергетиката Ива Петрова в интервю за БТА.
Тя акцентира, че само на „Булгаргаз“ ЕАД столичната „Топлофикация“ дължи 900 млн. евро, а на цялата група БЕХ – над 1,3 млрд. евро. Това е бреме, което изправя държавните енергийни дружества на лимита на възможностите им. Въпреки това „Булгаргаз“ ще продължи да изпълнява ролята си на обществен доставчик и да осигурява природен газ за потребителите на топлофикационни услуги в столицата, увери тя.
Според нея обаче това не изключва необходимостта от намиране на дългосрочно и устойчиво решение. Дебело искам да подчертая, че ако има проблем с топлоснабдяването, той няма да е причинен от задълженията към „Булгаргаз“, а от липсата на адекватна подготовка и организация за сезона от страна на „Топлофикация София“, посочи Петрова.
При контрола на качеството на топлофикационната услуга екипите на министерството установиха стряскащи факти и липса на елементарна управленска организация: към септември едва около 19 на сто инвестиционната програма и 31 процента от ремонтната програма са изпълнени, в район „София Изток“ положението е драматично – има голям брой аварийни спирания с обща продължителност над 2 месеца, а има само 5 аварийни екипа, които работят за отстраняването им, отбеляза тя.
По отношение на намаляването на мощностите на АЕЦ „Козлодуй“ заради ниските нива на Дунев министърът каза, че са набелязани около 7 варианта за конкретни технически решения, които биха дали възможност за задържане на нивото на реката. Работи се по проект за изграждане на дига в района на централата. Обследват се и други възможности, включително прехвърляне на водни количества от вътрешни резервоари към централата, добави тя.
За нас е от изключителна важност да намерим и разработим най-ефективното решение, което ще осигури дългосрочно безаварийната работа на централата при подобни екстремни условия, подчерта Петрова.
Тя увери също, че ядрената енергетика е стратегически избор за енергийната сигурност, икономическата конкурентоспособност и устойчивия растеж на страната. Проектът за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ остава приоритетен за правителството и с оглед необходимостта от осигуряване на сигурна и достъпна енергия в синхрон с предизвикателствата на европейската Зелена сделка. Работи се по изготвяне на пътна карта, която да идентифицира най-устойчивия начин за неговото продължаване. Следващият етап е превръщането на стратегическия избор в реален проект чрез последователно преминаване през техническите, регулаторните, финансовите и търговските процедури. Ключово за този процес е решенията да се вземат с необходимата предвидимост и отговорност, така че всяка стъпка да създава сигурна основа за следващата, каза още министърът.
Тя акцентира, че основен приоритет в енергийната политика на България е диверсификацията на източниците и маршрутите на енергийни ресурси, която ще гарантира сигурност и конкурентни цени за българските потребители. В тази връзка България води последователна политика за развитие на енергийната инфраструктура, в контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски енергиен пазар и засилване на енергийната сигурност. Азербайджан, Грузия и Турция са важни партньори за гарантиране сигурността на енергийните доставки за България и Европа, изтъкна министърът.
Следва пълният текст на интервюто:
Министър Петрова, 31-вата конференция на ООН за изменението на климата (COP31) се провежда от 9 до 20 ноември в Анталия. Подписано бе ключово споразумение за мащабен регионален проект за трансграничен пренос и търговия с екологично чиста електроенергия между България, Турция, Азербайджан и Грузия. Инициативата вече е неофициално наричана „Южен газов коридор (TANAP) за електричество“ и цели дългосрочно подсилване на енергийната свързаност в Черноморския регион. Какво конкретно предвижда споразумението?
– Основен приоритет в енергийната политика на България е диверсификацията на източниците и маршрутите на енергийни ресурси, която ще гарантира сигурност и конкурентни цени за българските потребители. В тази връзка Република България води последователна политика за развитие на енергийната инфраструктура, в контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски енергиен пазар и засилване на енергийната сигурност. Република Азербайджан, Грузия и Република Турция са важни партньори за гарантиране сигурността на енергийните доставки за Република България и Европа.
Споразумението за стратегическо партньорство между нас надгражда подписания на 4 април 2025 г., в Баку Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на преноса и търговията със зелена енергия.
Съвместните ни инициативи за сигурно бъдеще са ключът към постигане на устойчиво енергийно партньорство. Задълбочавайки го, ние се договорихме да работим за развитие на сектора на възобновяемите източници, за изграждане на устойчива инфраструктура и подобряване на междусистемната свързаност. Насърчаването на съвместни проекти в тези сектори, обменът на технологии и добри практики, както и стъпките за улесняване взаимодействието между публичния и частния сектор са сред основните направления, които обхваща споразумението.
Основният акцент по време на срещата е превръщането на досегашните глобални обещания в реални, измерими резултати и актуализирането на националните планове за климата до 2035 г. Какви решения ще предложи България и какви би подкрепила? Има ли промени в националния план за климата?
– На първо място бих искала да поставя акцент върху нашата инициатива за общ подход в отговор на глобалните предизвикателства, които стоят пред индустрията в Югоизточна Европа, а и на целия континент.
В период на трансформация, когато пред нас стоят ключовите задачи да осигурим достъпни, конкурентни и сигурни енергийни доставки, без да отстъпваме от амбициозните климатични цели, ние сме уверени, че Европейският съюз се намира в решителен момент, в който енергийният преход, индустриалната конкурентоспособност и енергийната сигурност трябва да се разглеждат като взаимносвързани приоритети.
За да преодолеем успешно тези предизвикателства, трябва да има активно сътрудничество между държавите чрез обмен на мнения и най-добри практики относно трансграничните междусистемни връзки, свързването на пазарите на електроенергия, ликвидността на пазара, ефективното ценообразуване и развитието на преносната инфраструктура. Така ще идентифицираме ключови пречки и практически възможности за регионална интеграция.
Особено внимание по време на дискусиите в Анталия бе обърнато на подобряването на инвестиционните условия, мобилизирането на публично и частно финансиране и справянето с пречките, свързани с разрешителните и регулаторните режими.
Диалогът ще се основава на съществуващите рамки за регионално сътрудничество и ще използва експертния опит на участващите държави и съответните регионални институции.
Така чрез общи действия и инициативи можем да постигнем работещи решения за подобряване на конкурентоспособността на нашите икономики в синхрон с препоръките в докладите Драги и Лета.
По време на двустранна среща с министъра на енергетиката и природните ресурси на Република Турция Алпарслан Байрактар се обединихте около необходимостта в кратък срок да бъде разширено енергийното сътрудничество между България и Турция в редица области. Кои са основните приоритетни проекти?
– Вече говорихме проекта за трансграничен пренос на зелена енергия между Азербайджан, Грузия, Турция и нашата страна. Подписаното в рамките на COP31 споразумение между нашите държави очертава рамка за засилено сътрудничество в енергийния преход, развитие на възобновяеми енергийни източници, изграждане на устойчива инфраструктура и подобряване на междусистемната свързаност.
Ако говорим за сигурност на доставките, това означава преди всичко свързаност и диверсификация, а ключово условие за тях е развитието на регионални енергийни коридори.
В този смисъл развитието на регионални енергийни коридори между нашите държави е водещо за укрепване на енергийната сигурност в Югоизточна Европа.
Потенциал за надграждане на сътрудничеството съществува и в областта на търсенето на нефт и природен газ в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Както е известно, в Блок „Хан Тервел“, заедно с О Ем Ви (OMV) и „Шел“ (Shell) участва и турската петролна корпорация „Търкиш Петролиъм“ (Turkish Petroleum, ТРАО), която пък работи в турското газово находище „Сакария“, разположено в съседство.
Съществуват много възможности за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството между България и Турция и от нас зависи да ги използваме пълноценно в интерес и на двете държави.
Турция е стратегически, доверен партньор на България, и то доказан през годините.
Многократно споменахте, че е нужно засилване на регионалното сътрудничество по отношение на критично ниското ниво на река Дунав, което затрудни работата и на АЕЦ „Козлодуй“, какви мерки набеляза и предприе Министерството на енергетиката в тази посока?
– Безпрецедентно ниските нива на реката през изминалото лято поставиха редица предизвикателства пред надеждното и сигурно функциониране на АЕЦ „Козлодуй“. Благодаря от сърце на екипите за тяхната всеотдайна работа, осигурила безпроблемната дейност на централата в тези критични условия.
Едновременно с това ние сме наясно, че не става въпрос за инцидентно явление, а за тенденция, която може да се задълбочава. Климатичните промени поставят пред нас сериозни предизвикателства и ние работим активно за да осигурим сигурността в снабдяването от АЕЦ „Козлодуй“ в средносрочен и дългосрочен план.
Бяха събрани актуални данни за нивото на Дунав, заснето бе речното дъно в района на централата и бяха направени хидроложки анализи. Извършено бе хидравлично моделиране с помощта на математически модел за оценка на възможния ефект върху нивото на реката. Набелязани са около 7 варианта за конкретни технически решения, които биха дали възможност за задържане на нивото на реката. Работи се по проект за изграждане на дига в района на централата. Обследват се и други възможности, включително прехвърляне на водни количества от вътрешни резервоари към централата.
За нас е от изключителна важност да намерим и разработим най-ефективното решение, което ще осигури дългосрочно безаварийната работа на централата при подобни екстремни условия.
Обявихте, че ядрената енергетика е приоритет в енергийната политика на правителството, какво е развитието на проекта за изграждането на нови мощности на АЕЦ „Козлодуй“?
– Ядрената енергетика е стратегически избор за енергийната сигурност, икономическата конкурентоспособност и устойчивия растеж на страната. С над пет десетилетия опит в експлоатацията на ядрени мощности, изградена професионална общност и експертен потенциал България има силна основа за следващия етап от развитието на сектора.
В този смисъл значението на „АЕЦ Козлодуй“ за българската електроенергийна система и последователните усилия на правителствено ниво за реализиране на проекта за новите мощности на централата имат ключово значение за енергийната сигурност на страната. Изграждането на 7-и и 8-и блок ще бъде важен двигател за инвестиции, технологичното развитие и модернизация на българската индустрия, създавайки нови възможности за висококвалифицирана заетост.
Проектът за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ остава приоритетен за правителството и с оглед необходимостта от осигуряване на сигурна и достъпна енергия в синхрон с предизвикателствата на европейската Зелена сделка. Новото ръководство на проектната компания вече направи оценка на свършеното до момента и на напредъка по проекта. Работи се по изготвяне на пътна карта, която да идентифицира най-устойчивия начин за неговото продължаване.
Следващият етап е превръщането на стратегическия избор в реален проект чрез последователно преминаване през техническите, регулаторните, финансовите и търговските процедури. Ключово за този процес е решенията да се вземат с необходимата предвидимост и отговорност, така че всяка стъпка да създава сигурна основа за следващата.
Има ли риск столичани да останат без парно, след като общите задължения на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ и Българския енергиен холдинг (БЕХ) надхвърлят 1,280 милиарда евро, а топлопреносната мрежа на дружеството не е в добро състояние? Какви са евентуалните решения на проблема?
– Само на „Булгаргаз“ ЕАД столичната „Топлофикация“ дължи 900 млн. евро, а на цялата група БЕХ – над 1.3 млрд. евро. Това е бреме, което изправя държавните енергийни дружества на лимита на възможностите им. Въпреки това „Булгаргаз“ ще продължи да изпълнява ролята си на обществен доставчик и да осигурява природен газ за потребителите на топлофикационни услуги в столицата. Това обаче не изключва необходимостта от намиране на дългосрочно и устойчиво решение. Дебело искам да подчертая, че ако има проблем с топлоснабдяването, той няма да е причинен от задълженията към „Булгаргаз“, а от липсата на адекватна подготовка и организация за сезона от страна на „Топлофикация София“.
При контрола на качеството на топлофикационната услуга екипите на министерството установиха стряскащи факти и липса на елементарна управленска организация: към септември едва около 19 на сто от инвестиционната програма и 31 на сто от ремонтната програма са изпълнени, в район „София Изток“ положението е драматично – има голям брой аварийни спирания с обща продължителност над 2 месеца, а има само 5 аварийни екипа, които работят за отстраняването им.
Дългосрочното решение според мен е в това да се създаде управленска структура, която да осигури гарантиране на качеството на топлофикационната услуга.
Източник: БТА
Икономика
Новото Божоле пристига в София

Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) организира посрещане на новото Божоле в София днес, съобщиха от камарата.
По стара френска традиция всяка година в третия четвъртък на месец ноември се посреща първото младо вино Божоле. От вече близо 20 години тази традиция се спазва и в България. Основна заслуга за провеждането на празника на „Младото Божоле“ в нашата страна през последните години има и Френско-българската търговска и индустриална камара, която всяка година събира предприемаческия и политическия елит на страната на прием в чест на „Божоле Нуво“.
Камарата ще посрещне гостите в зала 6 на НДК от 19:30 часа.
Събитието е своеобразен ежегоден празник на френското вино от регион Божоле, който поставя София наравно със 110 световни града, отбелязващи „Божоле Нуво“ – Париж, Токио, Ню Йорк и други.
Със своите над 2000 гости – директори на международни компании, представители на правителството, посланици, представители на дипломатическия кръг и институционални партньори, мероприятието е платформа за разширяване на мрежите от контакти.
/ВЙ/
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
