Общество
Образованието с все по-малък дял от БВП: Комисията одобри Бюджет 2027 въпреки предупрежденията на университети, учени и синдикати

Парламентарната комисия по образованието и науката одобри на първо четене проектобюджета за 2027 г. с 12 гласа „за“ и 9 „против“, въпреки сериозните критики на представители на университетите, Българската академия на науките, синдикатите и опозицията. Основното притеснение е, че въпреки номиналното увеличение на средствата образованието и науката продължават да губят позиции като дял от брутния вътрешен продукт, а предвидените увеличения на заплатите изостават от инфлацията.
По време на заседанието представители на академичната общност предупредиха, че бюджетът не осигурява условия за развитие на висшето образование и научните изследвания, а в някои случаи дори поставя под въпрос нормалното функциониране на институциите.
Министърът на образованието и науката Георги Вълчев защити финансовата рамка, като заяви, че във всички сфери има увеличение на средствата, и призова да не се чертаят „апокалиптични картини“.
Според представените от министъра разчети за предучилищното и училищното образование през 2027 г. са предвидени 4,2778 млрд. евро.
Заплатите на педагогическите специалисти ще бъдат увеличени със 7,5% от 1 януари.
За ученически стипендии са заложени 26,2 млн. евро, като стипендиите в гимназиалния етап ще бъдат повишени средно с 20%. За безплатни учебници и учебни помагала от първи до дванадесети клас са предвидени 73,1 млн. евро.
За висшето образование бюджетът предвижда 1,0323 млрд. евро. Заплатите на персонала ще бъдат увеличени с 5%, а трансферите към държавните университети възлизат на 702,7 млн. евро.
За науката са заложени 509 млн. евро, или едва 0,4% от БВП – същият дял като през 2026 г.
Средствата за Българската академия на науките се увеличават с 8,7 млн. евро, а за научни изследвания и инфраструктура са предвидени допълнителни 26,3 млн. евро.
Георги Вълчев призна, че първоначалните искания на Министерството на образованието са били за значително по-голямо финансиране, но не всички средства са осигурени заради процедурата по свръхдефицит и необходимостта от бюджетна консолидация.
Той увери, че дългосрочната цел на правителството остава разходите за образование и наука да достигнат 5% от БВП.
Агата Манолова от Националния синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ заяви, че проектобюджетът се разминава с управленската програма на правителството от август 2026 г., която е обещавала растящи разходи за наука и предвидимо многогодишно финансиране.
Синдикатът подкрепя увеличението от 7,5% за учителите, но настоява за равностойно увеличение и за работещите във висшите училища, за които е предвидена само обща индексация от 5%.
Според изчисленията на КНСБ за това са необходими допълнителни 20,4 млн. евро.
Манолова обърна внимание, че официалната инфлация към октомври 2026 г. е 6,1%, докато базовият норматив за университетите се увеличава само с 5%.
Това означава, че номиналният ръст не компенсира поскъпването и води до реално намаляване на финансовите възможности на висшите училища.
Тя разкритикува и предвиденото за втора поредна година отклонение от разпоредбите на чл. 92 от Закона за висшето образование, при това без обществено обсъждане и оценка на последиците.
Заместник-председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евдокия Пашева заяви, че научната общност няма как да бъде удовлетворена от предвидените 0,4% от БВП за наука.
Тя обърна внимание, че в бюджета на БАН отново не са заложени средства за капиталови разходи, въпреки че Академията се нуждае от сериозни инвестиции в сградния фонд и научната инфраструктура.
Пашева даде пример със сградата на институт на БАН на столичната улица „Московска“, която е паметник на културата и има тежки конструктивни проблеми.
За нейното възстановяване са необходими 722 хил. евро, но средствата не са отпуснати, въпреки че вече има проект, разрешение за строеж и избран инвеститор.
Според Пашева, ако финансирането не бъде осигурено до началото на април, сградата няма да може да бъде възстановена.
Тя посочи и сериозните диспропорции в академичното заплащане – разликата между възнагражденията на главен асистент и доцент е едва 70 евро.
Друг проблем е липсата на жилищна база за младите учени. След освобождаването на общежитие, блок 58, Академията вече не разполага с общежитие за своите докторанти, които са между 450 и 460 годишно.
Заместник-ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Елена Калфова представи становището на Съвета на ректорите, според което предвиденото финансиране е недостатъчно.
„Оцеляването на висшите учебни заведения ще бъде изключително затруднено при този бюджет, въпреки че академичната общност е благодарна за номиналното увеличение и за средствата за стипендии на докторанти и общежития“, заяви тя.
Калфова обясни, че увеличението за Софийския университет на практика покрива само повишението на заплатите и задължителните разходи за образователна дейност.
Поддръжката на студентските общежития става все по-трудна заради нарастващите цени.
Академичната общност предлага разходите за наука да достигат поне 10% от средствата за издръжка на обучението, като се отпускат отделно от общия трансфер към университетите.
Председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Стойков също определи предвидените средства като недостатъчни.
По думите му 2026 г. е била особено тежка за студентите заради проблемите със стипендиите.
В много университети минималният успех за получаване на стипендия е достигнал максималната оценка 6,00, а през втория семестър част от студентите изобщо не са получили полагащите им се средства.
Студентските представители настояват за по-добри социално-битови условия и за увеличаване на стипендиите, така че да компенсират инфлацията.
Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов предупреди, че издръжката на училищата и детските градини е сведена до минимум.
По думите му между 93% и 94% от бюджетите на образователните институции отиват за заплати, а останалите средства не са достатъчни за нормалното им функциониране.
Особено тежко е положението на детските градини заради поскъпването на храната.
Стаматов настоя между първо и второ четене средствата за издръжка да бъдат увеличени и разкритикува намерението чрез бюджета да бъде премахнато представителното облекло за педагогическите специалисти.
От Българската асоциация на частните училища също определиха увеличението на учителските заплати като недостатъчно, макар да приветстваха предвиденото финансиране за частните образователни институции, включени в системата на държавно финансиране.
Остри критики отправиха и депутатите от опозицията.
Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС заяви, че образованието трайно престава да бъде стратегически приоритет на държавата.
Тя посочи, че делът на разходите за образование намалява от 4,5% от БВП през 2026 г. до 4% през 2027 г., с перспектива да спадне до 3,5%.
Според Фандъкова бюджетът обрича системата на поддържане на съществуващото положение, вместо да създава условия за развитие.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС беше още по-категоричен:
„С този бюджет образованието не е приоритет – то е категоричен антиприоритет, защото функция „образование“ е с най-голямо намаление.“
Той посочи, че според неговите разчети делът на образованието спада от 4,8% до 4% от БВП, а при изпълнението на бюджета може да падне и под 3,8%.
По думите му докладът на Фискалния съвет показва, че основната тежест на бюджетните ограничения пада върху образованието, човешкия капитал и инвестициите.
Бившият министър-председател и министър на образованието акад. Николай Денков от „Продължаваме промяната“ заяви, че бюджетът съдържа сериозни несъответствия.
„Този бюджет е изчислен погрешно, с разлики в приходите и разходите от няколко милиарда, което не позволява разумно да се обсъждат никакви политики“, каза той.
Според Денков тригодишната бюджетна прогноза предвижда спад на общите публични разходи от 42,5% от БВП през 2026 г. до 36,8% през 2029 г.
Той посочи, че очакваната събираемост на приходите намалява от около 38% до 35,6%, което според неговите изчисления означава приблизително 4 млрд. евро несъбрани приходи.
Денков подкрепи и искането за компенсации за детските ясли и градини при преминаването им от битови към небитови цени на електроенергията, тъй като разходите им могат да нараснат между 2,5 и 3 пъти.
Павел Попов от „Демократична България“ също заяви, че формацията няма да подкрепи бюджета.
Той предупреди, че намаляването на дела на образованието от БВП е трайна тенденция, която противоречи на заявената цел за достигане на 5%.
Попов попита министъра как правителството възнамерява да обърне тази тенденция, след като тригодишната бюджетна прогноза предвижда допълнително свиване на средствата до 3,8–3,5% от БВП.
Фатима Йълдъс от ДПС също обяви, че няма да подкрепи проекта, тъй като според нея реалната издръжка на училищата и детските градини намалява, а предвидените средства не компенсират инфлацията.
Тя обърна внимание и на неравномерното увеличение на субсидиите за университетите, като посочи, че Югозападният университет „Неофит Рилски“ получава ръст от едва 0,66%.
Проф. Янка Тянкова от „Прогресивна България“ постави въпроса за критериите, по които се разпределят средствата между университетите. Тя даде пример с Великотърновския университет, чийто бюджет се увеличава само с 1,36%.
Елисавета Белобрадова от „Демократична България“ поиска разяснения за университетското финансиране и за възможностите държавата да компенсира детските градини при недостиг на средства за храна и енергия.
В отговор на критиките министър Георги Вълчев заяви, че средствата за университетите се разпределят по нормативно определени критерии, които включват множество показатели.
Той покани академичните ръководства, които имат възражения срещу разчетите, да потърсят проверка и евентуална корекция в министерството.
Според министъра висшите училища разполагат с преходни остатъци и възможности за собствени приходи, които не използват в достатъчна степен.
По отношение на проблемната сграда на БАН Вълчев заяви, че решението може да бъде намерено чрез вътрешни резерви на Академията, която е получила и европейско финансиране за материалната си база.
Той увери, че предвидените средства за детските градини и яслите гарантират нормалното функциониране на системата.
Министърът призна, че увеличението от 7,5% на учителските заплати не е достатъчно, но заяви, че правителството запазва ангажимента до края на мандата възнагражденията на педагогическите специалисти да достигнат 135% от средната работна заплата.
Вълчев съобщи още, че през следващата година механизмът за обхващане на децата в образователната система трябва да заработи реално, за да се намалят трайните отсъствия и образователните неравенства.
В заключение министърът призова да не се чертаят „апокалиптични картини“ за бъдещето на образованието.
Въпреки уверенията му представители на университетите, научната общност, синдикатите и опозицията предупредиха, че номиналното увеличение на средствата не решава проблема с реалното финансиране на системата.
Проектобюджетът беше одобрен на първо четене, но спорът дали образованието действително остава национален приоритет тепърва предстои да продължи при разглеждането му в пленарната зала.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Общество
Кампанията Childhood Redrawn с послание за по-сигурна дигитална среда за децата
Европейската инициатива Campaign4Good достигна и до България с кампанията Childhood Redrawn (Детство нарисувано наново), която поставя във фокус един от все по-важните въпроси пред обществото – как да направим дигиталната среда по-сигурна за децата.
Кампанията, създадена от млади творчески професионалисти от INNOCEAN Berlin, е първата инициатива на Campaign4Good – програма на Европейската асоциация на комуникационните агенции (EACA), която насърчава младите таланти в комуникационната индустрия да използват силата на творчеството за решаване на значими обществени проблеми.
„Childhood Redrawn“ използва езика и визуалния свят на детските рисунки, за да покаже тъмната страна на дигиталната среда. Посланията насочват вниманието към проблеми като пристрастяващия дизайн на платформите, вредното съдържание и системите, които могат да влияят на поведението и преживяванията на децата онлайн. Кампанията е разработена на 23 езика и вече е представена на различни европейски пазари.
В България кампанията се реализира с подкрепата на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) и Метрореклама, благодарение на които посланията достигат до аудиторията в София. Пана с визиите на кампанията са позиционирани на 22 локации в мрежата на Метрореклама в метростанции в столицата и ще се излъчват на дигитален екран в един от ритейл парковете в града.
С инициативата Campaign4Good цели не просто да привлече внимание към проблема, а да даде на хората ясен начин да поискат промяна. Кампанията подкрепя действията на фондация 5Rights за въвеждане на по-силни механизми за защита на децата онлайн – включително изискване технологиите, използвани от деца, да бъдат безопасни още по дизайн и по подразбиране.
„Децата в България, Белгия и навсякъде в Европа растат в една и съща дигитална среда, а техните семейства се сблъскват с едни и същи въпроси – докъде стига отговорността на платформите и как да защитим децата от пристрастяващия дизайн и рисковете онлайн. Комуникационната индустрия има силата да допринесе за промяната. Когато творческата енергия застане зад важна кауза, тя може да направи и най-сложния проблем видим и разбираем и да даде на хората възможност да поискат промяна. Благодарим на Метрореклама за щедрата подкрепа и на БАКА, че направи възможно кампанията да достигне до България.“, коментира Чарли Стоуни, главен изпълнителен директор на EACA.
Кампанията има и европейско измерение – през септември посланията ѝ бяха представени пред Европейския парламент в Страсбург в навечерието на речта за състоянието на Съюза на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В речта си тя обяви планове за EU Kids Act, насочен към засилване на защитата на децата онлайн, включително по отношение на вредните и пристрастяващи онлайн преживявания.
Кампанията е покана към всички, които имат отношение към бъдещето на децата, да се включат в разговора за това как изглежда една по-сигурна дигитална среда – и каква роля може да има комуникационната индустрия в създаването ѝ.

Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Общество
СО ще управлява дистанционно уличното осветление в цяла София
Снимка Столична община
Въвеждаме дистанционно управление и наблюдение на уличното осветление в цяла София. Искаме да променим начина, по който общината управлява и поддържа тази система.
Амбициозната ни цел е цялото осветление на града да бъде подменено, съобщи кметът Васил Терзиев във фейсбук.
Вече са модернизирани над 700 електрически табла, които управляват около 35 000 осветителни тела. Предстои обновяването на още 1230. Планът е през тази и следващата година цялото улично осветление на Столична община да бъде обхванато от единна система.
Това ще ни позволи да откриваме повреди по-бързо, да следим за загуби на енергия и необичайно потребление, както и да настройваме работата на осветлението според сезона и нуждите на града. Така ще имаме по-добър контрол и върху разходите за електроенергия и поддръжка, включително възможност да установяваме незаконни присъединявания, заявява още Терзиев.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Общество
“Човек“ е думата на годината според речник “Кеймбридж“

„Човек“ (human) е думата на годината според речник „Кеймбридж“. Нейното определение е „притежаващ качествата, недостатъците и чувствата, които хората имат, за разлика от боговете, животните и машините“, предаде Би Би Си.
Главният редактор на речника Колин Макинтош заяви, че заради развитието на изкуствения интелект (ИИ) е нужно все по-често да се казва думата „човешки“ за дейности, които преди са можели да бъдат извършвани единствено от хора.
Проучване на Макинтош показва, че честотата на употребата на думата human в английския език се е увеличила четири пъти от 1900 г. насам.
Наблюдава се засилена употреба на сложни думи и изрази като human-made (създадено от човек) и human-driven (управлявано от човек). Те се използват, за да разграничат труда, качествата и уменията на хората от тези на ИИ.
„Опасенията от това какво биха могли да загубят хората, когато прехвърлят мисловната си дейност на машини, ни накараха да преосмислим до каква степен разчитаме на изкуствения интелект“, добави Макинтош.
Актрисата Скарлет Йохансон заяви, че ИИ е „атака срещу човешката креативност“. Джефри Хинтън, носител на Нобелова награда за физика, който често е наричан „кръстникът на изкуствения интелект“, предупреди, че създаваме чужди същества.
„Готов съм да бъда егоист и да избера хората“, подчерта Хинтън.
Д-р Том Макклеланд, философ в Кеймбриджкия университет, заяви, че в момента обществото се опитва да разбере каква е разликата между човешкия и изкуствения ум.
„Изкуственият интелект ще е сериозно изпитание за човечеството. Има риск ИИ да задълбочи съществуващите неравенства, но има и възможност да помогне с преодоляването им“, отбеляза проф. Рейчъл Адамс, експерт по управлението на изкуствения интелект и човешките права в Кеймбриджкия университет.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
