България

Кои са кандидатите за президент и вицепрезидент за предстоящите избори на 25 октомври

Общо 27 кандидатпрезидентски двойки ще се явят на президентските избори, насрочени за 25 октомври 2026 г., според информацията, предоставена на последния брифинг на Централната избирателна комисия (ЦИК).

След изтичането на срока за регистрация от ЦИК съобщиха за подадени документи от 28 двойки. С решение от 23 септември ЦИК заличи регистрацията на кандидатската листа на Явор Бориславов Генов – кандидат за президент, и Максим Генов Велков – кандидат за вицепрезидент, издигнати от инициативен комитет. Установено е, че не е изпълнено изискването на Изборния кодекс за не по-малко от 2500 избиратели, подкрепящи регистрацията на независимите кандидати.

След решения на ЦИК има промяна в една от кандидатпрезидентските двойки. Комисията обяви за недействителна регистрацията на кандидата за вицепрезидент Сергей Петков Инджов, част от листата с Александър Трифонов Томов като кандидат за президент, издигнати от партия „Българска социалдемокрация – Евролевица“. ЦИК регистрира като кандидат за вицепрезидент Александър Цветанов Гарибов на мястото на Сергей Петков Инджов заедно с Александър Трифонов Томов като кандидат за президент. От комисията уточниха, че ще регистрират двойката при неприключила проверка заради настъпилата промяна на кандидата за вицепрезидент.

На 23 септември ЦИК изтегли и номерата в бюлетината за гласуване на изборите за президент и вицепрезидент на републиката. Жребият беше публичен и излъчен онлайн. На него имаха право да присъстват представители на регистрираните в ЦИК партии, коалиции и инициативни комитети, както и кандидатите за президент и вицепрезидент.

Ето коя кандидатпрезидентска двойка с кой номер в бюлетината ще се яви на изборите и биографиите на кандидатите:

Георги Николов Димов – кандидат за президент, и Димитър Атанасов Шивиков – кандидат за вицепрезидент;
Росен Пламенов Миленов – кандидат за президент, и Иван Стефанов Иванов – кандидат за вицепрезидент;
Иванка Великова Цветанова-Петкова – кандидат за президент, и Панайот Александров Кючуков – кандидат за вицепрезидент;
Андрей Атанасов Гюров – кандидат за президент, и Георги Димитров Кандев – кандидат за вицепрезидент;
Йордан Иванов Малджански – кандидат за президент, и Валентин Асенов Христов – кандидат за вицепрезидент;
Камен Захариев Тасков – кандидат за президент, и Галя Димитрова Иванова – кандидат за вицепрезидент;
Нако Райнов Стефанов – кандидат за президент, и Нина Петкова Ламбова – кандидат за вицепрезидент;
Методи Веселинов Бъчваров – кандидат за президент, и Ленин Велинов Станоев – кандидат за вицепрезидент;
Ивайло Петров Симеонов – кандидат за президент, и Косьо Христов Стойчев – кандидат за вицепрезидент;
Мария Петрова Колева – кандидат за президент, и Валери Йорданов Велковски – кандидат за вицепрезидент;
Костадин Тодоров Костадинов – кандидат за президент, и Петър Петров Волгин – кандидат за вицепрезидент;
Александър Трифонов Томов – кандидат за президент, и Александър Цветанов Гарибов – кандидат за вицепрезидент;
Борис Кирилов Анзов – кандидат за президент, и Бранимир Мичев Мичев – кандидат за вицепрезидент;
Румяна Методиева Ченалова – кандидат за президент, и Георги Минчев Георгиев – кандидат за вицепрезидент;
Лъчезар Аспарухов Аврамов – кандидат за президент, и Ивайло Дражев Атанасов – кандидат за вицепрезидент;
Иво Иванов Лулчев – кандидат за президент, и Стефан Димитров Попов – кандидат за вицепрезидент;
Радостин Петев Василев – кандидат за президент, и Красимир Цветков Манов – кандидат за вицепрезидент;
Иван Маркос Христанов – кандидат за президент, и Стоянка Гинева Черкезова – кандидат за вицепрезидент;
Ивелин Людмилов Михайлов – кандидат за президент, и Юлиана Младенова Матеева – кандидат за вицепрезидент;
Величка Неделчова Георгиева – кандидат за президент, и Росен Игнатов Иванов – кандидат за вицепрезидент;
Волен Николов Сидеров – кандидат за президент, и Славчо Георгиев Велков – кандидат за вицепрезидент;
Николай Нанков Ненчев – кандидат за президент, и Цвета Кирилова Кирилова – кандидат за вицепрезидент;
Искра Йорданова Недева – кандидат за президент, и Стоян Руменов Георгиев – кандидат за вицепрезидент;
Пламен Панайотов Пасков – кандидат за президент, и Светозар Стоянов Съев – кандидат за вицепрезидент;
Илияна Малинова Йотова – кандидат за президент, и Кирил Александров Вълчев – кандидат за вицепрезидент;
Боян Боянов Станков-Расате – кандидат за президент, и Йордан Стоянов Манасиев – кандидат за вицепрезидент;
Венцислав Атанасов Ангелов – кандидат за президент, и Атанас Иванов Стефанов – кандидат за вицепрезидент.

БТА потърси всички кандидати и публикува биографиите на тези, които ги предоставиха на редакционния имейл на агенцията.

/БИ/

Източник: БТА

Категория:България

Не пропускай

Предизборната кампания за президент и вицепрезидент започва от днес

Виж цялата статия

България

Предизборната кампания за президент и вицепрезидент започва от днес

Днес започва предизборната кампания за предстоящите на 25 октомври избори за президент и вицепрезидент. Централната избирателна комисия (ЦИК) регистрира 27 кандидатпрезидентски двойки. Комисията изтегли номерата в бюлетината за гласуване. Предизборната кампания за вота приключва в 24:00 ч. на 23 октомври.

На тези избори машинно гласуване се произвежда във всички избирателни секции с изключение на избирателни секции в страната с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления по чл. 16, ал. 1 от Изборния кодекс или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели, съобщиха от ЦИК на 15 септември, когато определиха реда и условията за машинното гласуване в предстоящите избори.

Адресите на 11 778 секции за гласуване са публикувани на сайта на ЦИК.

Общо 18 430 български граждани от 66 държави са се регистрирали към 11:00 ч. на 23 септември тази година за участие в изборите извън страната за президент и вицепрезидент на България, каза Боряна Стойнова от Министерството на външните работи (МВнР). До 29 септември ще могат да се подават заявления за гласуване извън страната. Най-много заявления има от Турция – над 7000, от Обединеното кралство има близо 3000, от Германия са подадени около 1500 заявления, от САЩ са над 1300, а от Испания – над 700, обясни Стойнова.

В специално обръщение към нацията на 19 януари 2026 г. президентът Румен Радев обяви, че ще депозира на следващия ден оставката си пред Конституционния съд. На 23 януари 2026 г. Конституционният съд се произнесе с решение, че пълномощията на президента на Република България Румен Георгиев Радев се прекратяват предсрочно с установяването от Конституционния съд на подадената от него оставка.

В края на юли Народното събрание насрочи за 25 октомври изборите за президент и вицепрезидент.

/БИ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

България

ЦИК регистрира Александър Гарибов като кандидат за вицепрезидент заедно с Александър Томов

Централната избирателна комисия (ЦИК) регистрира Александър Цветанов Гарибов за вицепрезидент заедно с кандидата за президент Александър Трифонов Томов, съобщиха от ЦИК. Предложението е постъпило от партия „Българска социалдемокрация – Евролевица“, която издига кандидатите за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 г.

От комисията уточниха, че ще регистрират двойката при неприключила проверка заради настъпилата промяна на кандидата за вицепрезидент.

По-рано днес ЦИК обяви за недействителна регистрацията на кандидата за вицепрезидент Сергей Инджов, който беше част от кандидатската листа за президент и вицепрезидент с Александър Томов. От решението на комисията става известно, че Инджов е с придобито „съветско“ гражданство по рождение, като не отговаря на законовите изисквания, според които право да бъде избиран за президент и вицепрезидент има всеки български гражданин по рождение, който няма друго гражданство.

/БИ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

България

Състоя се първата публична дискусия за предложения за бъдещето на Княжеската градина в София

Състоя се първата публична дискусия на тема „Историята в града: Княжеска градина като място на памет и диалог“. Дискусията се проведе пред мястото на демонтирания паметник на Съветската армия. Събитието е част от проекта „Бъдеще за Княжеска градина“, който се реализира от Столична община – направление „Градско планиране и развитие“, в партньорство с екип от професионалисти в областта на стратегическото планиране и градските политики, културата, изкуството, комуникациите, дизайна и социологическите изследвания.

Инициативата идва в точния момент, тъй като градината от доста време не може да получи една цялостна насока за развитието си, каза при откриването на дискусията кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков. Той посочи, че районната администрация прави неща, които смята, че са от полза за хората, които живеят тук и посещават Княжеската градина. Направихме първата спортна площадка със свободен достъп в центъра от много, много десетилетия, направихме детска площадка, пак първата от много време, сега предстои да я разширим и с люлки, тъй като това най-много искаха децата и майките. Разширихме стрийт фитнеса, сложихме допълнителни маси за тенис, посочи Трайков. Градината все повече започва да очертава своя дух, но това според мен и според колегите от Столична община трябва да получи една институционализирана рамка, за да има свой дълготраен облик и в крайна сметка да бъдат примирени и в хармония различните възгледи за значението на градината, каза още Трайчо Трайков.

В дискусията участие взеха проф. Даниела Колева – културолог от Софийкия университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, доц. Йордан Ефтимов – поет, литературовед от Нов български университет, проф. Петер Цанев – специалист по теория на изкуството, арх. Валери Гюров, доц. Ясен Кьосев – архитект.

Княжеската градина да бъде пространство, което да бъде обживяно от различни поколения, да бъде приятна. Но моята мечта е това да не бъде поредното „сакрално“ или „квазисакрално“ пространство, поредното тържествено пространство. Нека то да ни принадлежи на нас гражданите, призова проф. Колева.

Монументалността е най-страшното нещо, което стоеше тук. Затова идеята за някакъв друг грандиозен паметник е нещото, което никога не бих подкрепил, посочи в дискусията доц. Йордан Ефтимов.

Според мен ефимерността и диалогът трябва да надделеят, защото сме съвременни хора, живеем в 21. век. Всяко нещо, което ни връща назад, но като котва, не като памет, не като абсорбиране на спомени и културни пластове, би било пагубно, коментира проф. Петер Цанев.

Според арх. Валери Гюров мястото се нуждае на първо място от качествено направено задание, на второ място открит международен конкурс, и на трето място – да е качествено изпълнен проект, който да представлява адекватно за 21. век паркова, но и градска среда, която включва хората, а не да ги потиска по някакъв начин или да ги принизява да се прекланят пред символи. Мястото максимално трябва да се деполитизира, посочи той.

По думите на доц. Ясен Кьосев трябва да се избегне инфарктният, конфликтният момент, да не се насочва вниманието винаги към него и той да обсебва едно пространство, в което има много други интересни постижения в различни епохи, които днес са останали необсъдени, защото непрекъснато попадат в психологическата сянка на един единствен инфарктен момент. Кьосев добави, че ако разгледаме площта на паметника на Съветската армия, спрямо цялата площ на Княжеската градина, то ще видим колко много площ има, в която може да се работи грамотно, ползотворно. В това трябва да се съсредоточи смисловия, културният и социалният акцент, заяви той.

На дискусията присъстваха и граждани. Тя бе неколкократно прекъсвана от словесни нападки между присъстващите, с основна тема демонтираният Паметник на Съветската армия. В района на събитието имаше и полицейско присъствие. Гражданите изразиха мнения в подкрепа на демонтирането на паметника и такива за връщането му. Бяха дадени предложения за поставяне на паметник на цар Симеон Велики или на княз Борис Покръстител. Сред присъстващите имаше и такива, които изразиха мнение, че в пространството трябва да се засадят повече дървета, както и да се възстанови ботаническата градина.

Дискусията бе първата от поредицата, която Столична община смята да проведе. На сайта на Общината е достъпна анкета за Княжеската градина.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономикапреди 3 месеца

„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“

Обществопреди 2 месеца

ДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки

Обществопреди 1 месец

Жители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле

Спортпреди 2 месеца

Зинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн

Спортпреди 1 месец

Вратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън

Политикапреди 4 седмици

Спаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти

Политикапреди 4 седмици

Мирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии

Политикапреди 4 седмици

ДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол

Топ факти

Кои са кандидатите за президент и вицепрезидент за предстоящите избори на 25 октомври

България

Кои са кандидатите за президент и вицепрезидент за предстоящите избори на 25 октомври

България

Предизборната кампания за президент и вицепрезидент започва от днес

България

ЦИК регистрира Александър Гарибов като кандидат за вицепрезидент заедно с Александър Томов

България

Състоя се първата публична дискусия за предложения за бъдещето на Княжеската градина в София

Кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани отвърна на острите критики на Нетаняху, като заяви, че „никаква лъжа“ няма да промени издадената от МНС заповед за ареста му