Състоя се първата публична дискусия на тема „Историята в града: Княжеска градина като място на памет и диалог“. Дискусията се проведе пред мястото на демонтирания паметник на Съветската армия. Събитието е част от проекта „Бъдеще за Княжеска градина“, който се реализира от Столична община – направление „Градско планиране и развитие“, в партньорство с екип от професионалисти в областта на стратегическото планиране и градските политики, културата, изкуството, комуникациите, дизайна и социологическите изследвания. 

Инициативата идва в точния момент, тъй като градината от доста време не може да получи една цялостна насока за развитието си, каза при откриването на дискусията кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков. Той посочи, че районната администрация прави неща, които смята, че са от полза за хората, които живеят тук и посещават Княжеската градина. Направихме първата спортна площадка със свободен достъп в центъра от много, много десетилетия, направихме детска площадка, пак първата от много време, сега предстои да я разширим и с люлки, тъй като това най-много искаха децата и майките. Разширихме стрийт фитнеса, сложихме допълнителни маси за тенис, посочи Трайков. Градината все повече започва да очертава своя дух, но това според мен и според колегите от Столична община трябва да получи една институционализирана рамка, за да има свой дълготраен облик и в крайна сметка да бъдат примирени и в хармония различните възгледи за значението на градината, каза още Трайчо Трайков. 

В дискусията участие взеха проф. Даниела Колева – културолог от Софийкия университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, доц. Йордан Ефтимов – поет, литературовед от Нов български университет, проф. Петер Цанев – специалист по теория на изкуството, арх. Валери Гюров, доц. Ясен Кьосев – архитект. 

Княжеската градина да бъде пространство, което да бъде обживяно от различни поколения, да бъде приятна. Но моята мечта е това да не бъде поредното „сакрално“ или „квазисакрално“ пространство, поредното тържествено пространство. Нека то да ни принадлежи на нас гражданите, призова проф. Колева. 

Монументалността е най-страшното нещо, което стоеше тук. Затова идеята за някакъв друг грандиозен паметник е нещото, което никога не бих подкрепил, посочи в дискусията доц. Йордан Ефтимов.

Според мен ефимерността и диалогът трябва да надделеят, защото сме съвременни хора, живеем в 21. век. Всяко нещо, което ни връща назад, но като котва, не като памет, не като абсорбиране на спомени и културни пластове, би било пагубно, коментира проф. Петер Цанев.

Според арх. Валери Гюров мястото се нуждае на първо място от качествено направено задание, на второ място открит международен конкурс, и на трето място – да е качествено изпълнен проект, който да представлява адекватно за 21. век паркова, но и градска среда, която включва хората, а не да ги потиска по някакъв начин или да ги принизява да се прекланят пред символи. Мястото максимално трябва да се деполитизира, посочи той.

По думите на доц. Ясен Кьосев трябва да се избегне инфарктният, конфликтният момент, да не се насочва вниманието винаги към него и той да обсебва едно пространство, в което има много други интересни постижения в различни епохи, които днес са останали необсъдени, защото непрекъснато попадат в психологическата сянка на един единствен инфарктен момент. Кьосев добави, че ако разгледаме площта на паметника на Съветската армия, спрямо цялата площ на Княжеската градина, то ще видим колко много площ има, в която може да се работи грамотно, ползотворно. В това трябва да се съсредоточи смисловия, културният и социалният акцент, заяви той. 

На дискусията присъстваха и граждани. Тя бе неколкократно прекъсвана от словесни нападки между присъстващите, с основна тема демонтираният Паметник на Съветската армия. В района на събитието имаше и полицейско присъствие. Гражданите изразиха мнения в подкрепа на демонтирането на паметника и такива за връщането му. Бяха дадени предложения за поставяне на паметник на цар Симеон Велики или на княз Борис Покръстител. Сред присъстващите имаше и такива, които изразиха мнение, че в пространството трябва да се засадят повече дървета, както и да се възстанови ботаническата градина. 

Дискусията бе първата от поредицата, която Столична община смята да проведе. На сайта на Общината е достъпна анкета за Княжеската градина.

Източник: БТА

/БИ/

Източник: БТА

Общинският съвет в Габрово одобри създаването на Общински културен институт „Емануил Манолов“ и прие правилник за неговото устройство, организация и дейност. Решението беше взето след продължителни дебати по предложението, внесено за разглеждане на заседанието на съвета.

Предложението за създаването на института беше разгледано на първо и второ четене. При второто четене общинските съветници го приеха.

Общинският съвет даде предварително писмено съгласие за изразяване на становище по свиканото извънредно Общо събрание на акционерите на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД.

Единодушно беше прието предложението за отпускане на стипендия от бюджета на община Габрово за обучение по приоритетна специалност.

Съветниците одобриха и придобиването на два поземлени имота – на ул. „Боженци“ и в местността Долна стърна. Приети бяха предложенията за продажба на два недвижими имота – частна общинска собственост, два апартамента на бул. „Могильов“ и на на ул. „Свищовска“. 

Общинският съвет учреди безвъзмездно право на ползване на Сдружение „Спортен клуб „Орловец-Екстремум“ върху част от самостоятелен обект – частна общинска собственост, на ул. „Радецка“. Безвъзмездно право на ползване върху част от имот на същия адрес беше учредено и на Сдружение „Социален диалог 2001“.

Решено беше да бъде открита процедура за провеждане на конкурс за отдаване под наем на самостоятелен обект – публична общинска собственост, разположен в сутерена на сградата на Дом на културата „Емануил Манолов“.

Съветниците одобриха и отдаването под наем за срок от 10 години на помещение в имот – публична общинска собственост, находящ се в административната сграда на Община Габрово, по реда на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура.

Част от самостоятелен обект – частна общинска собственост, на ул. „Чардафон“, беше предоставена безвъзмездно за управление на Държавна агенция „Архиви“.

Източник: БТА