Русия „не е в позиция“ да изисква отстъпки от европейците по отношение на сигурността на континента, заяви латвийският министър-председател Андрис Кулбергс в интервю за Франс прес.

Лидерите на 27-те държави от ЕС, събрали се в Дъблин, отхвърлиха изразеното от Кремъл желание за преразглеждане на европейската архитектура на сигурността. 

„Европа е военната сила. Европа е многократно по-мощна в военно и икономическо отношение, както и по отношение на лидерството“, заяви латвийският лидер, добавяйки, че руснаците „не са в позиция да поставят изисквания“.

Европа, която беше поискала да играе по-важна роля в усилията на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна, се надява да е получила място на масата за преговори. Днес тя определи своите представители – континентът ще бъде представляван от Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Полша и институциите на ЕС по време на предстоящите дискусии относно Украйна. Кулбергс определи това като „добро решение“.

Латвийският лидер обаче не вярва, че руският президент Владимир Путин иска мир в Украйна, въпреки преговорите с американско посредничество в Абу Даби, които приключиха със споразумение между Москва и Киев за най-голямата досега размяна на затворници.

Това споразумение е „добър знак“, но е недостатъчно, казва той. Според него, „ако Путин иска истински мир, тогава е необходимо примирие“.

Премиерът смята, че САЩ трябва да окажат по-голям натиск върху Русия, за да се сложи край на войната в Украйна. „Американците имат кураж и биха могли да подтикнат Русия към истински мирни преговори“, подчерта той пред АФП.

Източник: БТА

Германия, Франция, Великобритания, Италия и Полша, заедно с институциите на Европейския съюз, ще представляват Европа в евентуалните нови мирни преговори между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ, заяви днес в Дъблин председателят на Европейския съвет Антонио Коща, цитиран от ДПА.

„Приветстваме всички дипломатически усилия, насочени към привличането на Русия на масата на преговорите“, каза Коща пред журналисти в Дъблин след края на срещата на върха на ЕС. В нея участва и българският премиер Румен Радев.

„Надяваме се преговорите да доведат до конкретни резултати. Европа трябва да говори с ясен и единен глас във всички дискусии, които определят бъдещето на Украйна и сигурността на нашия континент. В крайна сметка това е екипно усилие“, посочи Коща на заключителната пресконференция, цитиран от Ройтерс.

Вчера американският преговарящ Джаред Къшнър заяви, че руският президент Владимир Путин е готов да приеме европейско участие в преговорния процес.

Впоследствие обаче Москва оспори думите на Къшнър, като говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова заяви, че на ведомството ѝ не му е известно да е постигнато споразумение за включване на европейски държави в преговорите за прекратяване на войната в Украйна.

Досега Германия, Франция и Великобритания имаха водеща роля в европейските дипломатически усилия за прекратяване на войната, като често получаваха подкрепа от Италия и Полша заради значението на техните въоръжени сили и икономики.

Въпреки че вече не е член на Европейския съюз, Великобритания остава твърд поддръжник на Киев от пълномащабната руска инвазия на 24 февруари 2022 г.

Съгласно правилата на ЕС председателят на Европейския съвет Антонио Коща, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас представляват Съюза по въпросите на външната политика и сигурността.

Дискусията кой трябва да представлява Европа в преговорите с Русия се разгоря отново, след като европейски представители не участваха пряко в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ по-рано тази седмица в Абу Даби.

В ОАЕ обаче присъстваха делегации на Германия, Франция, Великобритания, Италия, ЕС и НАТО.

По-рано днес германският канцлер Фридрих Мерц заяви в Дъблин, че Германия със сигурност ще участва в евентуални нови преговори за прекратяване на руската война срещу Украйна, които според него ще се състоят „през следващите седмици“.

„Германия ще бъде там, това е абсолютно ясно“, подчерта Мерц.

Обявеното от Коща споразумение за състава на европейския преговорен екип обаче не уточнява кои конкретни представители ще присъстват на евентуална среща на международни лидери с руския президент Владимир Путин, украинския президент Володимир Зеленски и американския президент Доналд Тръмп.

Източник: БТА

Нидерландският премиер Роб Йетен имаше днес неколкочасови кризисни разговори с лидерите на двата си коалиционни партньора в опит да преодолее откритите разногласия в трипартийното правителство на малцинството и да предотврати разпадането му – по-малко от девет месеца след началото на четиригодишния му мандат, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес.

Тази вечер Йетен заяви, че коалиционните партньори са се споразумели през следващите дни да продължат разговорите за подобряване на сътрудничеството помежду си и за запазване на правителството след острите спорове по време на вчерашните дебати за данъчните му планове.

„Напоследък се случиха добри неща, но има и такива, които не вървят добре, а това се отразява на отношенията помежду ни“, каза премиерът на пресконференция. „Това може и трябва да се подобри – както по същество, така и в политически и личен план. Необходими са задълбочени дискусии, които започнахме днес“, добави той.

Признак за напрежението в управляващата коалиция обаче беше изявлението на лидерката на дясната Народна партия за свобода и демокрация (НПСД) Дилан Йешилгьоз-Зегериус, направено само няколко минути по-късно.

„Що се отнася до нас, експериментът с правителство на малцинството се провали. Не може да продължава по този начин. Нужни са промени, а на теория такива промени са възможни“, заяви тя.

Това е поредната политическа криза в Нидерландия, където силно фрагментираната партийна система доведе до четири парламентарни избора за едно десетилетие и подкопа общественото доверие в законодателите, посочва АП.

Трийсет и девет годишният лидер на ляволибералната партия „Демократи-66“ (Д66) Йетен, който е най-младият премиер в историята на Нидерландия, встъпи в длъжност с обещанието да постави началото на нов период на съгласие между партиите в парламента. Досега обаче той среща трудности да овладее политическите разногласия както между парламентарните групи, така и в собствената си управляваща коалиция.

Третият коалиционен партньор в правителството е консервативният „Християндемократически призив“.

Източник: БТА