Поставили сме си за цел в срок до 30 месеца заводът на „Райнметал“ в България да стане факт, посочи вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев в предаването „Защо“ по Би Ти Ви.

Пулев обясни, че е провел серия от много конструктивни срещи с представителите на „Райнметал“, на които са обсъдили основните параметри на тази важна стратегическа сделка за българската държава. Оттук нататък трябва да се случи следното, за което имаме пълното разбиране от страна на „Райнметал“ – първо трябва да бъде защитен българският интерес под формата на пълен технологичен трансфер, който да използваме за модернизиране на нашите предприятия и способности в отбранителната индустрия, каза Пулев.

По думите му теренът тепърва подлежи на допълнителни преговори и огледи. Ние сме предложили терени, които от наша гледна точка отговарят на изискванията, посочи той. „Предишните терени буквално нямаха възможност за електроснабдяване, водоснабдяване и осигуряване на всички базови нужди, за да може да има производствена площадка и качествен завод за барут. Нямаше такива предпоставки или изграждането им щеше да отнеме години“, обясни Пулев. Ние не разполагаме с години, поставили сме си цел в срок от 30 месеца този завод да стане факт, каза вицепремиерът.

Относно цените на горивата Пулев прогнозира, че дори след края на конфликта между САЩ и Иран ще има още поне шест до 12 месеца несигурност, тъй като голяма част от добивната и енергийната инфраструктура е разрушена. От страна на българското правителство не мога да поема ангажимент за геополитическите фактори, но ние поддържаме ангажимента към българските потребители, че ще имаме най-ниските цени на горивата в Европа – това го гарантираме, увери вицепремиерът.

В тази връзка той коментира, че има геополитически процеси, които са извън контрола на българското правителство и държава. Според оценката на Международната агенция за енергия, а не според моята оценка, се намираме в най-тежката енергийна криза в историята и това не е преувеличение, каза Пулев. Ние не можем да носим отговорност за тези геополитически процеси, но това, което можем да направим и правим активно и денонощно, е да следим ситуацията и да прилагаме мерки, които са обосновани, съгласувани с Европа и не противоречат на пазарните принципи, добави той.

Александър Пулев каза още, че целият набор от мерки на стойност 300 млн. евро е насочен към българските потребители. В него има широк набор от различни мерки. Една част от тях са целеви, без „хеликоптерни пари“, и са предназначени за най-бедните и социално слабите хора. Останалите мерки, извън тези 30 млн. евро, които са насочени към уязвимите групи, са активни и ще имат положително влияние върху всички български потребители, каза той. Следим денонощно ситуацията и сме готови да обсъждаме и други мерки и много бързо и ефективно да ги въведем в зависимост от тенденциите на глобално равнище, посочи Пулев. На въпрос дали е възможно ново актуализиране на мерките той отговори, че това не само е възможно, а е част от устойчивата политика на правителството.

Попитан дали има риск страната да остане без горива, Пулев коментира, че „Лукойл“ се управлява качествено и професионално. „Лукойл“ вече работи при почти 100 процента натоварване на мощностите, защото се управлява разумно от финансова гледна точка и прозрачно, от доказан експерт в индустрията в лицето на Евгени Симеонов, добави вицепремиерът.

Пулев отбеляза, че при предишния особен търговски управител рафинерията е използвала около 40 на сто от производствения си капацитет и е била изправена пред сериозна ликвидна криза. По думите му, ако този модел на управление беше продължил още няколко месеца, е съществувал риск предприятието да стигне до несъстоятелност. Очакваме проверката на Комисията за защита на конкуренцията за начина, по който се формират цените, каза Пулев и добави, че е разговарял с особения търговски управител, който ще предостави пълно съдействие.

По повод публикацията на „Ню Йорк таймс“ за възможна сделка с международните активи на „Лукойл“ Пулев посочи, че България трябва да уважава собствеността върху активите и в същото време да бъде отговорна към стратегическите си партньори – Европейския съюз, Великобритания и САЩ.

В отговор на въпрос дали остава възможността държавата да купи „Лукойл“, Пулев коментира, че през XXI век, в рамките на Европейския съюз, българската държава категорично не може да национализира чуждестранни активи, независимо дали собствеността им е руска, американска или британска.

Пулев коментира и методиката за определяне на справедлива стойност, като обясни, че тя не представлява твърд регулаторно наложен таван на цените. Нека да не се спекулира с тази тема, защото има много внушения по въпроса, призова той и обясни, че справедливата стойност е препоръчителна цена, изчислена въз основа на обективна информация.

Инициативата „Кошница с грижа“ се изпълнява и отговаря на поставените условия. Бих искал да благодаря на веригите, които се включиха доброволно и предложиха немалък набор от стоки от първа необходимост с отстъпка между 15 и 60 на сто, посочи Пулев. Моето очакване обаче беше – и това беше ангажимент, поет от търговските вериги към българското правителство – те да бъдат социално отговорни и да има отделен, ясно видим щанд с ясно обозначени стоки, каза той.

Пулев добави, че ще продължи да води този разговор с веригите, за да бъдат убедени, че трябва да поставят акцент върху съвместната инициатива с правителството. Имаше обаче и други, доста притеснителни сигнали, които достигнаха до мен и до други ресорни министри – че някои от търговските вериги са си позволявали да оказват натиск върху българските производители, които са доставчици на тези стоки, обясни Пулев.

Относно предложения данък върху свръхпечалбата Пулев каза, че в разговорите си с представителите на Международния валутен фонд ги е уверил, че става въпрос за временна мярка, а не за допълнителна административна или данъчна тежест, насочена към цялата индустрия. По думите му мярката ще обхваща определени сектори, като данък ще се плаща само върху т.нар. свръхпечалба.

Александър Пулев посочи още, че е в редовен диалог с чуждестранни инвеститори и нагласите към България са изключително положителни. На първо място те виждат липсата на политически риск. Ние преживяхме много сериозна политическа криза. Политическият риск е основният фактор, който може да обезкуражи и отблъсне чуждестранните инвеститори. Те искат предвидимост и стабилност, каза Пулев.

Източник: БТА

Данните от проверките на Комисията за защита на потребителите (КЗП) относно цените на дребно на основните горива ще бъдат представени през следващата седмица, а комисията е установила съмнения за завишени цени на пропан-бутана. Това посочи председателят на КЗП Мая Манолова в предаването „На фокус“ по Нова телевизия.

Когато цените на горивата, и по-специално на дизела, достигнаха психологическата граница от 2 евро, КЗП незабавно започна проверки в 200 бензиностанции, защото хората трябваше да получат отговор на какво се дължат високите цени, дали търговците на горива не злоупотребяват с кризата, дали поскъпването е икономически обосновано, или някой просто търси бърза печалба и иска да „лови риба в мътна вода“, посочи Манолова. Като припомни, че правомощията на КЗП се отнасят до търговците на дребно, тя обясни, че проверените 200 обекта включват както бензиностанции на големи национални вериги, така и малки бензиностанции.

Манолова обясни още, че проверките по места са приключили, но законоустановеният срок за предоставяне на обяснения и данни е пет работни дни. Поради тази причина там, където са установени съмнения за завишени цени, и по-специално при пропан-бутана, все още се изследва дали това се дължи на обективни причини, или има злоупотреба.

По отношение на предварителните резултати Манолова каза, че КЗП е установила, че бензиностанциите дори са свили надценките си при търговията с бензин и дизел. През проверявания период – от началото на август до 23 септември – цените на едро са се увеличили средно с 15 на сто, докато крайните продажни цени са нараснали с 10 на сто. Специално при дизела надценката на бензиностанциите се е свила с около 40 на сто, а при бензина – с над 30 на сто. Това означава, че горивото постъпва в бензиностанцията с 15 на сто по-скъпо, а цената на колонката е с 10 на сто по-висока, обясни Манолова.

Тя посочи, че при пропан-бутана положението е различно. Там търговците на дребно са увеличили надценките си средно с около 20 на сто и комисията ще провери на какво се дължи това, тъй като нарастването на надценката е по-голямо от увеличението на цената на едро. По думите ѝ е възможно търговците да са се опитали да компенсират по-ниските надценки при бензина и дизела чрез увеличаване на цената на пропан-бутана. Манолова уточни, че това тепърва ще бъде установено и не се наблюдава във всички бензиностанции, а само в част от тях.

Манолова посочи още, че КЗП има ясни правомощия да налага санкции в случаите на необосновано повишаване на цените. Те са значителни – по 10 000 евро за всеки отделен продукт. Председателят на комисията заяви, че тези санкции ще бъдат налагани много внимателно, защото целта, от една страна, не е да бъде доведена до фалит някоя малка бензиностанция, но, от друга, потърпевши не трябва да бъдат българските потребители.

Председателят на КЗП каза, че нейният ангажимент е преди всичко да защити българските потребители, но действията на комисията няма да бъдат „с бухалка“ спрямо търговците. В тези времена, когато цените буквално излетяха нагоре след приемането на еврото, а и преди това, българските граждани действително имат нужда от защита и от това някой да се противопостави на рязкото поскъпване не само на горивата, но и на храните, услугите и услугите на мобилните оператори, както и на общото поскъпване на живота, каза Манолова.

Мая Манолова посочи, че въпреки повишаването на доходите през последните години покупателната способност на българите все още е 68 на сто от средноевропейската, което оставя страната на последните места както по доходи, така и по това какво хората могат да си позволят с тях. Манолова коментира също, че ако цените на горивата у нас са сред най-ниските в Европа, то при някои групи основни хранителни продукти цените в България са значително над средноевропейските.

Тя каза, че още от първия момент, в който е започнала работа в КЗП, основните сигнали са, от една страна, от потребители, които продължават буквално да се плашат от цените в супермаркетите, а от друга – от български производители, които също са притиснати на входа на търговските вериги. От това, което видях през първите две седмици от работата си като председател на КЗП, се оказва, че надценките в търговските вериги надхвърлят 100 на сто, като достигат 130–140 на сто, каза Манолова и отбеляза започналите проверки на комисията в търговските вериги.

Санкции ще има, а проверките, които започнахме в петък, ще изследват както необоснованото повишаване на цените на основни хранителни продукти, така и нелоялните и заблуждаващите търговски практики, обясни Манолова. По думите ѝ проверките ще покажат и разликата между доставните цени, особено при българските продукти, и цените, на които те се продават на щандовете. Нашите проверки ще бъдат огледало на изкривения модел на търговията с храни, добави тя.

Председателят на КЗП каза още, че заедно с министъра на икономиката комисията работи и по методика за справедливата цена. По думите ѝ така ще стане ясно с колко цените, на които търговските вериги продават основни хранителни продукти, надхвърлят справедливата им стойност.

Манолова каза още, че КЗП ще насочи вниманието си и към банковия сектор заради повишаването на таксите. „Потребителите нямат отговор на въпроса защо банките увеличават таксите“, посочи тя. По данни на Българската народна банка банковата система е отчела печалба от 3,6 млрд. лева през 2025 г., като приходите от такси и комисиони са достигнали 2,3 млрд. лева, а нетният доход от тях – 1,8 млрд. лева. „Всичко това се плаща от потребителите и потребителите трябва да бъдат защитени“, заяви председателят на КЗП.

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви създаването на нова структура, наречена „Сили за свръхинтелект“ (Super Intelligence Force – SIF), която ще координира усилията на федералното правителство в областта на изкуствения интелект, предаде ДПА.

Тръмп написа в социалната си мрежа „Трут Соушъл“ (Truth Social), че задачата на новия орган ще бъде да гарантира, че САЩ „ще продължат да бъдат световен лидер в областта на свръхинтелекта“.

Миналия месец американският президент обяви намерението си да създаде „сили за изкуствен интелект“, но впоследствие започна да използва понятието „свръхинтелект“ вместо по-разпространения термин „изкуствен интелект“.

Сред ръководителите на новата структура Тръмп посочи директора на националното разузнаване Джей Клейтън, председателя на Федералната търговска комисия Андрю Фъргюсън, главния технологичен директор на Пентагона Емил Майкъл и директора на Службата за управление на персонала Скот Купър.

Новият орган ще координира взаимодействието на правителството с потребителите, организациите, защитаващи обществения интерес, религиозните общности, операторите на критична инфраструктура и компаниите за изкуствен интелект. Той ще се отчита пред Тръмп и началника на канцеларията на Белия дом Сузи Уайлс.

Американският президент се противопоставя на призивите за забавяне на развитието на изкуствения интелект. Според него САЩ изпреварват Китай в тази област и трябва да запазят водещата си позиция.

Инициативата е обявена на фона на засилващите се предупреждения за рисковете от технологията след кибератаки, извършени от автономни агенти с изкуствен интелект. Представители на сектора предупредиха, че загубата на контрол върху мощни системи за ИИ може да доведе до голям брой жертви.

Администрацията на Тръмп определя подобни предупреждения като прекалено тревожни и подкрепя саморегулирането на сектора. На среща между президента и ръководители на компании за изкуствен интелект миналата седмица Клейтън заяви, че запазването на американското лидерство в тази област е най-важният приоритет за националната сигурност.

Източник: БТА