Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев заяви в предаването на БНТ „Денят започва с Георги Любенов“, че проектобюджетът за 2027 г. ще показва всички нужни инструменти за растеж.

Този бюджет ще бъде бюджетът на „Прогресивна България“, на нашето правителство. Той ще показва всички нужни инструменти за растеж, заяви вицепремиерът и потвърди, че проектобюджетът ще бъде представен другата седмица.

Като ключова мярка в него икономическият министър посочи отделянето на 135 милиона евро за развитие на индустриални зони. Целта е постигане на мултиплициращ ефект, при който всяко инвестирано от държавата евро да привлече между 5, 10 и 20 евро частни инвестиции. Пулев допълни, че са набелязани стратегически зони с висок потенциал в цялата страна, като посочи, че по-големи детайли по тези анализи ще бъдат представени следващата седмица.

В отговор на въпрос вицепремиерът отбеляза, че взимането на нов държавен дълг за рефинансиране на стар е стандартна финансова практика и допълни, че нивото на дълга все още е ниско. Той заяви още, че е „за“ тегленето на нов дълг, когато той е обвързан с реформи – за инвестиции в индустриални зони, по-добра бизнес среда и насърчаване на индустрията. Пулев каза, че е против тегленето на дългове само за „запушване на дупки“ и текущи заплати, тъй като това води до дългова спирала. Попитан за протестите, министърът посочи, че не се притеснява от тях и допълни, че винаги протяга ръка към синдикатите и неправителствения сектор.

В отговор на друг въпрос вицепремиерът определи като огромна новина за инвестициите в България и успех за страната изваждането на страната от т.нар. сив списък на държавите под засилено наблюдение на Групата за финансови действия, която координира международните усилия за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Пулев отбеляза също, че изваждането от списъка дава силен положителен сигнал към чуждестранните и местните инвеститори. По думите му, това „проправя и широко отваря вратата“ за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Като председател на Комитета за скрининг на инвестициите министър Пулев съобщи, че се отчита 65 на сто ръст на инвестициите по този компонент в рамките на мандата. Той отбеляза също, че за последните осем месеца българският износ е нараснал с 10 на сто, което, по думите му, е  безпрецедентен резултат на фона на историческата „ножица“ във външнотърговското салдо.

Източник: БТА

Пшеницата падна до най-ниското си ниво от юли, след като Русия за първи път оттогава пусна зърнени кораби от Азовско море, пишат в своя седмичен анализ експертите от Софийската стокова борса (ССБ).

Пшеницата продължи да поевтинява на световните борси и тази седмица, насочвайки се към девета поредна седмица на спад. На Чикагската борса декемврийските контракти спаднаха в сряда до около 220 долара за тон – най-ниското ниво от началото на юли и с близо 25 процента под върховете от септември, след като Русия за първи път от юли позволи на зърнени кораби да напуснат пристанищата в Азовско море, което засили надеждите за частично възобновяване на черноморския износ. На борсата „Юронекст“ (Euronext) понижението е до 227 евро за тон (около 253 долара за тон).

Царевицата на Чикагската борса се насочва към пета поредна седмица на спад под натиска на жътвата в САЩ. Декемврийските контракти се понижиха до около 178 долара за тон, а прекомерно влажното време в части от царевичния пояс даде само краткотрайна подкрепа. На „Юронекст“ ноемврийският договор се задържа на високи нива около 288 евро за тон (около 321 долара за тон), докато по-далечните договори поевтиняха.

Захарта поевтиня рязко в началото на седмицата. В понеделник суровата захар в Ню Йорк (мартенски контракт) падна до около 423 долара за тон, а бялата захар в Лондон (декемврийски контракт) – до 515,40 долара за тон, най-ниските нива от началото на октомври.

На Софийската стокова борса след сделките от началото на месеца за хлебна пшеница на 198 евро за тон, сега остава котировката „купува“ фуражна пшеница на 192 евро за тон.

Продължава предлагането на множество видове консервирани храни след сделките от преди седмица за пастет, пълнени пиперки, боб яхния и други. В тези последни дни на октомври се реализираха покупки за мусака на 2,62 евро за килограм, пиле с грах на 2,89 евро за килограм и боб яхния на 2,01 евро за килограм. Продължи и предлагането на зелен фасул на 0,75 евро за килограм, зелен грах на 1,94 евро за килограм, конфитюр „Ягода“ на 3,25 евро за килограм и мармалад „Шипка“ на 3,71 евро за килограм.

В подкръг „Индустриални стоки“ на ССБ през тази седмица се реализираха сделки за газ пропан бутан на 475 евро за хиляда литра и за газьол за ПКЦ от 1638,04 до 1704,83 евро за хиляда литра. В групата на горивата се осъществиха продажби и за автомобилен бензин А95Н от 1300 до 1320 евро за хиляда литра, за дизелово гориво Б6 в диапазон 1533,33-1600 евро за хиляда литра и за керосин за реактивни двигатели без акциз на 1312,71 евро за хиляда литра.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА