Балкани
Хърватският остров Црес е избран за най-добрия скрит островен бисер в Европа от читателите на британския вестник „Гардиън“

Хърватският остров Црес е избран за най-добрия по-малко познат европейски остров в анкета сред читателите на британския вестник „Гардиън“, съобщи хърватският портал „Индекс“.
Црес е сред европейските острови, препоръчани от читатели на изданието заради природата, спокойствието и по-малкия брой туристи в сравнение с най-популярните дестинации. Островът е представен като най-слабо населения от четирите големи острова в Кварнерския залив.
Особено внимание е отделено на дивата природа на Црес, маслиновите насаждения, лавандулата, храстовидните пейзажи и малките крайбрежни селища и села. Читателка, препоръчала острова, разказва и за белоглавите лешояди, които летели успоредно на автобуса, докато той се приближавал към най-високата част на острова.
Запазената природа е сред основните характеристики на Црес, отбелязва „Гардиън“. Островът е едно от последните естествени местообитания на белоглавия лешояд, а в село Бели се намират посетителски център и спасителен център за тези птици. Особеност на местната популация е, че птиците гнездят по скалите непосредствено над морето.
Сред известните места на острова са Любенице, Бели и Валун, а туристическите маршрути преминават през разнообразни пейзажи – от горите на Трамунтана на север до скалисти райони и скрити заливи. Сред местните специалитети е известното цреско агнешко месо.
Освен Црес, в избора на читателите са включени ирландският остров Валентия, гръцкият Карпатос, френският Ил дьо Сен, италианският Липари, Ла Грасьосаa на Канарските острови, уелският Скомер, шведският Готланд и естонският Саарема.
„Гардиън“ редовно публикува препоръки на свои читатели за по-малко известни туристически дестинации в рубриката си „Readers’ Travel Tips“ (Читателски препоръки за пътешествия), като този път Црес е поставен начело на класацията за скрити островни бисери в Европа.
Източник: БТА
Балкани
Турция отмени оперативния лиценз на иранска банка в условията на натиск от страна на САЩ

Турският банков регулатор BDDK отмени оперативния лиценз на клона на иранската банка „Меллат Банк“ (Mellat Bank) в Истанбул, съобщи Ройтерс, като се позовава на решение, обнародвано в турския Държавен вестник днес.
Агенцията припомня, че решението за отмяната на лиценза е взето в условията на американското настояване към други държави да увеличат икономическия натиск спрямо Техеран.
В решението обаче натискът от страна на САЩ не е споменат. Като мотив е посочена клауза в банковия закон на Турция, която позволява лицензът да бъде отнет, ако се прецени, че продължаващата работа на банката представлява риск за правата на вложителите или за сигурността и стабилността на финансовата система.
По-рано този месец американското Министерство на финансите наложи санкции срещу малка турска инвестиционна банка и две подразделения.
Американското министерство също така съобщи, че Турция и Оман са решили да преустановят полетите до двете страни, извършвани от санкционираната иранска авиокомпания „Махан Еър“ (Mahan Air), след разговори помежду си за съобразяване с мерките на САЩ срещу Иран.
/ПК/
Източник: БТА
Балкани
„Мудис“ повиши перспективата на кредитния рейтинг на Гърция на положителна

Международната рейтингова агенция „Мудис“ (Moody’s Ratings) повиши оценката си за песпективата на гръцкия кредитен рейтинг от „стабилна“ на „положителна“, съобщи гръцката телевизия Скай. Самият кредитен рейтинг се запазва на инвестиционно равнище от Baa3.
Според агенцията промяната в на оценката на перспективата към положителна отразява позитивните перспективи на кредитния профил на Гърция. Има все повече индикации, че постоянният акцент на гръцките власти върху структурните икономически и институционални реформи дава плодове, като увеличава икономическата и фискалната устойчивост в степен, която може да надхвърли текущите оценки на „Мудис“, което от своя страна можеда доведе до по-висок темп на структурен растеж, се казва в съобщението, разпространено вчера.
Също вчера друга рейтингова агенция, „Скоуп“ (Scope Ratings) повиши кредитния рейтинг на Гърция от BBB на BBB+ със стабилна перспектива.
/ПК/
Източник: БТА
Балкани
Сградите на битолския „Широк сокак“ „разказват“ историята на града

Съчетавайки балканската архитектура и съвременния градски живот, улица „Широк сокак“ в град Битоля е една от интересните улици в Северна Македония. Разходката по нея разкрива превръщането на града от османски административен център в европеизирания, днес вече позахабен, град на консулите – както Битоля е известен.
Улицата се оформя към средата на 19 век (около 1850-та г.) – тя започва от Съдебния мост (близо до знаковата Часовникова кула) и продължава към Градския парк, а маршрутът е обявен за културно наследство със специално значение и е защитен като градско-архитектурна среда в Северна Македония.
Името на улицата, която в определен период от време се нарича „Маршал Тито”, произхожда от османския период, когато повечето улици в града са били тесни, кални и криволичещи сокаци. Новопроектираната улица е била необичайно широка, права и павирана, а местното население започва да я нарича „Широк сокак”.
Сградите, построени по протежението ѝ, са смесица от неокласицизъм, барок и традиционна османска архитектура. Те са били собственост на богати семейства и дипломати, а визуалната идентичност на сградите е дело на чуждестранни архитекти, образовани във Виена и Париж.
Въпреки че плановете за някои от военните и държавните сгради (като ранната фаза на Офицерския дом) са поръчвани от Истанбул, черновите им често били дело на френски или италиански инженери, наети от Османската империя. Конкретни къщи са видимо вдъхновени от Виенския сецесион, а богати битолски търговци донасяли готови архитектурни планове от Австро-Унгария и молели местните тайфи (строителни групи) да ги изпълнят.
Днес фасадите на сградите по улицата сякаш разкриват две епохи: една на нивото на пешеходците, където има кафенета и съвременни магазини с огромни стъклени витрини и светещи реклами, и втора над тентите – онази архитектура, която е давала облика на „града на консулите”.
В края на 19-ти и началото на 20-ти век на „Широк сокак” вече е имало над 10 дипломатически мисии (консулства), като една от забележителните сгради на нея е Офицерският дом. Строителството на Офицерския дом започва в края на 19 век по заповед на османските власти и е инициирано от Абдула Керим паша. Архитектурата му напомня на дворци във Виена и Париж, като се разпознава с богатите си фасадни декорации, високи сводести прозорци и красивата церемониална зала с автентични орнаменти. Сградата е реставрирана през 2021 г.
Според местни градски легенди в Битоля Офицерският дом и някои от консулските сгради на „Широк сокак“ са свързани с подземни тунели за бягство или тайна дипломация – твърдение, което никога не е било потвърдено.
В навечерието на Балканските войни на „Широк сокак” има множество дипломатически представителства, заради което градът е наречен „Град на консулите“. Документирани консулства в Битоля са имали Австро-Унгария, Русия, България, Великобритания, Франция, Кралство Италия, Сърбия, Гърция, Румъния. Някои държави, включително България, все още имат своите дипломатически представителства в града.
Българското дипломатическо представителство в Битоля е открито през 1897 година като търговско агентство в рамките на Османската империя, а първият български търговски агент е Никола Стойчев. След обявяването на Независимостта на България през 1908 година агентството получава и дипломатически статут. Сградата, в която се помещава българското генерално консулство, не е разположена на „Широк сокак”, но има над 100-годишна история и е в стил неокласицизъм.
Сградите в района на „Широк сокак“ са под юрисдикцията на Битолския институт и музей и законово всяка реконструкция на тяхна фасада, смяна на прозорци или покривна конструкция трябва да премине през строг процес на одобряване, за да се запази оригиналният вид от 19-ти и 20-ти век. Архитекти и реставратори в Северна Македония често алармират за необходимостта от спешно възстановяване на фасадите на някои от частните сгради и настояват за прилагане на стандартите за ктонсервиране, както и забрана на модернистични интервенции.
Град Битоля също така бил и своеобразна столица на фотографите – в музея, а и не само, могат да бъдат видени множество кадри от историята на града. На „Широк сокак“ или в страничните улици е имало многобройни фотографски студиа, сред които и това на семейство Папакочеви, което е пряко свързано с първите стъпки на един от най-известните майстори на портретната фотография на Балканите през 20-ти век – Петър Папакочев. Чичото на Петър Папакочев, Янаки, е бил собственик на известно фотографско студио в Битоля и тъкмо там младият Петър прави първите си стъпки във фотографията и се заражда страстта му към това изкуство.
Безспорните авторитети в Битоля по това време са пионерите на киното на Балканите – братята Милтон и Янаки Манаки, които през 1905 г. се преместват от Янина в Битоля и тяхното „Ателие за художествена фотография” бързо се превръща в култово място, където са се снимали консули, военни генерали, заможни граждани, но и обикновени хора. Архивът на братя Манаки съдържа хиляди негативи, които днес се съхраняват в Държавния архив на Северна Македония.
През 1921 г. те купуват парцел на „Широк сокак” и построяват кино на открито, което през 1923 г. прераства в закрита кинозала. Киното изгаря при пожар през 1939 г., но днес в тяхна чест на „Широк сокак“ е построено модерно кино със същото име, разположено близо до оригиналното място.
Именно на „Широк сокак“ братята Манаки са заснели първите филмови кадри на Балканите като посещението на султан Мехмед V Решад (1911 г.), парадите след Младотурската революция (1908 г.), както и първите документални кадри на граждани на Битоля, разхождащи се вече облечени в европейски дрехи.
От 1979 година в Битоля в чест на Милтон и Янаки Манаки се организира Международният филмов фестивал „Братя Манаки“. Неговото 47-мо издание се открива днес, 19 септември, и ще продължи до 25 септември. Тазгодишният носител на престижната награда „Златна камера 300“ – наречена така в чест на легендарната камера Bioscope No. 300, с която братята Манаки са снимали – е датският оператор Дан Лаустсен. В програмата на фестивала тази година са включени 600 филма, както и образователни семинари за местни и чуждестранни студенти, както и семинари, свързани с програмата „Еразъм“.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 1 месецЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 1 месецЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 4 седмициВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 седмициСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 1 месецВтори бронз за ансамбъла на България на финалите на шампионата на планетата във Франкфурт
-
Обществопреди 1 месецВъздухът в София се подобрява, очаква се трайно разсейване на дима от Сърбия
