Министърът на енергетиката на Румъния Думитру Кисалица поиска днес подкрепата на страните членки на европейския Алианс за ядрена енергия за модернизацията на първи блок на АЕЦ „Черна вода“ в контекста на разследването на Европейската комисия за държавната помощ, която страната е планирала за проекта, съобщава телевизия Диджи 24. 

Искането е било отправено в Люксембург в рамките на министерска среща на Алианса за ядрена енергия, обединяващ държавите от ЕС, които подкрепят развитието на ядрената енергетика. Европейските партньори бяха приканени да подкрепят проекта в рамките на 30-дневното обществено обсъждане, част от процедурата, в която Европейската комисия проверява дали предвиденото от румънската държава финансиране отговаря на правилата на ЕС за държавните помощи, пояснява Диджи 24.

През април т.г. Европейската комисия започна задълбочено разследване, за да установи дали държавната помощ, която Румъния възнамерява да осигури за модернизацията и удължаването на живота на първи блок на АЕЦ Черна вода, отговаря на европейските норми.

През януари Румъния информира Брюксел, че възнамерява да подкрепи модернизацията на първи блок и да удължи живота му с още 30 години при запазване на капацитета за производство на електроенергия от 706 мегавата. Стойността на проекта се изчислява на 3,2 млрд. евро, като планът включва безвъзмездна финансова помощ от 600 млн. евро и държавни гаранции за необходимите заеми.

Първи блок на централата е пуснат в експлоатация през 1996 г., а през 2027 г. реакторът ще достигне края на очаквания си експлоатационен срок.

В първоначалната си оценка ЕК посочи, че проектът е необходим, но повдигна въпроси за стойността и структурата на помощта, последиците за конкуренцията и финансовите рискове, поети от румънската държава. Разследването има за цел да установи дали предвидената държавна помощ не надхвърля необходимото за реализацията на инвестицията.

Единствената атомна централа на Румъния произвежда около една пета от електроенергията в страната с два реактора CANDU, канадско производство, които бяха пуснати в експлоатация съответно през 1996 г. и 2007 г. Първоначалните планове за централата са предвиждали четири реактора, в един момент е бил планиран и пети, но са завършени само първите два.

Реакторите бяха спрени през лятото заради ниския дебит на река Дунав и в момента централата не работи, което оказва натиск върху националната енергийна система.

Източник: БТА

Кипърският президент Никос Христодулидис и палестинският президент Махмуд Абас подчертаха днес по време на срещата си в Президентския дворец в Никозия необходимостта от създаване на условия за сигурност и стабилност в региона, както и от постигане на мир, предаде за БТА кипърската агенция КНА.

Абас посочи „отличните отношения“ между Република Кипър и палестинския народ, както и отличните връзки, които Кипър „с право“ поддържа с Израел, като добави, че Никозия би могла да изиграе роля в посредничеството между двете страни въз основа на политическо решение, стъпващо на международното право и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.

„Република Кипър е част от решението на проблемите в региона“, каза Христодулидис, посрещайки палестинския президент, и добави, че Никозия е „на разположение на Палестина, за да поеме всяка роля, която прецените за необходима, с цел постигане на общите ни цели“.

Говорейки чрез преводач, Абас каза, че в продължение на много години палестинската страна е „протягала ръка към израелската страна, за да се стигне до споразумение и да се постигне мир“. Той призова президента Христодулидис да съдейства Кипър, „като съседна държава“, да изиграе роля в това мирните разговори с новото израелско правителство да доведат до желаните положителни резултати.

Христодулидис посрещна Абас в Президентския дворец малко преди обяд, след което двамата лидери проведоха среща на четири очи.

Приветствайки Абас, Христодулидис каза, че особено се радва да посрещне палестинския президент в Кипър след двете си посещения в Палестина през 2023 и 2025 г., се посочва в изявление на кипърското президентство.

„Отношенията ни винаги са били отлични“, каза Христодулидис, като отбеляза, че Република Кипър е признала Палестина през 1988 г. и че позицията на Кипър относно разрешаването на палестинския въпрос е „ясна“ и се основава на договорената рамка от резолюции на Обединените нации.

Същевременно той каза: „Днес са налице процеси, които подчертават както значението, което отдаваме на нашите отношения, така и ангажимента ни към създаването на условия за сигурност и стабилност в нашия регион.“

Христодулидис каза, че по-голямата част от хуманитарната помощ на Република Кипър е била насочена към Палестина, като същевременно Палестина е използвала центъра CYCLOPS в Ларнака за обучение на палестинци.

Палестина също така наскоро участва в семинар в центъра за въздушно гасене на пожари, създаден от Република Кипър и Европейския съюз в Пафос, каза той.

„Вашето посещение идва в много важен момент за нашия регион. Очаквам с нетърпение разговорите ни и обмена на мнения относно това как можем да работим заедно винаги с позитивен подход за създаване на условия за сигурност и стабилност в региона“, каза Христодулидис пред Абас.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

/ПК/

Източник: БТА