Броят на безработните в Германия достига 2,955 млн. души през октомври, което е увеличение с 44 000 спрямо същия месец на 2025 г., съобщи федералната агенция по заетостта „Дестатис“ (Destatis). Спрямо септември броят им намалява с 40 000 поради сезонни фактори, а равнището на безработицата се понижава с 0,1 процентни пункта до 6,3 на сто.

„Икономическите условия все още не са достатъчни за подобрение на пазара на труда“, заяви председателят на Управителния съвет на агенцията Андреа Налес. „Спадът на безработицата през октомври е сравнително слаб.“

През октомври миналата година месечното намаление също е било ограничено и е възлизало на 44 000 души.

Търсенето на работна ръка остава слабо. В бюрата по труда са регистрирани 654 000 свободни работни места, с 31 000 повече спрямо година по-рано.

По предварителна оценка на агенцията през октомври 1,065 млн. души са получавали обезщетения по осигуряването за безработица, което е увеличение с 88 000 на годишна база.

Броят на трудоспособните получатели на минимална социална помощ е намалял със 172 000 до 3,559 млн. души. Не всички от тях са безработни, тъй като част от работещите получават допълваща подкрепа заради недостатъчни доходи.

Най-висока остава безработицата в провинция Бремен, където равнището е 11 на сто спрямо 11,4 на сто година по-рано. Следват Берлин с 10,4 на сто и Саксония-Анхалт със 7,9 на сто.

Най-ниски са стойностите в Бавария, 4 на сто, и Баден-Вюртемберг, 4,6 на сто.

Затруднения има и на пазара за професионално обучение. „Вследствие на икономическата слабост обявите за места за професионално обучение продължават да намаляват значително“, посочи Налес. По думите ѝ това допълнително влошава възможностите на кандидатите.

От октомври 2025 г. до септември 2026 г. пред агенциите и центровете по заетостта са заявени общо 469 000 места за професионално обучение, от които 453 000 в предприятия. Общият брой е с 31 000 по-малък спрямо предходния годишен период.

Същевременно 447 000 кандидати са използвали посредническите услуги за намиране на място за обучение, с 3000 повече спрямо година по-рано.

До края на септември професионално обучение са започнали 179 000 от кандидатите, с 12 000 по-малко спрямо предходната година. Делът им от 40 на сто е най-ниският след обединението на Германия, според данните на агенцията.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА

Германската икономика отчита ръст от 1,3 на сто на годишно през третото тримесечие след отчитане на ценовите изменения. При допълнителна корекция за календарните ефекти увеличението е 1,2 на сто. Това сочат показват предварителни данни на Федералната статистическа служба „Дестатис“ (Destatis). Потребителските разходи подкрепят растежа, докато инвестициите намаляват, а динамиката на износа отслабва.

На тримесечна основа растежът е 0,2 на сто през третото тримесечие въпреки напрежението, свързано с войната в Иран.

Увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) е изчислено след корекции спрямо цените, сезонните колебания и календарните ефекти. То следва растеж от 0,4 на сто през първото тримесечие и 0,3 на сто през второто.

Потребителските разходи са се повишили леко спрямо предходните три месеца. По предварителни данни инвестициите са намалели, а силното развитие на износа от първата половина на годината се е забавило значително през периода юли-септември.

В текущи цени стойността на произведените стоки и услуги в Германия през третото тримесечие достига 1188,63 млрд. евро, което е номинално увеличение с 4,6 на сто спрямо същия период на 2025 г.

Статистическата служба е преразгледала и данните за първите две тримесечия на 2026 г., като е включила допълнителна информация. Публикуваните досега темпове на реалния растеж остават без промяна.

Германската икономика засега се справя с енергийния шок по-добре от очакваното и е на път да постигне най-силния си годишен растеж от 2022 г. насам, коментира Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите проучвания в Ай Ен Джи (ING), в анализ, получен на електронната поща на редактор на БТА.

Според него устойчивостта се обяснява с пренасочването на промишлени поръчки от по-тежко засегнати азиатски икономики към Европа, натрупването на запаси и постепенното отражение на държавните инвестиции в отбрана и инфраструктура.

Пренасочените поръчки са временна полза за част от германските компании, а не доказателство за възстановена конкурентоспособност, предупреждава икономистът. Ефектът от запасите също зависи от това дали предприятията очакват повече поръчки, или се подсигуряват срещу бъдещи смущения в доставките.

Бжески подчертава, че възстановяването все още не е устойчив икономически подем. Перспективите остават зависими от фискалните стимули, а Германия се нуждае от структурни реформи за подобряване на международната си конкурентоспособност.

Сред рисковете той откроява възможна ескалация на войната в Близкия изток, високите цени на петрола и газа, ниските водни равнища по основните транспортни маршрути и повишените лихви, които могат да ограничат жилищния пазар и инвестициите.

Източник: БТА