Лидерите на САЩ, Русия и Китай планират да се срещнат в четвъртък в кулоарите на форума на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в китайския технологичен хъб Шънджън, предаде Асошиейтед прес и определи като безпрецедентни предстоящите разговори между държавните глави на трите най-големи ядрени сили в света. 

Макар и срещата между лидерите за съвместни разговори да е уникална по рода си, според анализатори няма кой знае какви очаквания, че тя би могла да роди значим пробив, поради което е натоварена по-скоро със символно значение, отколкото със съдържание.

Намерението за тристранна среща на върха между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин потвърди вчера Белият дом. Тя ще се със състои в сложен за отношенията между трите държави момент.

Тръмп затопли отношенията си със Си, след като страните им сключиха примирие след кратката търговска война миналата година, както и въпреки различията си относно войната на САЩ в Иран и останалите въпроси, пораждащи напрежение между двете най-големи световни икономически сили.

Тръмп се опита да построи по сходен начин и отношенията си с Путин, макар руският лидер да отказва да прекрати вече почти петгодишната си война в Украйна и да задълбочи военното, разузнавателното и дипломатическото сътрудничество с Техеран.

Президентът на САЩ настоя, че подобна среща би дала възможност на тримата лидери да обсъдят американската война с Иран и неговата цел, която е да бъде постигнато тристранно споразумение за ядрените арсенали.

Тръмп възнамерява да обсъди иранската война със Си и Путин, но ще избегне да обсъжда Украйна, според пожелал анонимност високопоставен американски официален представител, който даде брифинг за репортери.

Последният останал ядрен пакт между Русия и САЩ изтече през февруари, което за пръв път от повече от половин столетие премахна всички ограничения върху двата най-големи ядрени арсенала, отбелязва Асошиейтед прес. Когато този договор – известен като Договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия, или Нов СТАРТ – изтече, Тръмп отхвърли призива на Москва срокът на двустранното споразумение да бъде продължен с още година и поиска „нов, подобрен и осъвременен“ договор, който да включва и Китай.

„Да се надяваме, че тристранната среща ще послужи като основа за продуктивни разговори (за ядрено разоръжаване), които да могат да бъдат продължени и в бъдеще“, каза американският официален представител, който добави, че не се очаква да бъдат обявени някакви договорености.

По оценки на Пентагона арсеналът на Пекин възлиза на около 600 бойни глави, което е далеч по-малко в сравнение със запасите на САЩ и Русия, всяка от които разполага с по над 5000 бойни глави. Но макар и Вашингтон и Москва да намаляват арсеналите си, Китай не показва никакъв интерес към разработване на ядрен пакт.

Представители на правителството на Тръмп признават, че въпросът за ядрения арсенал е труден за Пекин, но американският официален представител окачестви предстоящата среща като мига, в който Китай „да покаже зрялост и да седне на масата на възрастните“ по въпрос от глобално значение.

Съгласявайки се да бъде домакин на подобна среща, Си може би си прави сметка, че тя му дава възможност да демонстрира нарасналото международно влияние и престиж на Китай.

За Кремъл тези разговори са шанс да покаже, че Русия е свръхсила, равностойна на Вашингтон и Пекин.

„Според мен в случая с Путин най-важното за него е да даде сигнал, че той иска да разговаря с президента и с председателя Си по начин, който подсказва, че те вземат решения за Украйна, което очевидно не се харесва на украинците и европейците“, каза Едгард Каган, бивш посланик на САЩ в Малайзия, а сега експерт в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Тристранната среща е много вероятно да засенчи срещата на върха на АТИС. Това е форум, събиращ 21 икономики в Шънджън, и бележи важен момент за Китай, тъй като чрез него Китай може да се похвали със своя бързо развиващ се, свръхсъвременен крайбрежен мегаполис, който само за няколко десетилетия се превърна от малко рибарско селище в глобален технологичен и икономически център.

Но подобна среща е в състояние и да подрие аргумента на Пекин, че мисленето на Запада е застинало в Студената война, което е допринесло за руската война срещу Украйна, както и че САЩ подкопават международните институции и дoговори с начина, по който водят войната срещу Иран, отбелязва Асошиейтед прес.

Тази среща противоречи и на настояванията на Пекин, че е защитник на свободната търговия в АТИС, каза Ху Тиан Бун, експерт по китайска политика в Технологичния университет „Нанян“.

„Това някак си е в разрез с китайската подкрепа за мултилатерализма“, каза той.

Путин и Си не са непознати един за друг. Двамата изградиха тесни лични отношения. Откакто Си стана президент през 2013 г., двамата се срещнаха над 40 пъти и се обръщат един към друг със „скъпи приятелю“.

Тръмп и Путин са се срещали лице в лице седем пъти, а последният път беше през август миналата година в Аляска. Си и Тръмп са водили разговори осем пъти тет-а-тет, включително през септември в рамките на държавното посещение на Си във Вашингтон.

Пекин е най-големият търговски партньор на Москва, отношения, които бяха укрепени още повече, откакто Путин изпрати войски в Украйна през 2022 г.

За разлика от ЕС и Запада, които се опитват икономически да изолират Русия, Китай увеличи покупките на руски енергоресурси и стана най-големият доставчик на стратегически технологии за Москва, включително на високотехнологични компоненти за руската оръжейна промишленост. Пекин пренебрегна исканията на Запада да прекрати тези доставки.

В навечерието на войната на Русия в Украйна Си и Путин обявиха „безгранично приятелство“ между държавите си. Китай официално заявява, че е неутрален в конфликта, като същевременно обвинява съюзниците на Киев, че също носят отговорност за предизвикването на руските военни действия в Украйна.

Москва, от своя страна, многократно е изразявала подкрепата си за политиката на Пекин по тайванския въпрос.

Наскоро Тръмп сключи дизелова сделка с Русия, при която отмени част от санкциите срещу Москва и позволи продажбата на стотици милиони тонове гориво. Американският лидер обвини украинските атаки срещу руските петролни рафинерии за скока в енергийните цени. Според анализатори обаче основна роля за повишението на цената на суровия петрол играе войната в Иран.

Украинският президент Володимир Зеленски изрази безпокойство, че тристранната среща може да послужи като основа за обсъждане на възможна сделка за Украйна зад гърба на Киев.

Планирането на срещата на върха накара някои да направят паралели с Ялтенската мирна конференция през 1945 г., на която лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз се договарят да разделят Германия и Берлин на четири окупационни зони и финализират плановете си да създадат ООН.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли сравненията с Ялта и отбеляза, че договореностите от Шънджън не могат да бъдат налагани на никого.

„Ясно е, че среща между лидерите на Русия, Китай и САЩ е нещо изключително значимо“, каза Песков. „Но да не забравяме, че визията за световния ред е никой да не се опитва да налага даден възглед за световен ред и че той трябва да бъде основан на взаимната изгода и взаимното уважение.“

  

Източник: БТА