Унгария си поставя за цел да изпълни всички критерии за приемане на еврото до 2030 г., което би позволило въвеждането на единната валута скоро след това, като 2031 или 2032 г. са възможни срокове. Обществената подкрепа за еврото в страната остава силна, заяви подуправителят на Унгарската централна банка Даниел Палотай по време на дискусия за европейската интеграция в рамките на Софийския форум на международния мозъчен тръст „Форум на официалните парични и финансови институции“ (OMFIF), който се провежда в Резиденция „Бояна“.

В панела участваха още подуправителят на Хърватската народна банка Михаел Фауленд, управителят на Националната банка на Молдова Анка Драгу и управителят на Австрийската централна банка Мартин Кохер.

Унгария се цели към изпълнение на критериите до 2030 г.

Новото унгарско правителство има силна амбиция за приемане на еврото и неколкократно е заявявало намерението си да изпълни всички критерии до 2030 г. При такъв график приемането на единната валута през 2031 или 2032 г. би било възможно, посочи Палотай.

Той подчерта, че по-важно от бързото изпълнение на условията е това да стане по устойчив начин. Унгарската централна банка е готова да подкрепи процеса в областите от своята компетентност. Два от критериите са пряко свързани с нейната работа – ценовата стабилност и участието във валутния механизъм ERM II.

В момента годишната инфлация в Унгария е 1,6 на сто, но се повишава и централната банка трябва внимателно да следи развитието на базисната инфлация, каза Палотай.

Той съобщи, че Паричният съвет на централната банка е решил да намали инфлационната цел от 3 на 2,5 процента от 2028 г. Така след 21 години с цел от 3 процента Унгария ще премине към по-ниско средносрочно равнище.

По думите на Палотай пазарите са реагирали положително на очакванията за присъединяване към еврозоната и на амбициите на новото правителство. Доходността по дългосрочните унгарски облигации е спаднала с над 150 базисни пункта, като доходността по десетгодишните облигации вече е под тази по съответните полски държавни ценни книжа.

Той обаче предупреди, че пазарният оптимизъм е свързан с очакването правителството да изпълни обещанията си за фискална консолидация и намаляване на бюджетния дефицит.

Унгария никога не е имала суапово споразумение с Европейската централна банка, каза още Палотай. По думите му в минали кризисни периоди подобна предпазна мрежа би била полезна за страната, но сега унгарската икономика има по-силни фундаментални показатели и политиката е насочена към намаляване на уязвимостите. При изпълнение на средносрочния план и запазване на доверието на пазарите необходимостта от такова споразумение би била по-малка.

Той подчерта необходимостта от конструктивен диалог с европейските партньори, включително ЕЦБ и Европейската комисия, за условията, които Унгария трябва да изпълни преди включването си в ERM II и последващото приемане на еврото.

Палотай посочи още, че обществената подкрепа за единната валута в Унгария е силна през последните години и изрази надежда тя да се запази.

Хърватия отчита по-ниски лихви и по-голяма устойчивост след приемането на еврото

Михаел Фауленд представи хърватския опит с европейската интеграция и присъединяването към еврозоната. Хърватия влиза в Европейския съюз през 2013 г., а десет години по-късно – през 2023 г. – приема еврото.

Според Фауленд страната е извлякла значителни ползи от членството, които се виждат в основните икономически показатели. Той открои и повишаването на устойчивостта на хърватската икономика към кризи, включително към сътресения в съседни държави и по-отдалечени региони.

Като пример той посочи случая със Сбербанк в Хърватия през 2022 г., след началото на руската агресия срещу Украйна. Банката изпада в затруднение и в рамките на 48 часа е предприета процедура по преструктуриране. По това време Хърватия вече е част от банковия съюз, след като се присъединява към ERM II през 2020 г. Фауленд определи общата европейска рамка за преструктуриране като защита за финансовата стабилност на страната. Банката е имала едва 2,3 процента от пазара, но е била преструктурирана, вместо да бъде ликвидирана.

Сред ползите от еврото той открои премахването на валутния риск и сближаването на лихвените проценти с тези в останалите страни от еврозоната. По думите му преди присъединяването хърватските граждани и предприятия са плащали допълнителна рискова премия, която вече не съществува.

Фауленд коментира и недоволството от повишаването на цените след въвеждането на еврото. Според него цените са нараснали заради глобалните икономически обстоятелства, включително продължителните кризи и новия енергиен шок, а не само заради смяната на валутата.

Като основни уроци от хърватския опит той посочи необходимостта от ясна визия, общи действия на основните институции и политическа стабилност. Важна е и работата на експертите, които осигуряват техническото изпълнение на процеса.

Молдова е отворила 24 от 33 преговорни глави за членство в ЕС

Управителят на Националната банка на Молдова Анка Драгу заяви, че страната е кандидат за членство в ЕС и вече е отворила 24 от общо 33 преговорни глави. Тя изрази очакване предстоящият доклад на Европейската комисия за разширяването да отчете постигнатия през последната година напредък.

Драгу посочи устойчивостта и способността на Молдова да противодейства на хибридни заплахи като важен принос на страната към европейската общност. Молдова се намира в близост до войната и това се отразява върху инвестициите, но въпреки липсата на членство в ЕС и НАТО страната е успяла да осигури стабилност в региона, каза тя.

В икономически план Драгу определи молдовската икономика като гъвкава и посочи значителната промяна в структурата и географската насоченост на външната търговия. По думите ѝ около 70 процента от търговията на страната вече е с държави членки на ЕС. Тя открои и развитието на високотехнологичните отрасли и информационните технологии, които вече допринасят за около една трета от БВП на Молдова.

По въпроса за миграцията Драгу заяви, че през последните години се наблюдава намаляване на този процес. Трансферите от молдовци, живеещи в чужбина, се увеличават, а все повече млади хора, които учат в държави от ЕС, проявяват желание да се върнат и да работят в страната. Тя посочи като пример стажантските програми на Националната банка на Молдова, в които участват млади хора, получили образованието си в ЕС.

Драгу отбеляза и силната подкрепа на молдовската диаспора за европейската ориентация на страната, която според нея се проявява и в последните избори.

Европа трябва да напредва и с различни скорости, смята Мартин Кохер

Управителят на централната банка на Австрия Мартин Кохер подкрепи идеята, че по някои големи европейски проекти отделни държави могат да напредват с различна скорост, вместо да се изчаква пълно единодушие между всички членки.

Той даде за пример развитието на еврозоната, която започва през 1999 г. с 11 държави, а впоследствие се разширява до 21. Според Кохер, ако въвеждането на еврото е било поставено в зависимост от едновременното присъединяване на всички държави членки, единната валута вероятно нямаше да бъде създадена. Той посочи и развитието на Шенгенското пространство като пример за интеграция, която се разширява постепенно.

Кохер отбеляза, че изследователското сътрудничество е област, в която има сравнително малко противоречия. По програмите „Хоризонт“ (Horizon) и Европейския съвет за научни изследвания участват и съседни на ЕС държави, които не са членки, включително Великобритания.

По думите му по-сериозно предизвикателство остава единният пазар. Кохер открои инициативата за т.нар. 28-и режим и проекта „Ю Инк“ (EU Inc), които според него могат да създадат обща рамка за бизнеса, без да е необходимо да бъдат хармонизирани всички различни национални правни системи. Той изрази надежда, че това ще даде тласък на растежа.

Кохер посочи, че през последните 30 години е постигнат значителен напредък в развитието на банковия съюз и надзора в ЕС, а банковият и финансовият сектор са станали по-стабилни. Според него обаче големите реформи често изискват усещане за спешност. Сега има възможност за напредък, тъй като европейските държави все по-ясно осъзнават недостига на динамика и липсата на големи компании в областта на цифровите технологии и изкуствения интелект в сравнение с други части на света.

Той отбеляза, че различните позиции и исторически особености на 27-те държави членки понякога забавят вземането на решения, но е необходимо европейските страни да работят заедно за повишаване на конкурентоспособността, без да пренебрегват националните си особености.

Палотай допълни, че за Унгария настоящите положителни очаквания за приемането на еврото създават възможност за провеждане на необходимите реформи и фискална консолидация, без да се чака нова криза. Според него повишаването на доверието може да понижи рисковите премии и да подкрепи икономическата активност дори при ограничителни бюджетни мерки.

Източник: БТА

Допълнително увеличение на основните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се наложи, ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив. През декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и допълнителни икономически и финансови данни, които ще позволят да се оцени продължителността на енергийния шок и косвените му ефекти върху цените и заплатите. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев при откриването на форума OMFIF Sofia Forum (Official Monetary and Financial Institutions Forum – на български Форум на официалните парични и финансови институции), който се провежда в Резиденция „Бояна“ в София.

Радев определи като правилно решението на Управителния съвет на ЕЦБ през октомври да остави трите основни лихвени процента без промяна след увеличенията през септември. Според него паузата дава възможност да бъде оценено въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия. Той подчерта обаче, че това решение не означава, че затягането на паричната политика е приключило.

Годишната инфлация в еврозоната достигна 3,8 на сто през септември, като значителна част от увеличението се дължи на цените на енергоносителите, които са се повишили повече от предвиденото в септемврийската прогноза на ЕЦБ, посочи Радев. Това означава по-висока от очакваната досега инфлация и риск отклонението от целевото равнище от 2 процента да продължи по-дълго.

Основният въпрос е доколко натискът от енергийните цени ще се пренесе към останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания. Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не се наблюдава широкомащабно пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Това е окуражаващо, но не премахва рисковете, отбеляза управителят на БНБ.

Проучването на ЕЦБ сред професионалните прогнозисти показва, че очакванията за общата инфлация през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6 на сто, а тези за базисната инфлация – до 2,5 на сто. Дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на равнище от 2 процента.

Според Радев ревизиите за 2027 г. показват, че въздействието на енергийния шок може да се окаже по-продължително от очакваното досега. Затова трябва да се следят особено внимателно косвените и вторичните ефекти. Не бива да се чака те да се проявят в пълна степен, преди да бъде преценено дали са необходими допълнителни действия, подчерта той.

Същевременно икономиката на еврозоната продължава да расте, но по-високите цени на енергоносителите отслабват потребителското доверие. Повишената доходност по дългосрочните облигации и затегнатите условия за банково финансиране ограничават търсенето. Вероятно тези фактори ще потискат икономическата активност и инфлацията, посочи Радев.

Решенията на ЕЦБ трябва да продължат да се основават на постъпващите данни. Управителният съвет разполага с необходимите възможности да реагира на развитието на ситуацията, но не трябва да се приема, че сегашното равнище на лихвените проценти непременно ще остане достатъчно, ако инфлационният натиск се задържи.

„Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение“, заяви Радев. По думите му, решенията ще продължат да се вземат на всяко заседание въз основа на новите данни, като се отчитат перспективите за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Вземането на решения въз основа на данните не означава пасивност, а реакция, когато те дават основание за действие, подчерта управителят на БНБ. Основната отговорност на ЕЦБ е да осигури стабилизиране на инфлацията в еврозоната на равнище от 2 процента в средносрочен план.

Радев обърна внимание и на необходимостта от подходящи други икономически политики, особено от фискална политика, съобразена с предизвикателствата. Управителният съвет на ЕЦБ многократно е подчертавал значението на устойчивите публични финанси. Фискалните мерки в отговор на енергийния шок трябва да бъдат временни, добре насочени и съобразени с конкретните обстоятелства.

Предвидимостта на икономическата политика също е важна. Несигурността около публичните финанси или промените в правилата, по които работи бизнесът, могат да отслабят доверието, да обезкуражат инвестициите и да допринесат за допълнително затягане на условията за финансиране. Това има значение както за икономическия растеж, така и за ефективното предаване на паричната политика към икономиката, каза Радев.

От началото на 2026 г. БНБ участва пълноценно в Евросистемата. След дълги години в условията на валутен борд България вече участва пряко във вземането на решенията за общата парична политика и споделя отговорността за тяхното изпълнение. Радев определи това като фундаментална институционална промяна.

Присъединяването към еврозоната обаче не премахва различията между националните икономики и необходимостта от разумни вътрешни политики, посочи управителят на БНБ. Той даде като пример инфлацията в България, която през септември е 5,6 на сто на годишна основа, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3,8 на сто за еврозоната.

По предварителни данни на Националния статистически институт, които Радев очаква да бъдат обявени по-късно днес, годишната инфлация в България през октомври се повишава до 6 на сто. Тези стойности показват, че инфлационният натиск в страната остава по-силен от средния за еврозоната, отбеляза той.

Общата парична политика осигурява рамката за ценова стабилност в еврозоната, но националните икономически условия продължават да имат значение. Сред тях са вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране. Присъединяването към еврозоната значително ограничава външните рискове за България, но не премахва вътрешните икономически рискове. Затова разумните национални политики и силният банков сектор стават още по-важни, заяви Радев.

Националните централни банки и надзорните органи имат конкретна отговорност да наблюдават не само състоянието на банковата система, но и рисковете, произтичащи от промени в икономическата, правната и регулаторната среда. Когато подобни промени могат да засегнат устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансирането, независимата централна банка трябва да оцени последиците и ясно да ги представи пред обществото.

Банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането продължава да нараства със значителни темпове, особено при жилищните кредити. Това изисква превантивен подход в надзора и макропруденциалната политика, посочи Радев.

Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията. Те дават възможност да бъдат поддържани адекватни буфери, преди рисковете да са се материализирали. Целта е да се съхранят устойчивостта на банковата система и способността ѝ да финансира икономиката, включително при по-неблагоприятни условия.

В по-широк европейски план Радев посочи, че Европа се нуждае от повече инвестиции, по-висока производителност и по-силна конкурентоспособност. Завършването на банковия съюз и развитието на Съюза на спестяванията и инвестициите могат да помогнат за мобилизирането на европейските спестявания и насочването им към продуктивни инвестиции.

По-дълбоката финансова интеграция обаче изисква повече от нови механизми. Тя зависи от стабилни институции, надеждни политики и доверие в европейската финансова система, каза управителят на БНБ.

В заключение Радев посочи, че присъединяването на България към еврозоната носи нови отговорности както за участието на страната във формирането на общата парична политика, така и за запазването на стабилността на националната и финансовата система.

В настоящата среда основната задача е да бъде съхранено доверието в способността на паричната политика да осигурява ценова стабилност, в устойчивостта на публичните финанси и в стабилността на банковата система. Това изисква последователност в решенията, яснота за отговорностите и готовност за действие, когато обстоятелствата го налагат, заяви Димитър Радев.
 

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА