Съвети как да се намали хранителният отпадък от домакинствата дадоха експерти по време на форум за устойчиви практики и нулев остатък „0 waste“ в София. Събитието е организирано от Фондация Mate Kitchen, Сдружение „Храни и напитки България“ и Българската хранителна банка.
 
Сред основните причини за създаване на хранителен отпадък са липсата на добро планиране при пазаруване и готвене, каза за БТА Биляна Константинова от Mate Kitchen. Домакинствата пазаруват големи количества храна, които често не се съхраняват добре, и тогава се развалят. Останали продукти, като малко парченце кашкавал, се приемат за отпадък и се изхвърлят, допълни Константинова. 

Най-големият производител на хранителен отпадък са домакинствата, каза тя. Човек от едно домакинство произвежда по 93 килограма боклук на година, според данни на Евростат за 2022 г. Увеличението е с една трета от предходната 2021 г., когато човек от населението произвежда по 26 кг за една година, отбеляза тя. Важно е домакинствата да пазаруват отговорно и да не се стига до изхвърляне на храна и рециклиране. Освен разхищението, хранителните продукти са и голям замърсител, тъй като, когато гният, се превръщат в голям източник на метан, каза Константинова.
 
Създадохме планер „Седмично меню“, каза кулинарът на фондацията Георги Николов. Искаме да покажем как продуктите, рецептите и менютата на хората могат да бъдат оптимизирани, обясни той. Платформата представя над 2000 рецепти, а най-популярна е гювечето, тъй като то използва всичко от хладилника, каза Николов. Имаме още рецепти за палачинки със стар хляб, бананов пудинг – отново със стар хляб, а за Великден показахме рецепта за козуначени филийки. Имаме рецепти за всеки тип хранене, допълни Николов.

Участваме в работна група към министъра на земеделието и храните за реализиране на план за намаляване на разхищението на продуктите, каза за БТА изпълнителният директор на Сдружение „Храни и напитки“ Яна Стратиева. „Подготвяме брошури, с които да информираме населението. Оказа се, че голяма част от хората не различават на етикетите „най-добър до“ и „годен до“, каза експертът. По думите ѝ етикетът посочва докога храната има най-добри вкусови качества според производителя. Този етикет не означава, че продуктът е развален, затова искаме да накараме домакинствата да обръщат внимание на етикетите, отбеляза тя.
 
Според Стратиева брошурите ще показват и как да се съхранява храната и как да се пазарува по списък. Искаме домакинствата да имат отговорно отношение към храната и да знаят, че множество ресурси са изразходвани също за производството ѝ, каза тя.
 
Най-интелигентният и оползотворяващ вече купената храна механизъм може да бъде даряването ѝ в Българската хранителна банка, посочи тя. Продукт, който не е продаден или изяден, може да бъде дарен на банката, а тя поддържа връзка със социални потребители, които могат да го оползотворят. Така, вместо да се изхвърлят хранителни продукти, те са оползотворени, обясни Стратиева.

Източник: БТА