Свят
Украйна порази ключов мост, свързващ Русия с Крим, което наложи ограничаване на движението, обявиха местните власти

Украйна порази моста, свързващ Русия с Кримския полуостров през Керченския проток, което наложи ограничаване на движението, заяви назначеният от Русия губернатор на Крим Сергей Аксьонов, цитиран от Ройтерс.
Най-дългият мост в Европа, построен след анексирането на полуострова от Русия през 2014 г., е смятан за един от най-значимите инфраструктурни проекти на руския президент Владимир Путин, посочва агенцията.
Украйна атакува моста няколко пъти след избухването на пълномащабната война през 2022 г., включително с пълен с експлозиви камион през октомври 2022 г., когато бяха убити четирима души и капацитетът на моста бе ограничен за няколко месеца.
Днешната атака бе извършена на фона на засилените през последните няколко месеца руски удари срещу мостове в Украйна, включително в столицата Киев, отбелязва Ройтерс.
/ИТ/
Източник: БТА
Свят
Британски и американски издания коментират поредната ескалация на войната в Украйна и продължаващите усилия за мирно уреждане на конфликта

През нощта Украйна извърши една от най-масираните си атаки срещу Москва и удари отново Керченския мост към Крим. Поредната ескалация на войната и продължаващите усилия за мирно уреждане на конфликта отново са водеща тема на западния печат.
Великобритания
Керченският мост към Крим отново бе подложен на атака, след като Русия нанесе удари по основните мостове в Киев, пише в заглавие британският в. „Гардиън“.
Украйна отново нанесе удар по моста, свързващ окупирания Крим с Русия, а топлоснабдяването и водоснабдяването в части от Киев бяха прекъснати след удари по Северния и Южния мост, отбелязва изданието.
Назначеният от Москва губернатор на Крим Сергей Аксьонов заяви днес, че украинските сили са нанесли удар по моста и движението по него е било преустановено. Украински дрон се разби вчера в една от арките на Керченския мост. Украйна твърди, че мостът е легитимна цел за нейните въоръжени сили, и вече е направила поне два опита да го взриви.
Руски удари поразиха два големи моста в Киев късно снощи, като част от нощна атака, която нанесе щети на жизненоважната инфраструктура и прекъсна топлоснабдяването и водоснабдяването в някои части на украинската столица, заяви кметът на града Виталий Кличко.
Северният и Южният мост бяха ударени, каза Кличко, позовавайки се на предварителна информация, в публикация в Teлеграм малко преди полунощ местно време (и българско време), малко след като украинските противовъздушни сили предупредиха за приближаващи се ракети. По-късно той заяви, че са нанесени щети на системи от жизненоважна инфраструктура и че са засегнати топлоснабдяването и водоснабдяването в някои райони.
Подразделенията за противовъздушна отбрана в Киев се задействаха, добави Кличко, докато очевидци съобщиха за поредица от силни експлозии, отбелязва „Гардиън“.
Финландия призовава европейските лидери да говорят с Путин пряко, извежда в заглавие друго британско издание – в. „Файненшъл таймс“.
Европейските лидери трябва да разговарят директно с руския президент Владимир Путин след „безотговорното“ възлагане на преговорите с Русия на американското правителство, което може би се стреми към разделянето на континента на сфери на влияние, предупреди финландският президент Александер Стуб.
Стуб, който разговаря по телефона с Путин миналия месец, заяви пред „Файненшъл таймс“, че американските преговарящи заслужават признание за възобновяването на блокираните преговори между Москва и Киев и за подкрепата си за европейско участие в бъдещите преговори.
„Твърде дълго сме прехвърляли европейското взаимодействие с Русия на други и мисля, че това е безотговорно“, заяви Стуб в интервю. „Сега, когато имаме рамка, смятам, че европейските лидери трябва да влязат в пряк диалог с Путин със същото послание [и] общи тези“, допълни той.
Финландският лидер заяви, че Европа се намира на кръстопът между повторение на Ялтенското споразумение от 1945 г., което предаде Централна и Източна Европа в орбитата на Съветския съюз, и Хелзинкските споразумения от 1975 г., които облекчиха напрежението между Изтока и Запада и допринесоха за националния суверенитет, териториалната цялост и правата на човека.
На въпроса дали САЩ са склонни на нова Ялта, Стуб отговори, че „би се надявал да не са“.
Финландският президент заяви, че Путин е „готов да влезе в диалог с Европа“, въпреки че континентът „закъснява“ с организирането си за такива преговори.
Лидерите на Европейския съюз се споразумяха миналата седмица, че континентът ще бъде представляван в преговорите между Русия и Украйна от представители на Франция, Германия, Италия, Полша и Обединеното кралство, както и от институциите на ЕС и НАТО. Стуб и други лидери ще се срещнат днес в Берлин за последващи преговори относно това какво трябва да бъде съдържанието на евентуална съвместна европейска позиция, посочва „Файненшъл таймс“.
Миналия месец Стуб и норвежкият министър-председател Юнас Гар Стьоре проведоха телефонен разговор с Путин, което беше критикувано от някои техни колеги, с които не бяха проведени предварителни консултации, припомня „Файненшъл таймс“.
Стуб защити тази инициатива и заяви, че тя е била ключов елемент от поредицата събития, довели до вземането на решение от страна на Европа относно състава на преговорния ѝ екип.
„Сега е много важно ние да определим дневния ред. Така че, първо, ни е необходим график. Второ, дневен ред“, заяви Стуб. Той предложи шест области за преговори: гаранции за сигурността на Украйна, територията ѝ и просперитетът ѝ след конфликта; мерки за изграждане на доверие и прекратяване на огъня, последвани от разговор на тема „Каква рамка за сигурност ще имаме в бъдеще?“.
Той обаче подчерта, че предложените преговори между съветниците по национална сигурност на страните от Е5, ЕС и НАТО и руски, украински и американски представители ще се отнасят единствено до техническите аспекти.
„Сделката ще бъде сключена от политическите лидери […] Трябва да бъдем реалисти и да приемем, че няма да има сделка без съгласието на Путин. Путин е този, който взема решенията в Русия“, заяви Стуб.
Той отказа да коментира предложението на САЩ към украинския президент Володимир Зеленски да отстъпи източния регион Донбас на Русия в замяна на членство в НАТО.
„Няма да кажа абсолютно нищо относно украинската територия, защото това решение се взема единствено от президента Зеленски и от украинския народ“, каза Стуб, като добави, че ще „работи за присъединяването“ на Киев към алианса. Финландия се присъедини към НАТО през 2023 г. след десетилетия на неутралитет – ускорено присъединяване, предизвикано от пълномащабната руска инвазия в Украйна година по-рано, отбелязва „Файненшъл таймс“.
„Ще влезе ли Украйна в НАТО? Отговорът ми е: не знам“, каза той и добави: „Надявам се, че ще влезе“.
САЩ
Кая Калас се стреми да намери място за себе си в мирните преговори за Украйна, пише в заглавие изданието „Политико“.
Ръководителят на европейската дипломация се опитва да си извоюва роля в мирните преговори за Украйна, след като беше изключена от екипа, който преговаря от името на Европа.
Калас неведнъж е заявявала, че съгласно договорите на ЕС тя е най-висшият представител на блока по въпросите на външната политика, като същевременно ръководи задкулисните усилия за определяне на мандата на преговарящите — очертавайки за какво трябва да настоява Европа и къде са нейните „червени линии“.
„Вземете договорите и ги прочетете“, каза тя пред медиите в Брюксел, когато беше попитана за отсъствието ѝ от екипа, който преговаря по най-голямата криза в областта на сигурността, с която Европа се е сблъсквала от десетилетия насам. „Кой се занимава с въпросите на сигурността и външната политика? Е, както винаги казваме на нашите партньори, върховенството на закона в Европа всъщност са договорите […] Затова стоя зад думите си. И съм готова да изпълнявам и тази задача [преговорите]“, допълни Калас.
След седмици на мъчителни дебати относно това кой трябва да води от страна на ЕС преговорите между Русия и Украйна, с посредничеството от САЩ, председателят на Европейския съвет Антонио Коща обяви миналата седмица в Дъблин, че в екипа ще влязат съветници по национална сигурност от Франция, Германия, Полша, Италия и Великобритания, както и представители на Европейската комисия и Съвета. Калас не беше сред тях.
Външните министри на Испания и Литва разкритикуваха този подход при пристигането си на среща в Брюксел вчера. „Европа се нуждае от един глас. Не можем да говорим с 27 микрофона“, заяви литовският външен министър Кестутис Будрис и добави: „Нуждаем се от един глас и затова ни е необходим ясен мандат, ясни процедури [за това] как да се споразумяваме за нашата обща позиция“.
Някои дипломати от ЕС посочват критиките на Калас към администрацията на американския президент Доналд Тръмп като една от причините тя да не бъде включена в преговорния екип. Други твърдят, че екипът умишлено е съставен от служители по националната сигурност, които се отчитат директно пред лидерите, като отбелязват, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио не е участвал в последните кръгове от преговорите.
Докато един официален представител, участващ в преговорите с Русия, заяви, че Калас е твърде поляризираща фигура, за да бъде включена, двама дипломати от ЕС отбелязаха, че този избор отразява по-широко намаляване на ролята на представителите в сферата на външната политика в глобалните дела.
„Това е част от една трайна тенденция, срещу която е трудно да се бориш“, каза един от дипломатите и добави: „Все повече международни въпроси, които някога се решаваха от министрите на външните работи, сега се решават от министър-председателите или президентите“.
Ключов въпрос за Калас и външните министри на ЕС е да търсят своето значение, като предоставят „геополитическа стратегическа перспектива“ по въпросите, дори и да не бъдат пряко консултирани, каза дипломатът, цитиран от „Политико“.
Представители от 27-те държави членки на блока са изразили желание да играят по-пряка роля в преговорите за Украйна, заяви Калас след вчерашната си среща с министрите на външните работи в Брюксел. „Много държави членки, както казаха министрите, не искат просто да бъдат информирани за тези неща. Те искат да участват в тези преговори“, каза тя.
„Вече сме подготвили заедно с министрите на външните работи максимални изисквания“, добави тя, като се позова на документ, в който са изложени отстъпките, които Русия трябва да направи, преди преговорите да могат да продължат.
Министрите на външните работи ще работят през следващите седмици по доуточняването на тези изисквания, като изготвят преговорен мандат за европейския преговорен екип навреме за следващия кръг от преговори в Абу Даби, заяви представител на ЕС.
Други служители обаче заявиха, че тази задача вероятно ще бъде възложена на постоянните представители към ЕС, а не на външните министри, което подхранва слуховете за борба за влияние между институциите на ЕС относно това кой контролира външната политика.
Освен че поема водеща роля по въпроса за Украйна, Еврокомисията на председателката Урсула фон дер Лайен до голяма степен е поела и управлението на отношенията между ЕС и Израел, дублирайки отдел, който преди това се занимаваше с отношенията с Близкия изток и Северна Африка и беше част от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) на Калас.
Към безпокойството се прибавя и френско-германската инициатива за реформа на ЕСВД чрез потенциалното ѝ по-пълно интегриране в Комисията, което някои служители разглеждат като опит да се постави длъжността на върховния представител по външната политика под контрола на изпълнителния орган на ЕС, посочва „Политико“.
За участниците в преговорите обяснението е по-просто: те се водят на ниво съветници по национална сигурност, а не от влиятелни фигури във външната политика като Калас. Те посочват отсъствието на Рубио от последните кръгове, както и това на руския външен министър Сергей Лавров.
Макар американските пратеници да заявиха миналата седмица, че Русия е готова да допусне европейците до мирните преговори, Кремъл посочи вчера, че такова споразумение не е било постигнато, отбелязва „Политико“.
Източник: БТА
Свят
ИРНА: Почина един от водещите шиитски религиозни лидери в Иран, великият аятолах Хосейн Вахид Хорасани

Великият аятолах Хосейн Вахид Хорасани, един от водещите шиитски религиозни авторитети и виден специалист по ислямско право, е починал, съобщи днес иранската новинарска агенция ИРНА, позовавайки се на негови представители.
В разпространено от службата му изявление се изразява дълбока скръб от смъртта на високопоставения духовник, определяйки го като изтъкнат учен и един от водещите преподаватели в ислямските духовни училища.
В изявлението се посочва, че Вахид Хорасани е посветил десетилетия на изучаването, изследването и преподаването на ислямските науки, защитата на учението на семейство на пророка Мохамед, подкрепата за сираци, обучението на множество теолози и популяризирането на религиозните традиции, особено траурните церемонии.
В изявлението се поднасят съболезнования на имам Махди (дванадесетия шиитски имам), ислямските духовни училища, последователите на религиозната наука и духовните авторитети, както и на шиитите по целия свят. Подробности за погребението и възпоменателните церемонии ще бъдат обявени по-късно.
Роден на 21 март 1921 г. в Нейшабур, Североизточен Иран, Вахид Хорасани започва религиозното си образование в Машхад, където учи при видни ислямски учени, преди да продължи с по-задълбочено изучаване на ислямското право и неговите принципи.
След като получава разрешение да извършва самостоятелно правно тълкуване на ислямските норми, на 27-годишна възраст той се премества в Наджаф, Ирак, за да продължи образованието си. Там посещава лекциите на водещи религиозни учени, сред които великият аятолах Абулкасем Хои, чиято школа по ислямско право оказва значително влияние върху възгледите му. По време на престоя си в Наджаф посещава и лекциите на имам Хомейни.
През 1958 г. започва да преподава ислямско право и неговите принципи в Наджаф, като продължава тази дейност близо 12 години. През 1970 г. се завръща в Иран, където първоначално преподава в Машхад, преди по-късно същата година да се премести в Кум.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ИРНА)
Източник: БТА
Свят
Монголският президент подава оставка, след като опозицията го обвини в корупция

Монголският президент Ухнаагийн Хурелсух обяви, че подава оставка, след като бе изправен пред обвинения в корупция и заплаха от процедура по отстраняване от длъжност, инициирана от основната опозиционна партия, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.
По време на пресконференция Хурелсух заяви, че е бил „несправедливо обвиняван и оклеветяван“ и че напуска поста си, за да „възстанови репутацията си“.
Президентът добави, че ще сътрудничи на разследването.
Хурелсух дойде на власт след победата на Монголската народна партия на изборите през 2021 г. През последните години тя беше обхваната от вътрешни борби, като за 9 месеца на поста се смениха трима премиери.
Оставката на Ухнаагийн Хурелсух влиза в сила, след като бъде одобрена от Великия държавен хурал (монголския парламент).
/АГ/
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
