Британският премиер Анди Бърнам заяви, че се бори за постигането на „добро споразумение“ за Обединеното кралство с Европейския съюз, предаде Франс прес.

„Смятам, че можем да постигнем добро споразумение за Обединеното кралство и именно за това ще се боря през следващите дни“, заяви Анди Бърнам след разговорите си с европейските лидери в ирландската столица Дъблин.

Той прогнозира, че преговорите ще продължат „до последния момент“ и че „нещата вероятно ще се усложнят“, преди да бъде постигнат положителен резултат на срещата на върха между ЕС и Обединеното кралство, насрочена за 20 ноември в Брюксел.

По време на тази среща Анди Бърнам би трябвало да подпише заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща три споразумения. Първото ще улесни износа на хранителни продукти, който е сериозно затруднен след Брекзит. Второто ще регламентира обмена на квоти за емисии на въглероден диоксид. А третото ще има за цел да насърчи мобилността на младите хора. По последния въпрос проект на споразумение, с който Франс прес се е запознала и който все още подлежи на промени, предвижда издаване на взаимни разрешения за пребиваване за срок от три години с цел работа, обучение или пътуване.

„Нека превърнем тази среща на върха в събитие, изпълнено с амбиция и конкретни резултати“, призова председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в изявление, публикувано след срещата ѝ днес с Бърнам. Тя изтъкна възможностите за „повече перспективи пред младите хора, улесняване на търговията с хранителни продукти и засилено сътрудничество в областта на икономическата сигурност“.

Сред въпросите, които все още се обсъждат, има два особено трудни проблема. От една страна, 27-те държави членки на ЕС продължават да настояват за намаляване на таксите за обучение на европейските студенти във Великобритания. От друга страна Лондон настоява британските компании да не бъдат поставяни в неизгодно положение вследствие на въвеждането на така наречената политика на европейско предпочитание в промишлеността, в момент когато ЕС активно прокарва инициативата „Произведено в Европа“. За да включи Обединеното кралство в инициативата „Произведено в Европа“, Брюксел иска по-специално гаранции, че британската автомобилна индустрия няма да се превърне в „троянски кон“ за китайските автомобилостроители, предоставяйки им по заобиколен начин достъп до единния европейски пазар. В опит да успокои 27-те държави членки Анди Бърнам уверява, че Лондон и Брюксел преследват една и съща цел – да защитят промишлеността си от нарастващия внос от Китай. „Проблемът на Европа е и проблем на Обединеното кралство“, заяви той пред журналисти в Дъблин.

Въпросът е от голямо значение за британския правителствен ръководител, който след встъпването си в длъжност на „Даунинг стрийт“ 10 през юли превърна възстановяването на отношенията с Европа в основен стълб на политиката си. Наследявайки непопулярния Киър Стармър, който положи основите на „затоплянето“ на отношенията с ЕС, лейбъристът Бърнам се разграничи от предшественика си, като отиде значително по-далеч и заговори за възможността Обединеното кралство някой ден отново да се присъедини към Съюза, който напусна през 2020 г. 

Но въпреки че социологическите проучвания показват, че днес ясно мнозинство от британците съжалява за напускането на ЕС, в Лейбъристката партия продължават да съществуват разногласия относно мащаба на помирението, което трябва да бъде постигнато с европейците.

Днес Бърнам каза и, че Великобритания следи с интерес проекта на няколко европейски държави за създаване на център за мигранти извън територията на ЕС или на така наречения хъб за мигранти. Вероятно той ще бъде разположен в Руанда.

„Обществеността иска да направим всичко по силите си, за да се борим с незаконната имиграция. (…) Затова обмисляме следващите мерки, които трябва да предприемем, и ще продължим да следим внимателно развитието на ситуацията“, заяви лейбъристкият лидер.

Според няколко източника пет държави от ЕС се очаква в понеделник да обявят проект за споразумение в областта на миграцията с Руанда. Източноафриканската държава може скоро да приеме на територията си център за мигранти, експулсирани от Европа.

„Приближаваме се към възможността за създаване на център извън Европа – проект, по който някои от нас работят усилено от няколко години. Ще можем да дадем повече информация по въпроса следващата седмица“, заяви датският премиер Мете Фредериксен. Социалдемократическата лидерка е сред основните застъпници на твърдата линия в миграционната политика още от идването си на власт през 2019 г.

През последните няколко месеца пет държави от Европейския съюз – Германия, Австрия, Дания, Гърция и Нидерландия – работят усилено за откриването на подобен център във възможно най-кратки срокове и по възможно най-ефективен начин.

Логиката зад инициативата е двойна: освен да бъдат експулсирани кандидатите за убежище, чиито молби са отхвърлени, държавите се надяват по този начин да разубедят и други мигранти да потеглят към Европа.

Руанда е сред обсъжданите възможни дестинации от няколко месеца. През август тази източноафриканска държава потвърди, че е започнала „предварителни разговори“ с няколко европейски държави, без да уточнява кои са те.

Според няколко източника, цитирани от Франс прес съобщението може да бъде направено в рамките на конференция, посветена на миграционните въпроси, която ще се проведе във Виена на 16 и 17 ноември.

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в интервю за Франс прес, че е „много трудно да се каже“ дали перспективата за постигане на мир в Украйна е станала по-близка след няколко дни на интензивни дипломатически преговори в Обединените арабски емирства, Русия и Ирландия.

Той обаче похвали „усърдната работа“ на американските емисари, на европейците и на Украйна за „прекратяване на този конфликт“.

През последните няколко дни около войната в Украйна се разгръща интензивна дипломатическа активност, в която участват различни страни и се използват различни формати на преговори.

Специалните пратеници на Доналд Тръмп – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър – проведоха поредица от срещи тази седмица в Абу Даби с украински и руски преговарящи. След това те информираха европейските си колеги за проведените разговори.

После двамата отпътуваха за Москва, където днес се срещнаха с руския президент, а след това пристигнаха в Дъблин за среща с украинския президент.

Попитан за разговорите в Москва и непреклонната позиция на Владимир Путин, Марк Рюте отказа да коментира.

Той обаче многократно подчерта „единството“ и „пълното съгласуване на позициите“, които според него съществуват между Европа, САЩ и Украйна.

„От съществено значение е европейците, Украйна и САЩ да бъдат на една и съща позиция“, настоя той в кулоарите на среща на върха в Дъблин.

Ръководителят на НАТО също така избегна да коментира подробно бъдещата архитектура на сигурността в Европа, посочва френската информационна агенция.

Този въпрос предизвиква особено безпокойство сред европейците, които се опасяват от споразумение, което би удовлетворило в значителна степен руските искания за сметка на техните интереси в областта на сигурността, отбелязва Франс прес.

Рюте обаче отхвърли идеята Русия да има право на глас при вземането на решения относно бъдещето на НАТО.

„Това не е част от дискусиите“, увери той.

Той припомни, че още преди нахлуването в Украйна през 2022 г. Алиансът категорично е отхвърлил „неприемливите“ руски искания. Сред тях са били изтеглянето на силите на НАТО от Източна Европа и поемането на ангажимент Алиансът да не приема повече нови членове.

„Това винаги е била последователната позиция на Алианса“, заяви той.

Източник: БТА