Разследването на катастрофите на автомагистрала (АМ) „Тракия“ може да приключи и без обвиняем, може да приключи и с няколко обвиняеми. Ако има достатъчно доказателства, ще има обвинени, каза пред журналисти водещият следовател по разследването Ясен Тодоров.

БТА припомня, че две тежки верижни катастрофи станаха във вторник сутринта при гъста мъгла на АМ „Тракия“ край пътен възел „Зимница“, близо до Ямбол. Загинаха 12 души, а над 50 бяха ранени при пътните произшествия, в които участваха 86 превозни средства. На 11 ноември бе обявен ден на национален траур.

Работи се по всички версии и няма водеща. Събирам документация, нужна за назначаване на пътностроителната и автотехническата експертизи. Втората ще установи скоростта на всички автомобили, обясни Тодоров. По думите му към момента няма достатъчно доказателства да се повдигнат обвинения на шофьора на тира с румънска регистрация.

Ясен Тодоров каза още, че мъглата има значение, но те разследват действията на отделните водачи. Ще подбера вещи лица, на които разчитам, заяви той и поясни, че продължават да търсят свидетели.

Тодоров посочи, че е посетил болниците в Сливен и Ямбол и са поискани всички данни за изготвяне на съдебномедицински експертизи на пострадалите. Води се комуникация и с болницата в Бургас. Към момента не е получена всичката информация, но на повечето пострадали са назначени експертизи. Със сигурност 12 души са загинали, но може пострадалите да са по-малко от 51, защото някои са се местили между болниците и може да са се дублирали, каза още той.

Имаме множество съдебномедицински експертизи. На тяхна база, както и на пътностроителната и автотехническата експертизи, ще се изготви комплексна експертиза и по нея ще се прецени за всеки отделен човек дали може да му се повдигнат обвинения. Пострадали могат да се окажат и съпричинители, добави и.ф. председател на Националната следствена служба (НСлС) Мариан Маринов.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

Проектът за използване на дъждовна вода за напояване на градските зелени площи в Габрово не предвижда премахване на дървета. Въпреки това строителството довежда до необходимост от отстраняването им заради избраната от изпълнителя технология за изграждане на дълбока помпена шахта.

Това става ясно от официалния отговор на Община Габрово до „За Габрово“ по реда на Закона за достъп до обществена информация.

След публикацията на „За Габрово“ от 1 октомври 2026 г. под заглавие „Зелен“ проект, отсечено дърво: как изглеждат зелените решения на Габрово на терен?, в която поставихме въпроса за премахнатата дървесна растителност в района на реализиране на пилотния проект за оползотворяване на дъждовната вода, изпратихме официално заявление до Община Габрово. Поискахме информация за съществуващата растителност, инвестиционния проект, разрешенията за премахване на дървета, причините за това и предвидените мерки за възстановяване на зелените площи.

Отговорът на общинската администрация, подписан от кмета Таня Христова на 23 октомври 2026 г., дава някои от търсените отговори, но поставя и нови въпроси.

Проектът не предвиждал сеч. Строителството обаче наложило такава

В отговора си Община Габрово изрично посочва, че инвестиционният проект за оползотворяване на дъждовната вода не съдържа част „Паркоустройство и озеленяване“. Обяснението е, че предметът му е свързан основно с осигуряване на непитейна вода за напояване, оптимизиране на съществуващите поливни системи и изграждане на нова поливна система.

Според администрацията при разработването на проекта е взето предвид местоположението на съществуващата растителност, доколкото тя има отношение към проектното решение. В инвестиционния проект не били включени дейности, засягащи съществуващата дървесна и храстова растителност.

И тук идва същественото признание

„В хода на строителството, във връзка с възприетата от Изпълнителя технология за изпълнение на помпена шахта и предвид значителната ѝ дълбочина, възникна необходимост от премахването на дърво в непосредствена близост до съоръжението“, посочват от Общината.

Като причина са изтъкнати технологичните изисквания за безопасното изпълнение на строителните работи. С други думи, премахването на дървото не е било заложено в първоначалния инвестиционен проект, но се е оказало необходимо при избраната от изпълнителя технология за строителството.

Това поставя напълно резонен въпрос: доколко при проектирането и избора на техническо решение е търсена възможност за максимално запазване на съществуващата растителност и дали са били разгледани алтернативи, които не налагат премахването ѝ, особено предвид това, че проектът е със „зелена“ насоченост?

Две разрешителни и повече от едно дърво в документите

Към отговора си Общината е приложила две разрешителни за премахване на дървесна растителност, издадени през 2026 г.

Първото е №24 от 18 февруари 2026 г. и разрешава премахването на:
• 1 черница;
• 1 върба;
• 3 гледичии;
• малоразмерна дървесна и храстова растителност.

Разрешителното е за общински имот с идентификатор 14218.505.647 на ул. „Юрий Венелин“ и е издадено на Момчил Дончев – временно изпълняващ длъжността директор на ОП „Благоустрояване“.

Второто разрешително е №154 от 30 септември 2026 г. То е издадено във връзка с реализацията на пилотния проект за оползотворяване на дъждовната вода и допуска премахването на един ясен, който попада в строителното петно на същия имот. И двете разрешителни са с едногодишен срок на валидност.

Тук е важно да направим едно уточнение: документите удостоверяват разрешено премахване на съответната растителност, но сами по себе си не доказват, че всички изброени дървета действително са били отсечени. В отговора си Общината не предоставя конкретна разбивка колко дървета са реално премахнати в рамките на строителството и кои от тях са свързани непосредствено с изпълнението на помпеното съоръжение.

Прави впечатление и че първото разрешително е издадено още през февруари, преди издаването на разрешението за строеж №89 от 22 май 2026 г., което е посочено като основание във второто разрешително. Това е още една причина да се изясни каква точно е връзката между двете разрешения и дейностите по проекта.

Няма оценка на въздействието върху зелените площи

Особено съществена е информацията по въпроса за оценката на въздействието върху съществуващата зеленина. В отговора си Община Габрово посочва недвусмислено:

„В рамките на проекта не е извършвана самостоятелна оценка на въздействието върху зелените площи.“

Като мярка след приключване на строителните работи е предвидено възстановяване на засегнатите площи и настилки до вида и състоянието им преди започване на строителството. Това обаче не отговаря на въпроса как ще бъде компенсирана загубата на съществуващата дървесна растителност. Възстановяването на настилки и тревни площи не е равнозначно на възстановяване на дърветата, които са били премахнати.

В предоставената информация няма конкретен план за компенсаторно засаждане, няма посочен брой нови дървета, видове и места за засаждане.

Зелената инфраструктура – между проектните намерения и реалността

Припомняме, че пилотният проект е част от европейския проект MountResilience – „Ускоряване на адаптацията към климатичните промени за по-добра устойчивост в европейските планински региони“. В заданието за проектиране на демонстрационния проект за иновативни решения за зелена инфраструктура изрично са посочени дейности като картографиране на зелените площи, идентифициране на нуждите от подобрения, разработване на стратегия за зелена инфраструктура, засаждане на дървета и увеличаване на пропускливостта на зелените площи.

Самият пилотен проект има за цел да осигури използването на алтернативни водоизточници за напояване, да намали потреблението на питейна вода и да подобри ефективността на поливните системи. Това са безспорно важни цели за градската среда и адаптацията към климатичните промени. Но когато реализацията на едно зелено решение налага премахването на съществуващи дървета заради технологичния избор на строителя, възниква въпросът дали екологичният ефект е бил достатъчно добре обмислен още на етап проектиране.

Не става дума за това дали използването на дъждовна вода е добра идея. Става дума за това дали пътят към нейното реализиране е избран така, че да щади максимално вече съществуващата дървесна растителност

Защо не е избран язовир „Синкевица“?

Интересен детайл от приложеното предпроектно проучване е, че сред разглежданите възможности за осигуряване на вода за напояване е и язовир „Синкевица“. Съоръжението, изградено през 1963 г. за предпазване от наводнения и използване на водите му от бившата фабрика „Карталов“, има максимален завирен обем от 500 000 куб. м. Според проучването през 2020 г. от него са могли да бъдат осигурени до 2150 куб. м вода годишно за напояване на двете градски зони – количество, което е определено като подходящ потенциален водоизточник.

Този вариант обаче е отпаднал основно заради проблеми със съществуващата инфраструктура. Водопроводът от язовира до завода, с дължина около 3000 метра, не е собственост на Общината и към момента на проучването тя е била в процес на придобиване на собствеността върху него. Освен това по трасето има аварии, а броят им и стойността на необходимите ремонти не са били известни. Проучването отчита и необходимостта от изграждане на нов водопровод с дължина около 850 метра от разпределителната шахта при „Карталов“ до зоните за напояване.

Вариантът е оценен като неблагоприятен спрямо останалите именно заради неизвестните разходи за възстановяване на съществуващия водопровод и необходимостта от допълнително изграждане на инфраструктура. Вместо него е избран вариантът с дренажно водовземане от река Синкевица, съчетано със събиране на дъждовна вода от покрива на Драматичния театър.

Така в крайна сметка избраното решение изисква изграждането на ново помпено съоръжение в непосредствена близост до реката – именно строителството на което впоследствие става причина, според обяснението на Общината, за необходимостта от премахване на дърво.

Въпросите, които остават

Отговорът на Община Габрово изяснява причината, с която администрацията обосновава необходимостта от премахване на дърво – технологичните изисквания за изграждането на помпената шахта. Не става ясно обаче дали са разгледани алтернативни технически решения, дали е било възможно съоръжението да бъде изпълнено по начин, който запазва дървото, и каква ще бъде реалната компенсация за загубената растителност.

Остават и въпросите за действителния брой на премахнатите дървета и изпълнението на предвиденото възстановяване на зелените площи. Защото зелената инфраструктура не започва с изграждането на нови съоръжения и не се изчерпва с използването на дъждовна вода вместо питейна. Тя включва и опазването на вече съществуващите дървета.

А когато едно „зелено решение“ се оказва в конфликт със съществуващата зеленина заради начина, по който е избрано да бъде построено, въпросът не е само колко ефективно ще работи новата система за напояване. Въпросът е можеше ли тя да бъде изградена, без да се стига до отсичане на дървета?

„За Габрово“ ще продължи да следи случая и реализацията на проекта, включително възстановяването на засегнатите зелени площи.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg