Свържете се с нас

Икономика

Войната в Близкия изток е причинила щети за 200 млрд. долара в страните от Персийския залив, сочи доклад на „Алианц Трейд“

Войната между Иран и САЩ е причинила щети за около 200 млрд. долара (около 180 млрд. евро) в страните от Персийския залив, като се очаква икономическите загуби да достигнат близо четири пъти по-голям размер до 2030 г., сочи доклад на „Алианц Трейд“ (Allianz Trade), цитиран от Франс прес.

В края на февруари САЩ и Израел започнаха кампания от въздушни удари срещу Иран, който отвърна, като блокира Ормузкия проток и атакува съседни държави, съюзници на Вашингтон, най-вече в района на Персийския залив.

Американски военни бази в региона и гражданска инфраструктура бяха повредени, особено след като подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хуси се включиха във войната през юли.

Те си разменят почти ежедневни удари със съседна Саудитска Арабия, която оглавява военна коалиция в подкрепа на йеменското правителство.

Хусите редовно съобщават за удари срещу летището в Рияд и петролни съоръжения.

„Материалните щети в целия регион се оценяват на малко над 200 млрд. долара, като са съсредоточени главно в икономиките, зависими от Ормузкия проток и по-специално в енергийната инфраструктура“, се посочва в доклада.

Над 80 енергийни обекта са били засегнати от войната, основно в Кувейт, Катар и Бахрейн, като една трета от тях са били „сериозно повредени“.

Докладът обхваща шестте държави членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив: Саудитска Арабия, Оман, Катар, Бахрейн, ОАЕ и Кувейт.

Войната се е отразила също на туризма и пазара на недвижими имоти, чието развитие се очаква да бъде по-бавно през идните  години.

„Общата цена на войната за страните от Персийския залив се очаква да достигне 790 млрд. долара. Това означава, че до 2030 г. съвкупното им икономическо производство ще бъде с 5,9 на сто по-ниско от равнището, което би било постигнато при запазване на предвоенната тенденция на растеж“, се посочва в доклада.

Тази сума „отразява натрупаната загуба на икономическо производство за периода 2026–2030 г., тоест разликата между обема на производството, който регионът би трябвало да постигне, ако беше запазил предвоенната си тенденция на растеж, и обема, който се очаква да реализира при сегашните обстоятелства“.

За да компенсират тези загуби, държавите от Персийския залив ще трябва „да увеличат вътрешните си разходи, тъй като правителствените приоритети се изместват от мегапроектите към устойчивостта и въпросите, свързани със сигурността“, отбелязват авторите на доклада. В него се отправя и предупреждение за рязко нарастване на задлъжнялостта на тези държави.

Разходите на страните от региона за инфраструктура и отбрана се очаква да достигнат между 380 и 400 млрд. долара до 2030 г., се посочва в доклада.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Саудитска Арабия, един от най-големите производители на петрол в света, се очаква да се свие с 3,3 на сто, според Международния валутен фонд (МВФ). Това е с пет процентни пункта под прогнозата от юли.

Въпреки войната и ограничения достъп до протока Баб ел Мандеб заради атаките на хусите, саудитският петролен гигант „Арамко“ (Aramco) обяви в началото на ноември увеличение с 34,6 на сто на нетната си печалба през третото тримесечие.

Източник: БТА

Икономика

Германската химическа промишленост очаква по-значителен ръст на оборота тази година, но разкритикува въглеродната политика на Берлин

Асоциацията на химическата промишленост Фау Це И (VCI) очаква увеличение на приходите в сектора през 2026 г., но продължава да изпитва сериозни затруднения заради високите разходи, слабата конкурентоспособност и регулаторния натиск. Браншовата организация на германската химическа промишленост изрази и остро недоволство от подкрепата на канцлера Фридрих Мерц за разширяването на обхвата на европейския пазар за въглеродни емисии, който застрашава индустрията, съобщиха Ройтерс и Франс прес.

Фау Це И повиши прогнозата си за ръста на приходите в химическия и фармацевтичния сектор в Германия през тази година до 3,5 на сто спрямо очакваните през септември 2,5 на сто. Увеличението обаче ще се дължи изцяло на по-високите производствени цени, а не на нарастване на обема на производството, посочи Ройтерс.

Временно предимство за европейските производители осигури кризата в Близкия изток, която наруши веригите за доставки и засегна по-силно азиатските им конкуренти. Възможността компаниите да прехвърлят по-високите енергийни разходи върху клиентите също доведе до поскъпване на някои химически продукти.

„Очаквахме, че тези извънредни печалби, произтичащи от конкретната геополитическа обстановка, рано или късно ще изчезнат. Именно това се случи“, заяви генералният директор на асоциацията Волфганг Гросе Ентруп.

Според асоциацията германската химическа и фармацевтична промишленост остава в затруднено положение и въпреки известното стабилизиране на сектора няма признаци за трайно възстановяване. В същото време перспективите за 2027 г. също остават неблагоприятни заради продължаващите политически и структурни проблеми.

По-добрите финансови резултати на някои големи химически компании не са доказателство за възстановяване на германската индустрия, тъй като те реализират печалбите си основно извън страната, предупреди Гросе Ентруп. Междувременно предприятията отлагат инвестиции, ограничават производствения си капацитет и съкращават работни места.

Ентруп призова правителството в Берлин да използва ограниченото време за реформи преди регионалните избори през пролетта, за да предприеме мерки за намаляване на енергийните разходи и бюрокрацията и за подобряване на конкурентоспособността.

Особено остри критики бяха отправени към позицията на канцлера Фридрих Мерц в подкрепа на европейския пазар за въглеродни емисии. В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирано от германски медии, Мерц изразява надежда Брюксел да продължи последователно политиката си в тази област, за да осигури предвидимост за домакинствата и бизнеса, допълва Франс прес.

Става дума за планираното въвеждане на нов механизъм за търговия с емисии, обхващащ горивата за транспорт и отопление. Прилагането му вече беше отложено за 2028 г., но продължава да среща съпротива от индустриалните организации заради опасенията от допълнително поскъпване на енергията.

„Това не бива да е окончателната позиция по въпроса“, заяви Гросе Ентруп. По думите му пазарът на въглеродни емисии не гарантира нито икономическа стабилност, нито защита на климата, а може да доведе до драматично увеличение на разходите за предприятията през следващите години.

Германският канцлер подкрепя запазването на действащата от 2005 г. европейска система за търговия с емисии, като посочва, че тя функционира добре и не трябва да бъде поставяна под въпрос. Той изтъква и необходимостта да се подкрепят отраслите, които вече инвестират в намаляване на въглеродните емисии, включително стоманодобивната промишленост.

Според Гросе Ентруп обаче е неприемливо отраслите, които вече са получили публично финансиране за екологичния си преход, да бъдат противопоставяни на предприятията, които не са разполагали с необходимите средства за подобни инвестиции.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

„Булгаргаз“ предлага увеличение с 14,38 процента на цената на природния газ през декември

Общественият доставчик „Булгаргаз“ предлага природният газ да поскъпне с 14,38 процента през декември до 66,83 евро за мегаватчас спрямо утвърдената от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цена от 58,43 евро за мегаватчас през ноември, се посочва в заявлението на дружеството, публикувано в регистъра на КЕВР.

Предложената цена е за продажбите на „Булгаргаз“ към крайните снабдители и лицензираните дружества за производство и пренос на топлинна енергия. Тя е без цените за достъп и пренос, акциз и ДДС.

В обосновката си дружеството посочва, че предложената цена е с над 20 процента по-ниска от цените на европейските газови пазари.

При формирането на цената са отчетени заявените от клиентите количества природен газ за декември, които ще бъдат осигурени по договора с азербайджанската компания, от терминала за втечнен природен газ край Александруполис, чрез доставки на втечнен природен газ през Турция и от подземното газово хранилище „Чирен“.

В приложеното сравнение на цените на европейските газови пазари към 9 ноември „Булгаргаз“ посочва цена на търсене/предлагане от 81,55/82,05 евро за мегаватчас за нидерландския хъб TTF, 83,305/83,345 евро за мегаватчас за германския VTP и 84,025/84,175 евро за мегаватчас за австрийския VTP. Посочената цена на газовия хъб „Балкан“ за 9 ноември е 80,46 евро за мегаватчас.

/ВЙ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Централната банка на Парагвай започна да възстановява част от средствата на клиентите на фалиралата дигитална банка „Уено“

Централната банка на Парагвай (BCP) обяви, че е започнала да възстановява част от средствата на вложителите в дигиталната банка „Уено“ (Ueno), които имат право на държавна гаранция, след като фалитът на кредитната институция предизвика безпрецедентна криза в страната и доведе до отстраняването на президента Сантяго Пеня, предаде Франс прес.

Централната банка е изплатила част от средствата на 1 812 348 клиенти на „Уено“, създадена преди едва три години и поставена под съдебно управление в началото на ноември, като същевременно продължават опасенията за състоянието на управляваните от нея пенсионни фондове.

„След една седмица тревоги вече мога да си отдъхна – гаранционният фонд работи“, заяви пред АФП брокер на недвижими имоти, който е получил обратно близо 6000 долара, внесени в банката.

Друг вложител също потвърждава, че е получил обратно средствата си, но изразява съмнение дали предприетите мерки ще осигурят трайно решение на кризата, тъй като изплащането на депозитите временно успокоява общественото недоволство, но остава неясно дали пенсионните фондове ще разполагат с достатъчно средства.

Ръководителите на дигиталната банка нямат право на обезщетение по държавната гаранция за депозитите, както и депозитите, свързани с измами или незаконни операции, както и притежателите на дялове във взаимни фондове, чиито инвестиции не се считат за банкови депозити, уточнява АФП.

„След днешните плащания всички вложители, които имат право на обезщетение по държавната гаранция, ще получат полагащите им се средства“, заяви членът на Управителния съвет на централната банка Педро Акоста.

Общата сума на възстановените до момента средства възлиза на около 643 млн. долара – само част от приблизително 2,8 млрд. долара, с които е разполагала банка „Уено“, когато на 3 ноември е била поставена под надзор заради проблеми с платежоспособността.

Фактът, че всички правоимащи вложители са получили плащане, не означава, че са възстановени всичките им спестявания.

Закон за извънредни мерки, одобрен от Конгреса (парламента) миналата седмица, разреши предварително изплащане на до около 19 000 долара на вложител в рамките на една седмица – срок, който изтече в сряда.

Държавата гарантира депозити до 37 000 долара

Фондът за гарантиране на депозитите (FGD) защитава спестяванията на всеки вложител до около 37 000 долара в една банкова институция. Клиентите с по-големи депозити ще трябва да изчакат, за да получат остатъка от средствата си.

Това ще стане след прехвърлянето на активите и пасивите на „Уено“ към други финансови институции – процес, който трябва да започне следващата седмица, обясни Акоста. Той изрази надежда процедурата да протече бързо и до края на месеца да има конкретни резултати.

Властите възнамеряват да използват получените средства за допълване на гаранцията по депозитите и за приоритетно възстановяване на пенсионните средства, държани в „Уено“, като техният размер надхвърля 500 млн. долара.

Сред засегнатите от кризата са компании, футболни клубове, доброволни противопожарни служби и държавни институции, включително Институтът за социално осигуряване (IPS), който управлява пенсионните и здравноосигурителните средства на над 1,5 млн. души в Парагвай.

Според данни на дигиталната банка от юни 29 на сто от депозитите в банката са принадлежали на държавния сектор.

В сряда водещи работодателски организации в Парагвай поискаха от новия президент Педро Алиана да предприеме мерки за възстановяване на икономическото доверие и за налагане на санкции на отговорните за кризата.

На 3 ноември централната банка постави кредитната институция под свой надзор заради проблеми с платежоспособността, което доведе до блокиране на депозитите на стотици хиляди жители на страната.

Бившият президент Сантяго Пеня, замесен в скандала, беше отстранен от поста три дни по-късно след парламентарна процедура и поставен под домашен арест, припомня АФП.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Балканипреди един час

Два испански изтребителя F-18 бяха вдигнати в Румъния заради въздушни цели, засечени до границата с Украйна

Святпреди един час

Европейската комисия призова за спешно възстановяване на достъпа до „Старлинк“ за украинските войски

Икономикапреди един час

Германската химическа промишленост очаква по-значителен ръст на оборота тази година, но разкритикува въглеродната политика на Берлин

Българияпреди един час

Общо 567 души в страната са дарили кръв в акцията по кръводаряване за пострадалите при верижните катастрофи на магистрала „Хемус“

Българияпреди един час

Ден на отворените врати по повод Световния ден на недоносените деца организира отделението „Неонатология“ в МБАЛ – Шумен

Българияпреди един час

Председателят на комисията по „Спорт и младежки дейности“ Йордан Иванов съобщи, че е подал заявление за напускане на Общински съвет – Добрич

Спортпреди един час

Густаво Бусато спечели купа в Бразилия

Спортпреди един час

Брюж би обмислил продажбата на нападателя Николо Тресолди през януари само срещу 60 милиона евро

Спортпреди един час

Звездата на Астън Вила Йохан Манзамби отпадна от състава на Швейцария за мачовете от Лигата на нациите

Българияпреди един час

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди бюджета на НЗОК

Българияпреди един час

Главен инспектор Мариян Лонгинов отново поема ръководството на Районното управление на полицията в Горна Оряховица

Българияпреди един час

Десетки хора от цялата област дариха кръв в Отделението по трансфузионна хематология в Благоевград

Святпреди 4 дни

Тръмп нареди разследване срещу демократите за предполагаеми заплахи с импийчмънт и наказания

Святпреди 4 дни

Киев заяви, че е ударила четири руски центъра за контрол на дронове; Moсква твърди, че е поразила електростанции и три кораба в Черно море

Българияпреди 3 дни

Предстои придвижване на личен състав и военна техника от Сухопътните войски след участие в учение

Святпреди 5 дни

Йеменските бунтовници хуси съобщиха за още жертви при саудитски въздушни удари, докато сраженията продължават

Святпреди 4 дни

Един човек беше убит при украински удар с дрон в руската Курска област, заявиха местните власти

Българияпреди 4 дни

Към момента обстановката в село Гривица е спокойна, каза кметът Петър Георгиев след трагедията с четиригодишно дете

Българияпреди 4 дни

Катастрофа с няколко автомобила и пострадали затвори временно пътя Русе – Варна

Святпреди 3 дни

Тръмп предположи, че ще се срещне със Си Дзинпин и Путин на форума на АТИС другата седмица

Святпреди 5 дни

„Ти Джи Ком 24“: Италиански киберексперти се опасяват, че на кибератаки може да бъдат подложени и болници, и водоснабдителни мрежи

Святпреди 5 дни

Бившият президент на Парагвай Сантяго Пеня се яви пред прокурори след процедура по отстраняване от длъжност и поставяне под домашен арест

Святпреди 4 дни

Саудитска Арабия отмени предупрежденията за потенциални заплахи в няколко района

Святпреди 4 дни

В Северен Израел бяха задействани сирени заради предполагаемо проникване на вражески самолет

Новини