Митко Новков представи сборника си с разкази „До Бързùя и после“ в софийския център за изкуство „Сити марк“. На събитието участваха и Руси Чанев, Валентин Ганев, Теодосий Спасов, Анна Лазарова, доц. Михаил Груев и Деян Енев. Водещ и модератор на срещата бе проф. Георги Каприев.

Представянето започна с минута мълчание за жертвите на двете верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ край пътен възел „Зимница“ тази сутрин.

В обръщението си към своите читатели Митко Новков каза, че „в днешно време всички пишат за градове, за глобализми, за планетарни неща, пък аз – за селски мънички работи“.

Прозвучаха музикални поздрави в изпълнение на Теодосий Спасов. Откъси от изданието прочетоха актьорите Руси Чанев и Валентин Ганев.

Според Деян Енев, който е редактор на творбата, книги като тази на Митко Новков се пишат много лесно и много трудно, защото спомените от детството са много ползотворен извор, но същевременно книгата постоянно се разбягва от автора като деца, които си играят. Той изброи много български писатели от мястото, в което е роден Новков.

„Днес Северозапада се сдобива и с нов певец, който се казва Митко Новков“, каза още редакторът на изданието.

„Митко Новков прави нещо много интересно – той обръща внимание на това, че малките населени места, където и в България да се намират, пренасят миналото във времето“, каза Анна Лазарова. Според нея писателят успява в тази книга да запази своята амбивалентна роля на изследовател и разказвач. Лазарова добави, че книгата я е върнала в нейното детство и персонажите ѝ напомнят за хора, които тя познава.

„Митко Новков тук прави нещо много хубаво – пише така, както е“, каза още тя.

Лазарова подари на автора екземпляр на книгата „20 години по-късно“ от Александър Дюма – баща, която е спомената в сборника и която тя помни от домашната библиотека на баба си.

„Мисля, че и колегите ми няма да могат да кажат какъв е жанрът на тази книга“, отбеляза доц. Михаил Груев. Той определи текстовете като фрагменти от паметта на автора, ескизи и есета, но според него тези термини също са неточни.

„Става дума за относително кратки текстове, акцентиращи върху отделно емоционално или възрастово състояние на автора“, каза още доц. Груев. Основните теми и сюжети на тези текстове са концентрирани в носталгията по детството и по дома, и по идиличното ежедневие на селския живот, допълни той.

Всеки от тези 27 ескизи е датиран в края си между 2020 и 2025 г. и по този начин цялата книга придобива и характеристиките на своеобразен дневник на автора, каза още доц. Груев.

Мирко Новков е създал един нов жанр в българската литература и след още 20 години ще го четем като класик, какъвто е Дюма, каза той в заключение.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Ана Борисова – вокален педагог, университетски преподавател и музикант с мисия – гостува в епизод 11 на „Студио Габрово“. С нея говорим за децата, фолклора, образованието, корените и отговорността да възпитаваш не само добри певци, но и достойни хора.

„Освен че уча децата как да пеят, аз ги възпитавам как да бъдат достойни и честни хора, а това е много отговорно“, казва Ана Борисова.

И именно това усещане за отговорност преминава през целия ни разговор – разговор за професията като призвание, за учителя като човек, който оставя следа, и за фолклора като жива връзка между поколенията.

Фолклорът като нишка между миналото и бъдещето

За Ана Борисова работата с децата не се изчерпва с това да ги научи да изпълняват правилно една народна песен. Тя иска те да разбират какво пеят. Затова, когато започват работа върху фолклорна песен, първо идва текстът. Децата го прочитат, търсят непознатите думи, обсъждат значението им. Защото всяка песен разказва история, а разбирането на тази история е неразделна част от музиката.

„Поетичният текст е много важен, защото всеки текст разказва една история“, споделя тя.

Едва след това идват мелодията, орнаментиката и начинът на изпълнение. Защото фолклорът не е просто музика. Той е памет, език, образи, ценности и начин да разберем хората, които са били преди нас.

И именно тази нишка между поколенията Ана Борисова се стреми да не бъде прекъсната.

Да възпитаваш в епохата на технологиите

В разговора тя разказва и за най-новото си професионално предизвикателство – научен труд, посветен на предучилищното образование и възпитание.

„Вярвам, че това, което пиша в момента, ще има принос за бъдещите поколения, особено в нашата епоха на технологии и изкуствен интелект – за да държим децата в кондиция за истинското, за магията на фолклора.“

В свят, в който технологиите все повече присъстват в живота на децата, въпросът какво ще им помогне да останат свързани с реалното, с човешкото и с културната си памет става все по-важен.

„Камъкът си тежи на мястото“

Говорим и за избора да останеш в малкия град, да работиш тук и да изграждаш тук. Защото понякога големите възможности не означават непременно да напуснеш мястото, от което си тръгнал. Има смисъл да останеш там, където можеш да бъдеш полезен.

„Камъкът си тежи на мястото“ – тази мисъл се превръща в един от символите на разговора ни за Дряново и Габрово, за професионалния път и за необходимостта да развиваме себе си и средата около нас.

Колю Фичето – вдъхновение за майсторство

Сред големите вдъхновения за Ана Борисова е един от най-ярките символи на Дряново и региона – Майстор Колю Фичето.

„Почти всеки ден минавам покрай паметника на Колю Фичето и си казвам – Господи, колко сме малки! Колко много имаме да научим от този голям и достоен човек!“

За нея Майсторът е пример за отдаденост, постоянство и стремеж към съвършенство.

„Такива темели трябва да поставяме, които да бъдат устойчиви във времето!“

Това е и една от големите теми в разговора ни – какво оставяме след себе си.

„Нишан“ – песен за любовта

Може ли песента да възпитава? Може ли да учи на обич, любов и доброта? Може ли една мелодия да пренесе емоция през вековете и да я направи жива за човек, който я чува днес?

В „Студио Габрово“ говорим и за авторската песен „Нишан“ – песен за любовта към музиката, към любимия човек, към децата и към корените. Музиката може да бъде не само изкуство, но и начин да предаваш усещане, памет и ценности.

„Пеещо огледало“ – децата трябва да постигат целите си заедно

Разговорът ни стига и до иновативния модел „Пеещо огледало“ – подход, който поставя в центъра не само индивидуалното развитие на детето, но и работата в екип, взаимодействието и изграждането на емоционална интелигентност.

„Децата трябва да могат да постигат целите си заедно!“ – казва Ана Борисова. Това е урок, който далеч надхвърля музиката.

Защото умението да слушаш другия, да се съобразяваш, да работиш за общ резултат и да споделяш успеха са качества, които остават за цял живот.

Доверието между родители, деца и учители

В разговора има място и за една важна тема за всеки родител – избора на педагог и пътя, който детето ще извърви.

„За мен е важно родителите, които имат намерение децата им да се занимават с пеене, да се доверяват на педагозите, които работим с децата.“

Защото добрият резултат не идва само от усилията на детето. Той се изгражда в партньорството между дете, родител и учител – с доверие, постоянство и обща посока.

Какво оставяме след себе си?

В края на разговора се връщаме там, откъдето започнахме – към будителството. Към хората, които не просто предават знания, а дават пример. Към онези, които пазят паметта, но не живеят само в миналото. Към учителите, които подготвят следващото поколение.

И към въпроса какво ще остане след нас.

„Да търсим опита от предците, който да ни донесе мъдрост, сили, вяра, обич, с която мъдрост да продължим нашия път и един ден ние да донесем тази мъдрост за някой друг!“

Това е разговор за миналото, настоящето и бъдещето. За фолклора като памет. За музиката като възпитание. За учителя като будител. За децата като бъдеще.

И за хората, които вярват, че истинската промяна започва с ежедневното усилие да бъдем малко по-добри, по-знаещи и по-отговорни.

Гледайте епизод 11 на „Студио Габрово“ с Ана Борисова – един разговор за корените, мисията и мъдростта, която трябва да предадем нататък.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Поетът, журналист и издател гостува в първия епизод на новото предаване, което ще се излъчва на живо всеки понеделник. Разговорът е отворен и за зрителите — с техните въпроси, несъгласия и позиции.

Как се живее в държава, която се гордее с поетите си, но трудно понася гласа им? Какво се случва с обществото, когато културата все трябва да почака? И колко свобода действително имаме, ако предварително сме се научили какво е по-добре да премълчим? А той не мълчи… Нито тя. 

С тези въпроси започва „Културата с Искра Ангелова“, първият гост е Румен Леонидов — поет, преводач, журналист, издател и човек с ясно заявена обществена позиция. Професионалният му път минава през литературни издания като „Факел“, самиздатското „Глас“ и „Литературен вестник“, а стиховете му са публикувани в редица страни.

Но поводът за срещата е много по-актуален. Румен Леонидов е събеседник, с когото разговорът за времето, здравето или поезията неизбежно стига до съвестта, до властта и до личната отговорност. До мястото, на което вече не можем да обясняваме всичко единствено с политиците, без да се запитаме какво допускаме самите ние.

В първия епизод ще говорим за цензурата преди 1989 година и за днешните начини да бъде заглушен свободният глас. (Изтритите сатирични страници например! Спряното „Нощни птици“, на което Искра 14 години беше продуцент, автор и водещ… 6-те пъти, в които самият Румен Леонидов е уволняван заради непримиримостта си.)

За страха да загубиш работата си, публиката си, спокойствието си. За сатирата и границите на търпимостта към нея. За войната, пропагандата и способността ни да различаваме убеждението от удобството да се оправдаваме.

Ще поставим и въпросите за парите за култура, за несигурността, в която работят артистите, и за натрупания им гняв. Какво означава да си писател и издател днес? Кой поема риска да издава поезия? И как се пази взискателността към думите във време, когато всеки говори, а все по-рядко някой слуша?

Ще има място и за самия Румен Леонидов — за неговите стихове, загуби, съмнения и упорството да продължава. За човека отвъд острите позиции.

„Културата с Искра Ангелова“ ще се излъчва на живо всеки понеделник в 19:00.

Идеята е културата да има постоянен час за сериозен, свободен разговор — с хората, които я създават, и с публиката, за която тя има значение.

Гледайте първия епизод с Румен Леонидов и задавайте въпросите си по време на живото излъчване. Какво искате да го попитате? С какво сте съгласни и кое бихте оспорили? Коя тема според вас твърде дълго остава премълчана?

Включете се. Въпросът, който вие зададете, може да отвори най-важната част от разговора.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg