Област Кърджали изпитва потребност от приемни семейства, които основно да полагат грижи за повече от едно дете – братя и сестри, деца в родствена връзка, защото наистина е доста трудно две деца да се разделят, а понякога това води до необходимост от настаняването им в социална услуга. Това каза директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) в Кърджали Марияна Мушкова по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Кърджали, част от проекта на Българската телеграфна агенция и Агенцията за социално подпомагане – „Приеми ме“. 

Тя допълни, че освен нуждата от приемни семейства за настаняване на повече от едно дете в родствена връзка, в областта има необходимост и от такива, които да се грижат за деца с увреждания. Мушкова отчете, че в региона само едно семейство е заявило готовност да отглежда деца с увреждания.

Утвърдените приемни семейства в областта са 28. Настанените деца са 17 в общо 15 семейства. Утвърдени приемни семейства има в пет от общо седем общини от областта, като такива липсват в общините Джебел и Черноочене. В община Кирково има едно приемно семейство, но там предстои оценяване на желаещи да бъдат приемни родители. 

Като доста по-развита Марияна Мушкова определи мрежата от приемни семейства в останалите общини от областта, като поясни, че броят им през годините се променя. Най-много приемни семейства има в община Кърджали – 15, в община Ардино те са седем, в община Момчилград са три, а в община Крумовград са две.

По думите на Марияна Мушкова профилът на настанените деца е разнообразен – от бебе на 15 дни, настанено преди седмица, до такива, на които предстои тази година да имат бал и да поемат по своя житейски път.

За ролята на Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ в процеса по приемна грижа Мушкова обясни, че се изразява в дейността на Комисията по приемна грижа, която разглежда кандидатурите на желаещите да станат приемни родители. А извън комисията, РДСП има и ангажименти, свързани с контролната методическа дейност на всички предприети мерки за закрила на децата, както и ежемесечен мониторинг за качество.

На заседанията на комисията се разглежда не просто хронологията на събитията, а съдбата на детето и няма как да не сме съпричастни. Наблюдаваме как едно настанено дете се развива, какви успехи има, какъв е напредъкът му, каза още Марияна Мушкова и добави, че и от човешка гледна точка, най-голямото вълнение е, когато предстои детето да излезе от приемната грижа и да поеме своя път.

Източник: БТА