Икономика
Битката за привличане на авиодиспечери разкрива рискове от глобален недостиг на персонал, предупреждават авиационни власти

Глобалният недостиг на авиoдиспечери подхранва битка за трансгранично набиране на опитни служители, разкриваща пропуски в кадровото обезпечаване. Това предизвиква опасения за авиационната безопасност и възможни смущения в пътуванията, заявяват представители на авиационните власти, цитирани от Ройтерс.
Страни от целия свят – от Австралия до Канада и Южна Африка – се състезават за опитни авиодиспечели, като някои прибягват до набиране на кадри от чужбина, за да запълнят свободните места.
В световен мащаб до 2034 г. ще са необходими 71 000 нови авиодиспечери, според прогноза за 2025 г. на компанията за обучение на кадри в авиацията Си Ей И (CAE).
Ожесточената конкуренция подчертава съществуващия по-широк проблем за сектора, който среща трудности да замести застаряващата работна сила и да обучи нови диспечери достатъчно бързо, за да отговори на търсенето. Преместването на опитен персонал от една държава в друга може да предложи краткосрочно облекчение, но не допринася много за решаването на основния глобален недостиг, докато обучението на нови кадри може да отнеме години.
Австралия, САЩ и Канада са сред държавите, където недостигът на диспечери вече допринася за смущения в полетите.
Диспечери и синдикални представители, интервюирани от Ройтерс, заявяват, че служителите напускат заради по-високо заплащане, по-добри условия и в някои случаи – заради възможността да работят след пенсионната възраст в родната си страна.
Повечето напускащи диспечери търсят по-добри условия на труд по отношение на умората, отпуските, извънредния труд и кадровото обезпечаване, споделя източник.
Канада, която обикновено наема за авиодиспечери само собствени граждани или лица с постоянен статут на пребиваване, вече също се насочва към чужбина. „Нав Канада“ (NAV CANADA), доставчикът на аеронавигационни услуги в страната, заяви, че неотдавна е използвала външна фирма като част от „ограничена, целенасочена мярка“ за набиране на осем чуждестранни диспечери, желаещи да се преселят в Канада.
Южна Африка, от своя страна, се опитва да избегне „простото“ прехвърляне на недостига на кадри другаде. Агенцията ѝ за въздушно движение и аеронавигационни услуги ограничава броя на служителите, които набира от отделни държави, след като сама загуби 28 диспечери в рамките на осем месеца между 2024 г. и миналата година.
„Не искаме да причиняваме това на никоя конкретна страна“, заявява Джосия Манякоана, главен оперативен директор на Агенцията за въздушно движение и навигационни услуги.
Агенцията за авиоконтрол в Нова Зеландия също заяви, че доставчиците на аеронавигационни услуги трябва колективно да се справят с недостига на персонал, „вместо просто да прехвърлят“ проблема от една организация към друга.
Организацията за граждански аеронавигационни услуги (CANSO) – глобална браншова група, представляваща доставчиците на услуги за контрол на въздушното движение, проучва как могат да бъдат споделени разходите за обучение между настоящите работодатели на диспечерите и организациите, които са ги обучили.
„Страната, която обучава диспечер, обикновено поема цялата стойност, дори ако този диспечер по-късно напусне. Знаем, че няколко от нашите членове са изразили загриженост, че могат да загубят диспечери, които са обучили за своя сметка“, заяви говорител на организацията.
Все пак някои държави също търсят нови начини да разширят глобалния „резерв“.
Индонезия, която има излишък от диспечери, се съгласи да изпрати петима от тях в Австралия през следващата година, за да работят там до 2030 година.
„Австралия се нуждае от повече диспечери, а ние в момента имаме излишък. Готови сме да изпратим нашите диспечери.“, заяви директорът по операциите на „ЕърНав Индонезия“ (AirNav Indonesia) Сетио Ангоро.
В крайна сметка обаче авиационните власти заявяват, че само набирането на кадри не може да реши проблема с дисбаланса – страните трябва да обучават повече диспечери, като същевременно подобряват политиката си за задържането им.
Източник: БТА
Икономика
Основният фактор за високата инфлация са горива, каза председателят на НСИ Атанас Атанасов

Годишната инфлация у нас, отчетена в предварителната оценка за октомври, е 6,1 на сто, което е високо равнище. Както и в останалите страни от еврозоната, основен фактор за поскъпването са цените на горивата, коментира председателят на Националния статистически институт (НСИ) Атанас Атанасов пред Нова телевизия.
Инфлацията в много държави от еврозоната е висока. Освен Литва, държави като Франция и Гърция имат инфлация над 5 на сто, която е близка до тази в България и за всички държави в еврозоната основният факт са горивата, обясни Атанасов.
Той посочи още, че НСИ изследва малко над 860 различни стоки и услуги и цените им отбелязват увеличение. Има групи, при които ценовият ръст е по-голям, каза ръководителят на НСИ и като пример посочи сферата на транспорта, където поскъпването е с близо 30 на сто.
Специално при хранителните стоки имаме така наречената сезонност, т.е. в различните части на годината едни плодове, зеленчуци и хранителни стоки поевтиняват, а в други периоди цените им се покачват, разясни той.
Относно цените Атанасов каза, че във всяка държава може да се намери нещо, което е по-евтино, отколкото в друга. Ако се вгледаме в някои неща, в България може да са по-евтини, отколкото в Гърция или обратното. На пазара винаги има аномалии. Те се случват, когато пазарът не е регулиран и не действа достатъчно ефективно, подчерта той.
Цените в различните страни от Европейския съюз имат склонност да започнат да се сближават, защото имаме свободен пазар. Ние очевидно сме силно зависими от енергоизточниците, така че това ни се отразява. Въпреки голямото увеличение на горивата, което имахме през последната година, през последния месец те се успокоиха на едно високо ниво, но поне спряха да се покачват, добави Атанасов.
Той прогнозира, че следващата година не ни очаква голямо увеличение на инфлацията.
БТА припомня, че предварителната оценка на НСИ, публикувана на 3 ноември, сочи, че годишната инфлация в България, измерена чрез националната методология (ИПЦ), се ускорява до 6,1 на сто през октомври спрямо 5,7 на сто през септември.
Измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) на Евростат, годишната инфлация у нас е достигнала 6 на сто през октомври, докато в еврозоната се е покачила до 4 на сто.
Източник: БТА
Икономика
Плодовете и зеленчуците поскъпват на борсите у нас през първата седмица на ноември, по данни на ДКСБТ

Плодовете и зеленчуците поскъпват на борсите у нас през първата седмица на ноември, показват данните от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 1,09 на сто до 2,415 пункта спрямо 2,389 пункта седмица по-рано. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.
При зеленчуците през тази седмица най-много поскъпват доматите – с 16,68 на сто до 2,35 евро за килограм, следвани от тиквичките, които са с 14,34 на сто нагоре и се търгуват по 1,26 евро за килограм. Червените чушки се предлагат с 14,33 на сто повече до 1,50 евро за килограм, а зелените чушки са с 13,85 на сто по-скъпи до 1,20 евро за килограм.
Ръст от 11,94 на сто има в цената на зелената салата, която се предлага по 0,75 евро за килограм. Краставиците поскъпват с 10,43 на сто до 1,80 евро за килограм, картофите – с 4,17 на сто до 0,65 евро за килограм, морковите – с 4,76 на сто до 0,66 евро за килограм. Зрелият кромид лук се търгува с 5,63 на сто повече – по 0,60 евро за килограм. От зеленчуците през седмицата поевтинява единствено зелето – с 11,86 на сто и се предлага по 0,55 евро за килограм.
При плодовете гроздето е с 10,35 на сто нагоре до 1,45 евро на килограм. Бананите поскъпват с 1,67 на сто до 1,46 евро за килограм, ябълките са с 4,28 на сто нагоре до 1,12 евро за килограм. Поевтиняват лимоните – с 11,57 на сто до 1,33 евро за килограм.
Цената на кравето сирене се вдига с 0,17 на сто до 5,88 евро за килограм, а на кашкавала тип „Витоша“ – с 0,02 на сто до 9,15 евро за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е надолу с 2,12 на сто до 0,74 евро за кофичка от 400 гр., а прясното мляко поскъпва с 2,16 на сто до 1,23 евро за литър. Кравето масло (пакетче от 125 грама) се търгува по 1,39 евро за брой, което е намаление в цената с 1,56 на сто. Замразеното пилешко месо поскъпва с 1,15 на сто до 3,52 евро за килограм, а яйцата (размер М) поевтиняват с 4,04 на сто до 0,19 евро за брой на едро.
Цената на ориза е с 0,73 на сто надолу до 1,63 евро за килограм, а на лещата – с 4,41 на сто до 1,95 евро за килограм, докато зрелият фасул поскъпва с 0,98 на сто до 2,06 евро за килограм. Захарта поскъпва с 2,54 на сто до 0,97 евро за килограм. Брашното тип 500 е надолу с 3,27 на сто до 0,65 евро за килограм. С 2,09 на сто поскъпва олиото и се търгува по 1,76 евро за литър.
Източник: БТА
Икономика
„Байненс“ назначи Джъстин Йек за финансов директор на мястото на Кайзер Нг

Финансовият директор на „Байненс“ (Binance) Кайзер Нг напуска компанията, за да се посвети на ново начинание, а поста му поема Джъстин Йек, съобщи най-голямата в света борса за криптовалути, цитирана от Ройтерс. Промяната беше обявена дни след кражбата на криптоактиви за рекордните 6,3 млрд. долара от платформата.
„Кайзер Нг реши да се посвети на ново начинание след повече от пет години в „Байненс“, като планът за предаване на поста се изпълнява през последните шест месеца“, заяви съизпълнителният директор Йи Хе в изявление в събота.
Йек е дългогодишен финансов мениджър и доскоро беше вицепрезидент по финансите в „Еъруолекс“ (Airwallex).
Съобщението дойде малко повече от седмица след разкриването на сложна хакерска атака срещу „Байненс“. Според компанията тя започнала месеци по-рано с компрометиране на компютрите на няколко служители.
Борсата съобщи, че пробивът от 29 октомври е бил подготвен чрез зловреден софтуер, скрит в изтеглени програми, и фалшиви обяви за работа, насочени към инженери. Компанията обеща да възстанови изцяло загубите на засегнатите клиенти.
ФБР обвини севернокорейска хакерска група за кражбата. Пхенян отрече обвинението.
Нг заема поста финансов директор на „Байненс“ от януари 2022 г., а преди това е работил в конкурентната криптоборса „Кракен“ (Kraken), според профила му в „Линкедин“.
/БП/
Източник: БТА
-
Политикапреди 2 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 3 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 2 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 2 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Политикапреди 2 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
