Бившият ръководител на компанията „Уайъркард“ (Wirecard) Ян Марсалек, който се издирва с международна заповед за арест заради измами, както и по подозрения за шпионаж в полза на руските разузнавателни служби, твърди, че е участвал в свалянето от власт на бившия австрийски федерален канцлер Себастиан Курц, съобщава в обширен материал австрийската информационна агенция АПА. 

„Успешно свалихме Курц“, е написал Марсалек според медийни публикации две седмици след оставката на канцлера в съобщение до българина Орлин Русев, ръководител на шпионска група, осъден във Великобритания на по няколко години затвор. 

По-конкретно, в съобщение от октомври 2021 година Марсалек твърдял, че е участвал в изземването на мобилния телефон на близкия довереник на Курц и бивш високопоставен служител във финансовото министерство Томас Шмид. Той бил отговорен за управлението на „тайното финансиране на предизборната кампания“ на Курц.

Мобилният телефон на Шмид е иззет още в края на 2019 година. Съобщенията, открити в него, стават повод за множество разследвания за корупция, свързани с политически назначения на държавни постове, както и за така наречената афера с платените публикации в медиите, което в крайна сметка доведе до оставката на Курц, пише АПА. Междувременно Шмид е ключов свидетел на Прокуратурата за икономически престъпления и корупция (ПЗИПК).

Съобщенията са от материали по разследване, които британската полиция е иззела в началото на 2023 година при ареста на шпионската мрежа, ръководена от Орлин Русев. За тях съобщиха в събота вечерта няколко медии от международната мрежа Axel Springer Global Reporters Network, сред които германският вестник „Билд“ и британският „Телеграф“. Все още обаче не е ясно дали Марсалек действително е имал отношение към изземването на телефона на Шмид и към оставката на Курц, съобщава АПА. В публикациите се признава, че в документите по разследването няма независими доказателства за това. 

Британският експерт по сигурността Ед Арнолд от аналитичния център Кралски институт за обединени служби (Royal United Services Institute) е цитиран в „Телеграф“ с предположението, че Марсалек може да е преувеличавал собствената си роля, за да си изгради име в средите на разузнавателните служби. Във връзка с оставката на Курц той е писал за мъж, който известно време работел „за нас“, но впоследствие станал жертва на „лов на вещици“ от страна на екипа на бившия канцлер. Австрийските разследващи органи ще трябва да изяснят дали под „нас“ Марсалек е имал предвид „Уайъркард“ или руска разузнавателна служба. 
 
Томас Шмид категорично отрече контакт с Марсалек в късния осведомителен бюлетин на австрийската телевизия вчера. Главната редакторка на списание „Профил“ Анна Талхамер също оцени достоверността на съобщенията на Марсалек като „не особено висока“. Списанието разполага с тези съобщения  и неколкократно е публикувало информация за тях. Талхамер определи поведението му като „преувеличено самохвалство и самореклама“. Според нея Марсалек със сигурност не е разполагал с необходимото влияние, за да свали канцлера. Освен това обстоятелствата около оставката на Курц са сравнително добре изяснени. 

Междувременно вестник „Фалтер“ вчера свърза момента на публикуване на съобщенията с факта, че разследването по аферата с платените медийни публикации срещу бившия канцлер е близо до приключване. Според информация от източници в Министерството на вътрешните работи е възможно чат съобщенията да са били предадени на медиите Шпрингер като част от съдебно дело.

И в други съдебни производства, започнали след изземването на телефона на Шмид, вече са правени опити бившият високопоставен държавен служител да бъде представен като ненадежден и съмнителен ключов свидетел. Въпреки това никъде в официалните документи не фигурира информация за контакт между Шмид и Марсалек. 

Част от стотиците хиляди съобщения от британските материали по разследването, от които сега се цитират откъси, се намират и в австрийските институции. Русев се смята за ръководител на шпионската мрежа, действала от Лондон, която Марсалек вероятно е използвал при операциите си в полза на руското разузнаване. Твърди се, че чрез тази мрежа в Австрия са били шпионирани и разследващи журналисти, както и други критици на Кремъл. 

Русев е играл и важна роля в процеса за шпионаж срещу бившия главен инспектор на вече закритата Федерална служба за защита на конституцията и борба с тероризма Егисто От, който беше осъден на 49 месеца затвор за злоупотреба със служебно положение и шпионаж в полза на Русия по поръчение на Марсалек. Присъдата все още не е влязла окончателно в сила, припомня АПА. 

В отговор на запитване на АПА Министерството на вътрешните работи съобщи, че на австрийските органи за сигурност са били предадени доклади от Великобритания и те са включени в разследването по случая От/Марсалек. И Федералната криминална служба отказа да коментира публикациите на медиите „Шпрингер“ поради продължаващото разследване. ПЗИКП също не е пожелала да коментира публикациите на медиите „Шпрингер“ в отговор на запитване на АПА. 

Източник: БТА

Съдебните власти извършиха обиск в дома на бившия президент на Парагвай Сантяго Пеня близо до столицата Асунсион като част от разследването на срива на „Уено Банк“, довел до отстраняването му от власт, съобщи прокуратурата, цитирана от Франс прес.

Банковият скандал, който рязко прерастна в политическа криза, беше предизвикан във вторник миналата седмица, след като Централната банка на Парагвай постави „Уено Банк“ под административно управление поради неплатежоспособност. Влоговете на близо три милиона граждани – половината от населението на страната, бяха замразени.

Обискът в дома на Пеня бе извършен поради „злоупотреба с доверие“ и „отклоняване на средства с цел лична облага“, посочи прокуратурата. В събота сваленият президент беше задържан под стража.

Според откъси от обвинителния акт, до които получи достъп АФП, Пеня, който до миналата година е притежавал акции в холдинга, собственик на фалиралата банка, е обвиняван, че е допринесъл за „значителното увеличение и концентрация на голям брой публични и пенсионни фондове в „Уено Банк“, възлизащи на над 800 милиона долара.

От обвинителния акт става ясно също, че през май 2024 г. Пеня е получил два заема на стойност близо 500 000 долара, за да финансира строежа на дома си, който беше обискиран.

Четиридесет и седем годишният президент консерватор, близък съюзник на Вашингтон, който управляваше Парагвай от 2023 г. и чийто мандат трябваше да приключи през 2028 г., беше признат за виновен от Сената, че „неправилно е изпълнявал служебните си задължения“ и беше отстранен от длъжност.

Вицепрезидентът Педро Алиана, който пое властта в неделя, нареди данъкоплатците, засегнати от фалита на „Уено Банк“ да не плащат „нито глоби, нито неустойки, нито лихви“, свързани с банковата криза.

Новият президент посочи, че влоговете на близо 1,2 милиона души вече са възстановени, като те възлизат на близо 158 милиона долара. Процедурата по възстановяването на влоговете трябва да продължи до края на тази седмица, отбеляза АФП.

Източник: БТА

Израелският президент Ицхак Херцог официално възложи на опозиционера Гади Айзенкот задачата да състави следващото правителство на страната. Според западни и израелски издания се очаква процесът да бъде труден, тъй като центристите не успяха да си осигурят парламентарно мнозинство на изборите миналия месец и сега търсят коалиционни партньори.

Великобритания

Президентът на Израел избра Гади Айзенкот – най-силния съперник на министър-председателя Бенямин Нетаняху – да се опита да състави ново правителство, след като изборите завършиха в безизходица, пише британският вестник „Гардиън“. Айзенкот е изправен пред сериозни предизвикателства по пътя към премиерския пост и разполага с три възможности: споразумение за споделяне на властта с настоящия премиер Нетаняху, подкрепа от партии, водени от араби – вариант, който не се приема от някои членове на неговия блок, или споразумение с ултраортодоксалните партии, които настояват за освобождаване на своята общност от военна служба. След като бъде натоварен със задачата, Айзенкот ще разполага с 28 дни, за да осигури 61 гласа в Кнесета – необходимия брой за съставяне на правителство. Ако нито той, нито Нетаняху след него не успее да сформира кабинет, Израел ще отиде на нови избори. В периода между 2019 и 2022 г. в страната на пет пъти се произведоха избори поради това, че нито веднъж след тях не излезе ясен победител, припомня изданието.

В. „Дейли Телеграф“ също разглежда възможностите пред Айзенкот – бивш военачалник и политически новобранец, който привлича светски настроените и либерални израелци, но отваря вратата и за съюз с ултраортодоксалните евреи.  Последните са способни да осигурят необходимия брой гласове за съставяне на коалиция, в която е възможно да влезе и умерената ислямистка партия „Раам“ – чийто лидер е признал Израел за „еврейска държава“ – като същевременно се разчита на външна подкрепа от други арабски представители. Това предизвика недоволството на Нетаняху, който заяви в социалните мрежи, че „правителство, зависещо от ислямисти, ще разруши държавата Израел отвътре – както се случва в някои европейски страни, и то по много по-лош начин“. С това той повтори реториката на крайнодесни политици в Европа, които твърдят, че части от континента вече са подвластни на ислямското право. Допълнително центристката партия на Айзенкот – „Яшар“ – призова съюзниците на Нетаняху, както и членовете на неговата партия „Ликуд“, да се включат в съставянето на правителство на единството.

Израел

Вестник „Таймс ъф Израел“ отбелязва, че в речта си след срещата с Херцог Айзенкот разкритикува реториката, която делегитимира изборните резултати – ясна препратка към твърденията на Нетаняху и неговите съюзници, че изборите „са били откраднати“ от арабски партии, които те определят като „поддръжници на тероризма“. В изказването си опозиционерът напълно избегна споменаването на името на Нетаняху, но отправи критика към призива на премиера от събота вечерта за съставяне на правителство на единството, което да се опира на сегашната му твърдолинейна дясноцентристка коалиция. Той не спомена и крайнодясната партия „Еврейска сила“, оглавявана от министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. По-рано Йорам Коен, вторият в листата на партията „Яшар“, изключи възможността за коалиция с тази формация. Айзенкот също така отправи предупреждение към потенциалните си коалиционни партньори на фона на разногласията с председателя на партията „Нашият дом Израел“ Авигдор Либерман относно състава на следващото правителство. „Всеки, който се опита да провали съставянето на правителство по лични, а не по съдържателни причини, ще остане в историята като човек, който не е успял да спаси Израел в момент на извънредна ситуация“, заяви той.

„Пътят на Айзенкот към ново правителство изисква компромис – ще се съгласи ли Либерман?“, пише на свой ред в. „Аарец“.  Изданието отбелязва, че бившият военен обещава „креативни решения“ за преодоляване на политическата безизходица в Израел и съставяне на ново правителство. Докато Айзенкот отваря вратата към арабските партии, Либерман вижда възможност за сътрудничество с ултраортодоксалните. Освен това лидерът на „Нашият дом Израел“ се срещна в събота вечерта с около 20 от водещите бизнес лидери в Израел – повечето от които са по-тясно свързани с партньорите му в центристкия блок Гади Айзенкот и Нафтали Бенет.

Днес Айзенкот трябва да се срещне с Либерман, лидер на светска и националистическа партия, който изглежда, че ще е най-сложният партньор в евентуално правителство, отбелязва на свой ред в. „Йедиот Ахронот“.  Либерман многократно изключваше възможността да се присъедини към правителство на малцинството, което зависи от арабските партии. Той също така заплаши да гласува против включващо арабски партии правителство – ход, който би могъл да попречи на Айзенкот да си осигури парламентарната подкрепа, необходима за встъпване в длъжност. В петък Либерман даде знак, че е готов да се откаже от дългогодишния си отказ за сътрудничество с ултраортодоксалните партии, включително чрез допускане на компромиси около задължителната военна служба. Според цитирани от изданието официални лица сега обаче изниква въпросът защо Либерман, който години наред водеше кампания за отстраняването на Нетаняху от власт, би рискувал да блокира първата реална възможност това да се случи.

„Раам“ биха могли да бъдат добро допълнение, но първо ще привлечем ултраортодоксалните партии, а от партията на Либерман ще се съобразят“, заяви пред в. „Израел Хайом“ депутат от една от партиите в така наречения Блок на промяната. Според изданието тези думи разкриват част от дискусиите, водени при закрити врата между членовете на блока през последните седмици. Блокът на промяната е вече разделен по въпроса за отстъпките, необходими за привличането на ултраортодоксалните партии в коалицията. Докато Либерман призовава за гъвкавост дори по отношение на закона за военната повинност, Айзенкот настоява за равни задължения.  Друг спорен въпрос е кой да заеме поста председател на Кнесета.

Едно от най-належащите предизвикателства пред новото правителство на Израел е влошаващият се имидж на страната в чужбина, особено сред населението на най-големия му съюзник – САЩ, отбелязва в. „Джерусалем Пост“. Изданието отбелязва, че в момента израелско-американските връзки навлизат в непозната територия. Като фактори се отбелязват резултатите от междинните избори в САЩ – белязани от убедително представяне на демократите, включително победи на политици с твърдо антиизраелски позиции. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс посочи подкрепата за Израел като един от четирите основни фактора за тежкото поражение на републиканците и призова за рестарт в отношенията между двете страни. „Въпросът е дали вече не сме достигнали точката, от която няма връщане назад. Няма да е изненада, ако се окаже – особено при евентуалното оттегляне на Нетаняху от политическата сцена, – че той всъщност не е бил същинският проблем, а просто удобна изкупителна жертва за широко разпространените антиизраелски настроения. Независимо кое правителство управлява Израел, то неизбежно ще бъде демонизирано като „кръвожадно“ и „геноцидно“. Да се ​​надяваме, че ако Айзенкот успее да състави правителство без Нетаняху, ще се постигне рестартиране на отношенията със САЩ. Признаците обаче, че това ще бъде задача, изискваща титанични усилия, са вече налице“, пише в редакционна статия на изданието.

САЩ

Израел се намира в „извънредно положение“, заяви Айзенкот след срещата с Херцог, докато войната с Иран продължава, а подкрепата от най-важния съюзник на страната – САЩ – е подложена на натиск, пише „Уолстрийт Джърнъл“. Изданието отбелязва, че миналата седмица президентът Тръмп намекна за прекратяване на американската военна помощ за страната, а вицепрезидентът Джей Ди Ванс се позова на социологически проучвания, показващи, че избирателите са недоволни от отношенията на администрацията с Израел.  Междувременно Айзенкот възнамерява да използва новото мнозинство на своя блок в парламента, за да приеме законодателни промени и да отмени някои от предишните закони на Нетаняху, включително промените му в съдебната система. Той също така планира да настоява за създаването на анкетна комисия, която да разследва пропуските в сферата на сигурността и управлението около смъртоносната атака на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. – разследване, на което Нетаняху се противопоставя.

Часовникът започна да отмерва оставащото време за Айзенкот – основния съперник на Нетаняху – за съставяне на ново правителство, пише „Ню Йорк Таймс“. Айзенкот обеща да сформира кабинет „за всички израелци“ и, отчитайки разпокъсания политически пейзаж в Израел, заяви, че това ще изисква „креативни и нестандартни политически стъпки“. Бившият генерал, известен със спокойния си тон, оглавява „Яшар“ – дясноцентристка партия, която в предизборната си кампания обеща да гарантира сигурността на Израел, като същевременно се разграничи от политики, предизвикали международно възмущение и довели до изолацията на страната на световната сцена. Айзенкот и неговите съюзници са си поставили за цел да отстранят от власт Нетаняху – лидерът с най-дълъг управленски стаж в Израел, чието управление раздели страната.

Източник: БТА