„Тойота” (Toyota), най-големият автомобилен производител в Япония, съобщи, че печалбата през второто фискално тримесечие е намаляла с 19 на сто на годишна база, но компанията повиши прогнозата си за финансовата година, предаде Асошиейтед прес. 

Нетната печалба на „Тойота мотър” (Toyota Motor Corp.) за периода юли–септември е спаднала до 759,4 млрд. йени (4,8 млрд. долара) спрямо 932 млрд. йени за същия период година по-рано.

Тримесечните продажби са нараснали до 13,4 трлн. йени спрямо 12,4 трлн. йени въпреки неблагоприятните последици от американските мита, както и прекъсванията във веригите за доставки и поскъпването на суровините, причинени от войната в Близкия изток.

Сега „Тойота” прогнозира печалба от 3,57 трлн. йени за цялата финансова година, приключваща през март 2027 г., спрямо предишната прогноза за 3,25 трлн. йени. Печалбата на компанията за предходната финансова година възлизаше на 3,8 трлн. йени.

„Тойота”, която произвежда хибридния модел „Приус” (Prius) и луксозните автомобили „Лексус” (Lexus), е продала 4,76 милиона автомобила през първата половина на финансовата година спрямо 4,78 милиона година по-рано.

Компанията очаква да продаде общо 9,7 милиона автомобила в световен мащаб през цялата финансова година спрямо близо 9,6 милиона през предходната.

Подобно на други японски износители „Тойота” се възползва от слабата йена, която увеличава стойността на приходите ѝ от чужбина при преизчисляването им в японската валута. В момента доларът се търгува на ниво около 158 йени спрямо 154 йени преди година.

По региони продажбите на „Тойота” в Китай са пострадали отчасти заради рязкото поскъпване на бензина. В САЩ продажбите остават силни, а в Япония (основният пазар на компанията) и в Европа се задържат стабилни.

Сред моделите, които напоследък се продават добре в Япония, са спортните автомобили с повишена проходимост „РАВ4” (RAV4), „биЗет4Екс” (bZ4X) и „Ленд крузър ЕфДжей” (Land Cruiser FJ). В САЩ популярни са хибридните версии на „Камри” (Camry) и „РАВ4”, посочи „Тойота”. Като цяло продажбите в Азия са останали без промяна, но са нараснали в Индонезия и Тайланд.

Представители на „Тойота” заявиха, че компанията е ограничила ефекта от поскъпването на суровините чрез оптимизиране на световната си мрежа за доставки и поддържане на високи продажби.

За първата половина на финансовата година „Тойота” отчете печалба от 2,2 трлн. йени спрямо близо 1,8 трлн. йени година по-рано. Приходите са нараснали до 26,96 трлн. йени от 24,6 трлн. йени.

Акциите на „Тойота” поскъпнаха на борсата в Токио след обявяването на финансовите резултати – до около 3500 йени спрямо приблизително 3200 йени преди това.

Източник: БТА

Банковата криза в Парагвай, предизвикана от поемането под контрола на централната банка на голяма финансова институция, която в миналото е била свързана с президента Сантяго Пеня, придоби политически характер, след като късно снощи в парламента беше внесено искане за отстраняване на държавния глава, предаде Франс прес.

Депутати от различни опозиционни формации внесоха в парламента искане за започване на процедура по импийчмънт, като обвиняват президента в „неизпълнение на служебните задължения“ и „конфликт на интереси“.

Маурисио Еспинола, депутат от дисидентското крило на управляващата консервативна партия, заяви пред АФП, че искането е събрало необходимите 35 подписа на народни представители и е било предадено на председателя на Камарата на депутатите. Извънредно заседание, на което документът ще бъде разгледан, е насрочено за днес.

Стотици хора се събраха вчера вечерта в столицата Асунсион след първите протести, проведени предишния ден, съобщиха журналисти на АФП.

„Това са парите от пенсията ми и не знаем дали ще можем да си ги получим“, заяви пред АФП 50-годишната лекарка Тереса Монтиел.

За да бъде официално задействана процедура по отстраняване на президента, искането трябва да бъде одобрено от 53-ма от общо 80-те депутати. След това думата има Сенатът, където за одобряването му ще са необходими гласовете на 30 от общо 45 сенатори.

Консервативната партия „Колорадо“ на президента Пеня, която е на власт от 2023 г., разполага с мнозинство и в двете камари на парламента, но в редиците ѝ има вътрешни разногласия.

Кризата избухна във вторник, когато Парагвайската централна банка пое контрола над една от големите финансови институции в страната – „Уено Банк“ (Ueno Bank), която има 2,94 милиона клиенти. В резултат милиони вложители бяха лишени от непосредствен достъп до депозитите си.

Централната банка обясни намесата си с това, че коефициентът на платежоспособност на „Уено“ е паднал под изисквания праг от 50 на сто.

Няколко часа по-късно управителят на Парагвайската централна банка Карлос Карвайо, който преди това е ръководил същата банка, преди да застане начело на централната финансова институция през 2023 г., обяви оставката си. Тя беше поискана от президента Пеня.

47-годишният държавен глава, бивш министър на финансите, също е имал връзки с „Уено“. До 2025 г. той е притежавал акции в холдингова компания, контролираща банката, придобити преди встъпването му в длъжност като президент.

Във видеозапис, публикуван в социалната мрежа Екс (X), президентът Пеня се опита да успокои обществеността: „Финансовата система е стабилна. Тя разполага с институции и механизми за защита“.

От своя страна Парагвайската централна банка отхвърли слуховете за други свои намеси във финансовата система. В официално съобщение институцията „потвърждава, че националната финансова система поддържа адекватни равнища на платежоспособност и ликвидност“.

В рамките на 24 часа парламентът прие по бързата процедура законопроект, предложен от Сантяго Пеня, който предвижда още „в следващите 24 часа“ да започне изплащането на авансови суми на вложителите, засегнати от кризата с „Уено“.

Съгласно закона, публикуван от президента в социалната мрежа „Екс“, тези авансови плащания могат да достигнат до равностойността на „40 минимални месечни заплати“, или 121 милиона гуарани (близо 20 000 долара).

Източник: БТА

България преминава от фрагментирана защита на държавните институции към изграждането на интегрирана национална система за киберсигурност, която осигурява постоянно наблюдение и по-ранно откриване на заплахи. Това каза националният координатор по киберсигурност и директор на дирекция „Киберсигурност и защита“ в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация Велизар Върбанов при откриването на третото издание на Bulgarian Identity Conference 2026, посветено на управлението на дигиталната идентичност и достъпа, която се състои днес в София.

Във фокуса на форума са развитието на изкуствения интелект (ИИ), навлизането на ИИ агентите, сигурността на дигиталните идентичности и прилагането на европейските регулации в областта на киберсигурността.

По думите му, през последната година са внедрени над 20 системи за киберсигурност, включващи хардуерни и софтуерни решения, които обхващат различни възможни вектори на атаки. Към момента в националната система са включени над 50 държавни структури, а през следващата година и половина се планира към нея да бъдат присъединени още 28. Те ще бъдат наблюдавани денонощно и ще разполагат с необходимите инструменти за защита.

Върбанов обясни, че досега отговорностите по киберсигурността са били разпределени между различни компетентни органи, в които често един или двама служители са съчетавали тази дейност с други задължения. Затова е взето решение за централизиране на наблюдението и изграждане на оперативен център, който да следи държавните структури 24 часа в денонощието.

Целта е преминаване от реактивен към проактивен подход, при който заплахите се откриват преди да са довели до инциденти, посочи той. По думите му, чрез интегрираната система вече са установени и инциденти, настъпили преди години, които са останали незабелязани заради разпокъсаното наблюдение.

В системата се използват различни технологии за защита, сред които решения за откриване и реакция при заплахи на крайни устройства и в мрежите, защита на електронната поща, управление на привилегирования достъп и предотвратяване на изтичането на данни.

Изкуственият интелект също намира приложение в процесите по киберзащита – за откриване на аномалии в мрежите и устройствата, анализ на киберзаплахи и подготовка на доклади. Въпреки това човешкият фактор остава решаващ, тъй като специалистите трябва да преценят дали даден сигнал представлява реален инцидент или фалшива тревога, отбеляза Върбанов.

Той призова европейската директива NIS2 да не се използва като средство за притискане на клиентите при предлагането на услуги за киберсигурност. Целта на регулацията е да помогне за повишаване на нивото на защита, а не да се създава страх сред компаниите, посочи Върбанов. Той уточни, че националната регулаторна рамка все още се разработва и предстои да бъде приета от Министерския съвет.

Националната устойчивост в областта на киберсигурността не може да бъде изградена изолирано, а изисква сътрудничество между институциите в България, партньорите в Европейския съюз и НАТО, допълни той.

От своя страна изпълнителният директор на консултантската компания „ИДВКМ“ (IDVKM) Иван Пепелов акцентира върху предизвикателствата пред бизнеса, свързани с навлизането на изкуствения интелект и необходимостта от контрол върху ИИ агентите. Според него един от основните въпроси е как да се управляват тези системи, когато не е ясно каква е целта на тяхното използване и какви действия могат да предприемат.

Пепелов посочи, че компаниите са изправени едновременно пред нарастващи изисквания за съответствие с регулациите, киберзаплахи и ограничени бюджети. По думите му,  допълнително предизвикателство са изискванията на международните клиенти, които все по-често настояват доставчиците им да доказват съответствие със стандартите за киберсигурност. Той даде пример с голяма германска финансова институция, която е прекратила отношенията си с 20 процента от доставчиците си заради регулаторни изисквания.

Той обърна внимание и на риска от действия на служители, които напускат дадена компания и могат да изнесат поверителна информация или данни за клиенти. Според него управлението на дигиталната идентичност и достъпа е сред инструментите, чрез които организациите могат да ограничат подобни рискове.

Във форума участват международни експерти от Германия и други европейски държави, представители на бизнеса, държавната администрация и академичните среди.

Сред основните теми на конференцията са управлението на не-човешките дигитални идентичности, контролът и сигурността на ИИ агентите, съвременните решения за управление на идентичността и достъпа, както и практическото приложение на европейските регулации в областта на киберсигурността и дигиталната трансформация.

Българската стопанска камара е институционален партньор на събитието.

Източник: БТА