Засиленото американско военно присъствие в Румъния е от стратегическо значение, написа на официалните си профили в социалните мрежи Фейсбук и „Екс“ президентът на страната Никушор Дан след среща със заместник-министърът на отбраната на САЩ по политическите въпроси Елбридж Колби, който пристигна на посещение в Букурещ.

„Обсъдихме сигурността в региона на Черно море, усилията на Румъния за насърчаване на стабилността в тази зона с висок риск, както и необходимостта от съвместни трансатлантически действия за справяне със сложните заплахи, пред които сме изправени. Румъния е изправена пред целия спектър от хибридни заплахи – от кибератаки и саботажи до навлизания на въздушни и морски дронове, различни провокации и интензивни кампании за дезинформация“, отбелязва в публикацията държавният глава.

Той определя региона на Черно море като един от най-стратегически опасните и нестабилни морски региони, характеризиращ се със сериозна ескалация на напрежението и значителна уязвимост към последиците от войната, започната от Русия срещу Украйна.

„Подчертах, че Румъния полага сериозни усилия и отделя значителни ресурси за справяне с големите рискове и последствия, произтичащи от тази все по-влошаваща се среда на сигурност – особено по отношение на въздействието върху свободата на корабоплаването и критичната енергийна инфраструктура. Същевременно разчитаме на непоколебимия ангажимент на Съединените щати и нашите съюзници“, пише още президентът.

В четвъртък Елбридж Колби ще се срещне и с румънския премиер Лука Никулеску.

Снощи в интервю за румънската обществена телевизия ТеВеРе Никулеску коментира, че стратегическото партньорство със Съединените щати е от съществено значение за сигурността на Румъния. Премиерът съобщи, че властите в Букурещ са отправили предложение към САЩ за насърчаване на оставането на американски войски на територията на Румъния.

Мощна експлозия, възникнала в следобедните часове на третия етаж на жилищна сграда в град Елбасан, Централна Албания, причини смъртта на 82-годишна жена, съобщи албанският информационен портал „Шчиптаря“, позовавайки се на съобщението на албанската полиция.

След взрива, за който се предполага, че е причинен от неизправна газова бутилка, общо 10 души, сред които и дете, са откарани в болница, тъй като са вдишали голямо количество дим при разразилия се пожар в сградата след експлозията.

До момента полицията е установила смъртта единствено на 82-годишна жена, чието тяло е намерено на втория етаж на жилищната сграда, а един мъж остава в неизвестност след днешния взрив.

Екипи на пожарната продължават да се борят с пламъците, причинени от експлозията, и към настоящия момент, като заради сериозните щети от взрива жилищната сграда е евакуирана изцяло, отбелязва „Шчиптаря“.

Унгарският премиер Петер Мадяр обяви, че скоро ще посети Сърбия и ще установи контакт с новото правителство, като същевременно поздрави Студентската листа за победата ѝ на предсрочните парламентарни избори в страната, предаде регионалната телевизия Ен1. Изказването му пред унгарския парламент беше посрещнато с аплодисменти от депутатите.

Мадяр припомни и послание, което, по думите му, сръбски студенти са му изпратили, след като той ги поздравил за изборния успех. В него те посочили, че политическата промяна в Унгария след парламентарните избори на 12 април им е дала надежда и сили.

Петер Мадяр и водената от него партия ТИСА спечелиха убедителна победа на парламентарните избори в Унгария на 12 април, като получиха 53,2 процента от гласовете и 141 от общо 199 места в парламента. Така беше сложен край на 16-годишното управление на Виктор Орбан, а Мадяр пое премиерския пост на 9 май. 

В Сърбия Студентската листа спечели предсрочните парламентарни избори на 25 октомври 2026 г. с над 53 процента от гласовете и 141 депутатски места. Победата ѝ дойде след близо две години студентски протести, започнали след трагедията на железопътната гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. Тогава бетонната козирка на сградата се срути и причини смъртта на 16 души. Инцидентът предизвика обществено недоволство и протести с искания за разследване, прозрачност и търсене на отговорност от виновните, които постепенно прераснаха в широко движение срещу корупцията и управлението на президента Александър Вучич.